През май 2023 г. тайванската рок група Mayday трябва да свири на националния стадион в Пекин. Феновете ѝ обаче са притеснени, защото прогнозата е за силен дъжд и събитието може да бъде отменено.

Стадионът се казва „Гнездото“ и това не е случайно. Построено за лятната Олимпиада през 2008 г., съоръжението има точно тази форма. Дни преди концерта китайското Министерство на водните ресурси пуска загадъчно съобщение:

„Не се тревожете. Гнездото има тайно оръжие срещу дъжда.“

Getty Images - Стадион "Гнездото"

Всъщност не е оръжие, а високотехнологична система за улавяне на дъждовната вода. Стадионът е оборудван с мрежа от тръби, наподобяващи кръвоносна система. Те отвеждат дъжда в подземни резервоари, където водата се филтрира, а след това се използва за нуждите на сградата, разказва The Guardian.

Според Министерството на водните ресурси по този начин употребата на питейна вода се намалява с поне 50%, защото за почистване на тоалетни, миене на пространства и поливане на зелени площи се използва само дъждовна вода. Системата на стадиона може да пречиства до 58 хил. тона годишно.

„Гнездото“ е само един от примерите как в Китай се използва дъждовната вода. Няма да е пресилено да се каже, че тази практика се насърчава на най-високо държавно ниво. Масово обществените сгради се строят с т.нар. системи за градско събиране на дъждовна вода (urban rainwater harvesting – URWH).

В Нидерландия тези домове отдавна са обичайна гледка. Но с промените в климата и по-честите наводнения това може да стане световна тенденция

Да строиш върху вода: Технологията зад плаващите къщи

През една улица от „Гнездото“ се намира друга обществена сграда – Националният воден център. Естествено, той е построен със собствена система за улавяне на дъжд, която може да събира до 10 хил. тона годишно – количество, равняващо се на потреблението на 100 домакинства.

Местните власти в Пекин са изчислили, че всяка година градът ползва около 50 млн. кубични метра дъждовна вода, което означава около една трета от общото потребление. Тези системи вече навлизат и в частните сгради. През 2022 г. например компанията за дронове DJI откри лъскава централа в Шънджън. На покрива на сградата има градина и система за улавяне на вода, която се използва за поливане.

Откъде идва китайската мания по улавянето на дъжда? От древни времена някои части на страната страдат от системно засушаване. Там дъждът е благословия, но се случва прекалено рядко. Затова хората отдавна са проумели, че ако могат да съхраняват този ресурс за по-дълго време, ще решат проблемите поне частично. Ето защо от векове строят домове и обществени сгради с някакъв вид системи за улавяне на дъждовна вода.

„Китайците имат особено отношение към дъждовната вода“, казва Уанг Донг от архитектурното бюро Turenscape.

По традиция жилищните сгради в Китай се строят с вътрешни дворове. От векове сградите се проектират така, че да отклоняват водата към този двор, но без възможност за оттичане. След това водата може да се използва за поливане.

„Може да се каже, че е в ДНК-то на китайците да ценят дъждовната вода“, казва Донг.

От римските ръкописи до съвременната архитектура: как къщичките, построени върху дървета, се превърнаха в пространство за бягство, съзерцание и феномен в дизайна

Спретната къщурка на дърво: Мечтата да живееш сред клони и листа

През 1995 г. Китайската комунистическа партия е домакин на първия съвременен семинар за използване на дъждовна вода. Събитието се провежда в северния град Ланджоу, граничещ с пустинята Гоби, който от векове има проблеми с водоснабдяването. В следващите години държавните институции постепенно въвеждат в закони, наредби и други нормативни актове използването на системи за улавяне на дъждовна вода. Олимпиадата от 2008 г. е перфектната възможност такива проекти да се реализират.

От 2010 г. се забелязва повишен интерес към подобни системи, а през 2014 г. наличието им в проекти за нови сгради вече се счита за стандарт. Днес държавата си поставя за цел да улови до 70% от дъждовната вода и да я използва повторно.

Резултатът от всичко това е, че индустрията, произвеждаща URWH системи, расте главоломно. Стойността на производството на резервоари, тръби и други части достига 17 млрд. долара през 2023 г., като очакванията са тенденцията да се запази.

За повече от три месеца в дълбините един учен се сприятелява с омар и акула

По-нисък, но по-здрав. Какво се случва, ако живееш 100 дни под вода

Всичко това може и да звучи чудесно, но истината е, че за да се въведат повсеместно подобни системи, са нужни огромни усилия. Причината е, че всяка сграда се нуждае от втори водопровод. Тъй като дъждовната вода се използва предимно за почистване на тоалетни и поливане, тя не може да бъде смесвана с питейната. Тоест дъждовната вода се съхранява в специален резервоар и се отвежда до консуматора (например тоалетната) по отделни тръби.

Това е огромно предизвикателство както за архитекти и проектанти, така и за строители. И, разбира се, за инвеститорите, защото неминуемо се повишават цените на строителството.

Според Дан Шибърт, старши партньор в архитектурното бюро Foster & Partners, обаче китайските специалисти приемат на драго сърце предизвикателството. Той е работил по споменатата централа на DJI в Шънджън и казва:

„За един архитект е вълнуваща задача да използва пречка – в случая допълнителен водопровод – за да направи живота на хората по-добър.“

Шибърт твърди, че използването на URWH дава на хората усещането, че не замърсяват толкова много околната среда. И това трябва да им се напомня.

„Ако използват дъждовна вода в тоалетната, е добре всички да го знаят“, казва той.