Преди 400 години група нидерландски заселници основават търговски пункт на остров Манхатън. Две години по-късно го кръщават Ню Амстердам. А днес, след още четири века, този град е известен на целия свят като Ню Йорк.

„От самото начало основните движещи сили в Ню Йорк са капитализмът и плурализмът наред с обещанието, че всеки, независимо от къде идва, може да успее“, казва пред BBC историкът Ръсел Шорто, автор на бестселъра „Островът в центъра на света“. Според него Манхатън е „мястото, откъдето започва Америка“.

„Ако приемем, че Америка стана велика заради своята отвореност към различни култури, то Манхатън е родното място на тази идея. Този островен град е първото мултиетническо общество, прототип на това, което се случи в цялата страна“, казва той.

В същото време обаче Шорто не забравя и другата, не толкова приятна част от историята на града. Защото наред с толерантността и смесването на милиони хора от различен произход, стои и точно обратното – брутална нетолертаност и експлоатация на човешки същества.

Първите европейци изграждат нов тип общество, но нямат проблем да използват робския труд на чернокожите африканци за построяването му.

„Те донесоха капитализъм, но и колониализъм. Трябва да отчитаме и двете и да не пропускаме нито постиженията, нито провалите им“, казва Шорто.

Днес Манхатън изглежда като бетонен риф, осеян с небостъргачи. Преди 400 години обаче пейзажът е съвсем различен – островът е обрасъл с гъсти гори. Територията се владее от местното индианско население, от които новите заселници по-късно откупуват земите срещу ножове, мъниста и други дреболии на обща стойност 24 долара.

И макар че строителството ликвидира някогашната природа, Ню Йорк запазва едно основно преимущество, което е в основата на по-късното му бурно развитие. Това не са нито хората, нито концепцията за нов тип общество. Става дума за водата.

„Всичко е заради водата. Превръщането на Ню Йорк в това, което е днес, е благодарение на водата, а от там – и на връзките с външния свят“, казва Джонатан Булуер, директор на музея „South Street Seaport” в Манхатън.

През 1609 г. английският мореплавател и изследовател Хенри Хъдсън е нает от нидерландската Изто чноиндийска компания със задачата да намери нов морски път към Азия. За да се скрие от бурните води на Атлантическия океан, той навлиза в голям защитен залив в севeроизточния край на Америка. След това продължава по течението на реката, изминавайки близо 200 километра. Хъдсън така и не стига до Китай, но пък открива идеалния за кораби нюйоркски залив. А днес реката носи неговото име.

Потенциалът на това географско бижу веднага впечатлява нидерландците. Четири десетилетия по-късно хронистът Адриан ван дер Донк ще го опише като „сигурно и удобно убежище, в което 1000 кораба могат да пътуват безопасно“. Но заливът е и нещо друго, много по-важно – вход към Новия свят с неговите неизчерпаеми ресурси.

„Пристанището на Ню Йорк е истинско чудо. То е широко, дълбоко, не замръзва и събира в себе си две реки – Хъдсън и Ийст“, казва директорът на Нюйоркското историческо дружество Луис Мирер.

Нидерландците не се лъжат за потенциала на залива. Във време, когато корабоплаването е най-ефективният начин за пренос на стоки, те успяват за кратко да се превърнат в една от най-богатите нации като налагат контрол върху морската търговия. Но има и друга причина. За разлика от други американски градове, Ню Йорк не е основан от крайно религиозни хора, които отиват в Новия свят, за да построят мечтания Рай. Напротив, нидерландците са бизнесмени и искат да забогатеят.

„Те всъщност създават колония на капитализма, не се интересуват от религия и са отворени към всички, които искат да правят търговия“, казва историчката от Държавния университет в Ню Йорк Гретхен Сорин.

Още от самото си основаване градът е микс от нации и религии. Според един документ от 1646 г. там живеят 400-500 мъже от различен произход и се говорят 18 езика. И преди това Манхатън и околностите са своеобразно място за срещи между различни хора, защото и местните племена го ползват за риболов и търговия.

Бурното развитие започва след като островът е „купен“ от индианците през 1626 г. През 1640 г. градът е обявен за зона за свободна търговия. Двайсет и пет години по-късно тази територия е превзета от британците и е сменено и името на населеното място. В чест на херцога на Йорк градът вече се нарича Ню Йорк.

След завладяването на така важното пристанище Великобритания изпреварва Нидерландия в морското дело. А един век по-късно Ню Йорк вече напомня на жужащ кошер. През 1770 г. го наричат „житницата на Атлантическия океан“, защото през него минават огромни количества жито и дървен материал за Европа. Британските кораби внасят захар от Карибите, но и чернокожи роби от Африка. През 1795 г. Ню Йорк вече е главното пристанище на контитента, а Манхатън започва да отеснява за все по-нарастващото население. Затова някогашните големи ферми са разделени на по-малки парцели, блатата са пресушени, започва изсичането на гори, изобщо всичко, което може да осигури още пространство. А хората продължават да прииждат. През 1860 г. е отчетено, че 70% от възрастните жители на града са родени някъде другаде.

Градът е обграден от кейове от всички страни. На тях всеки ден спират кораби, за да товарят и разтоварват. Плаването остава изключително важно чак до средата на 50-те години на миналия век, когато самолетите стават основен транспорт. Тогава товарните кораби са пренасочени към Ню Джърси. След това доковете са изоставени и се разпадат, а останки от тях замърсяват водите десетилетия. Почистването започва с по-бързи темпове едва преди десетина години. Днес оцелелите стари кейове са превърнати в зелени площи, крайбрежните улици са ремонтирани в пешеходни зони, а в реката ентусиасти гребат с каяци.

Именно разходката с каяк се превръща в нова мода през последните дни. Вярно е, че за нея са нужни мускули и доста време, но пък дава една различна гледна точка към Ню Йорк, който стана велик благодарение на водата.