В един обикновен ден милиони европейци използват софтуер на Microsoft, отопляват домовете си с американски газ и инвестират в американски активи. Много американци пък работят с германски софтуер, пият френско вино и приемат лекарства, произведени в Европа.

Всеки ден между Съединените щати и Европейския съюз се търгуват стоки и услуги на стойност над 5,4 млрд. долара, подкрепени от мащабни трансгранични инвестиции, които осигуряват милиони работни места.

Макар президентът на САЩ Доналд Тръмп да отстъпи от заплахата си да наложи допълнителни мита на няколко европейски държави, за да принуди продажбата на Гренландия, сътресенията около този епизод се превърнаха в отрезвяващ момент за европейските политици.

Те започват да гледат на този огромен поток от стоки, услуги и инвестиции отвъд океана като на потенциален източник на влияние върху Съединените щати.

„Европейските лидери не могат да се държат така, сякаш последните няколко седмици не са се случили“, казва Иън Бонд, заместник-директор на Центъра за европейски реформи, мозъчен тръст.

„Това беше най-сериозната криза в трансатлантическите отношения от дълго време насам, но при Тръмп в Белия дом тя няма да е последната“, отбелязва той пред The New York Times.

Отвъд ответните мита и други реактивни мерки възниква въпросът как Европа може да демонстрира сила пред администрация, която я възприема като слаба. Какво би било необходимо, за да се възпре непредсказуем партньор, който пренебрегва глобалния икономически ред и очаква останалите да се подчинят на волята му?

„Европейците също могат да правят гръмки ходове“, казва Питър Чейс, старши научен сътрудник в Германския маршалов фонд в Брюксел. Въпросът, добавя той, е „дали печелят нещо от това, или просто си вредят“.

Продажба на американски облигации

Съединените щати „се намират на неустойчива траектория на дълга“, казва пред NYT Ричард Портс, професор по икономика в London Business School.

„Това е най-голямата икономическа слабост на САЩ в момента.“

Затова, по думите му, най-силният лост на Европа е във финансовия сектор.

Европейските инвеститори държат огромни обеми американски финансови активи, включително около 2 трилиона долара в държавни облигации. Американското правителство поддържа голям бюджетен дефицит и разчита на чуждестранни кредитори, за да купуват тези облигации. Какво би станало, ако те спрат?

„Ако това повиши цената на капитала за американското правителство“, казва Чейс, „тогава това със сигурност е нещо, на което хората биха обърнали внимание“.

Тръмп заплаши с ответни мерки срещу европейски държави, които разпродават американски облигации.

„Ако ще го равят, да го правят, но ако това се случи, ще има сериозен ответен удар от наша страна и ние държим всички карти“, заяви той пред Fox Business в четвъртък.

Министърът на финансите на САЩ Скот Бесънт омаловажи тази заплаха.

„Това е напълно фалшив наратив“, каза той на пресконференция тази седмица в Давос, отбелязвайки, че пазарът на американски държавни облигации е в основата на глобалната финансова система.

Значението на американските държавни ценни книжа – държани в огромни обеми от централни банки, суверенни фондове и мениджъри на активи по света – означава, че болката от масова разпродажба би се усетила широко, включително и в Европа.

Въпреки това има признаци, че някои европейци започват да поставят под въпрос кредитоспособността на САЩ.

Датският пенсионен фонд AkademikerPension обяви тази седмица, че ще продаде притежаваните от него американски облигации за около 100 млн. долара до края на месеца.

Натиск върху търговията с услуги

В Европейския съюз живеят над 450 милиона души, а американските компании продават значителни обеми услуги на този пазар. Миналата година ЕС е закупил услуги от САЩ за около 300 млрд. долара, докато е изнесъл такива за около 200 млрд. долара, сочат данни на САЩ.

Този излишък прави Съединените щати уязвими, защото „потенциално дава на ЕС силен лост да каже ‘не’ на тези услуги, влизащи на европейския пазар“, казва Ерик ван дер Марел, главен икономист в Европейския център за международна политическа икономика.

Той обаче предупреждава, че „ако бойкотирате подобни услуги на собствения си пазар, това се отразява надолу по веригата и води до по-ниска конкурентоспособност на вашите индустрии“.

Дигиталните услуги, предоставяни от американските технологични компании, биха били най-трудни за заместване, добавя той. За консултантските и финансовите услуги европейски алтернативи могат да бъдат намерени по-лесно.

Ричард Портс също предупреждава срещу ограничаването на американските технологични услуги, включително изкуствения интелект, тъй като те са широко използвани в Европа. Въпреки това властите биха могли да окажат натиск чрез увеличаване на данъците върху дигиталните услуги.

Няколко европейски държави, сред които Великобритания и Франция, вече са въвели налози върху приходите на онлайн платформи, рекламни компании и търсачки. Това разгневи администрацията на Тръмп, която смята по-строгите европейски технологични политики за несправедливо дискриминиращи Съединените щати.

Колко реалистични са тези заплахи?

Истинското изпитание за европейския лост за влияние е способността на ЕС действително да приложи подобни мерки.

В Давос Бесънт се подигра на често тромавия процес на вземане на решения в Европа, като заяви, че вместо твърд отговор на исканията на Тръмп за Гренландия, европейските институции ще създадат „страшната европейска работна група“.

Това ограничение стана видимо в сряда, когато Европейският парламент гласува да отложи ратифицирането на дълго договаряно търговско споразумение между Европейския съюз и четири южноамерикански държави – удар по усилията на блока да диверсифицира търговските си отношения.

Решението беше „абсолютно безотговорно“, заяви Бернд Ланге, председател на комисията по международна търговия на Европейския парламент. „Това е автогол.“