Русия използва списъците на Интерпол за преследване на критици в чужбина според изтекли документи
Чрез системите на организацията Москва иска арести на политически опоненти, бизнесмени и журналисти под претекст, че са извършили престъпления
,fit(1001:538)&format=webp)
Хиляди документи, предоставени от разобличител (whistleblower) в Интерпол, за първи път разкриват мащаба на очевидната злоупотреба на Русия с международната полицейска организация за преследване на нейни критици в чужбина.
Данните, предоставени на BBC World Service и френското издание Disclose, изобличават злоупотреби със списъците на Интерпол. Русия ги използва, за да иска арести на политически опоненти, бизнесмени и журналисти под претекст, че са извършили престъпления.
Анализът на информацията сочи още, че през последното десетилетие независимото звено за жалби на Интерпол е получило повече сигнали срещу Русия, отколкото срещу която и да е друга държава.
Освен това данните показват, че жалбите срещу исканията на Москва са довели до отмяна на повече случаи, отколкото при която и да е друга страна.
След пълномащабното руско нахлуване в Украйна Интерпол въведе допълнителни проверки върху дейността на Москва, „за да се предотврати всякаква потенциална злоупотреба с каналите на организацията във връзка с преследването на лица в рамките на конфликта или извън него“.
Но според изтеклите документи това не е попречило на Русия да злоупотребява, а разобличителят твърди, че някои от по-строгите мерки са били тихомълком отменени през 2025 г.
Интерпол заявява, че разполага със системи за предотвратяване на злоупотреби, които са били засилени през последните години. Организацията посочва, че благодарение на нейните операции всяка година хиляди от най-опасните престъпници в света биват арестувани и че е наясно с въздействието, което исканията за арест могат да имат върху отделните хора.
„Когато срещу теб бъде издадена червена бюлетина, животът ти се променя напълно“, казва Игор Пестриков – руски бизнесмен, чието име фигурира в изтеклите файлове.
Интерпол не е световна полиция, а организация, която подпомага сътрудничеството между полицейските служби по света. Червената бюлетина е сигнал до всичките 196 държави членки с искане дадено лице да бъде открито и арестувано. Червената „дифузия“ е сходно искане, но се изпраща само до определени страни.
Пестриков разбира, че срещу него е издадена червена дифузия, след като е избягал от Русия през юни 2022 г. – четири месеца след началото на войната в Украйна – и е подал молба за убежище във Франция.
Той бил изправен пред два избора – да отиде в полицията или да се крие. Вторият вариант обаче означава, че „не можеш да наемеш апартамент, банковите ти сметки се блокират“ – точно както се случило с него.
„Постоянно си на ръба“, казва той пред BBC и добавя, че винаги се е оглеждал зад гърба си. С оглед на сигурността дъщеря му и майка ѝ се преместили в друга държава. „Полицията може да нахлуе в дома ти по всяко време, затова се чувстваш като притиснат в ъгъла плъх“, признава той.
„Стресът, напрежението, натискът, беззаконието, което ти налагат – това разрушава семейства“, подчертава Пестриков.
Той е бил основен акционер в големи руски металургични компании, приватизирани през 90-те години, най-вече в Соликамския магнезиев завод.
В месеците преди инвазията през 2022 г., по думите му, правителствени министри го притискат да спре износа и да продава продукцията си само на руския пазар. Той смята, че това би означавало материалите му да се използват за военна техника – като изтребители и танкове.
„Не беше само въпрос на това да продавам по-евтино и на когото ми кажат – беше и морален въпрос… никой не искаше дори косвено да участва в производството на нещо, което се използва за убиване на хора“, разказва той.
Пестриков вярва, че отказът му да се подчини, както и фактът, че тогавашната му съпруга е била украинка, са довели до национализиране на компаниите му и до разследване срещу него за финансови престъпления.
След като бяга във Франция, той се свързва с Интерпол, опасявайки се, че Кремъл може да се опита да го преследва и там. Тогава разбира за червената дифузия, която е преминала проверките на организацията.
Той оспорва искането чрез независимия надзорен орган на Интерпол – Комисията за контрол на досиетата (CCF), като твърди, че действията на Русия са политически мотивирани. Конституцията на Интерпол изрично забранява използването на организацията за „политически, военни, религиозни или расови цели“.
След почти две години в списъка за издирване CCF решава, че случаят му е предимно политически. В документите се посочва, че информацията, предоставена от Русия, е „обща и шаблонна“, а обяснението за предполагаемото престъпление – „недостатъчно“. Интерпол отменя искането за задържането му.
Организацията публикува само много оскъдни данни за неправомерни искания за арест и от 2018 г. насам не разкрива кои държави са обект на жалби. Това затруднява оценката на мащаба на проблема, но изтеклите документи за първи път дават по-пълна картина.
Документи, предоставени на BBC, разкриват мащаба на жалбите до Комисията за контрол на досиетата на Интерпол. Макар и непълни, данните сочат Русия като страната с най-много оплаквания за последните 11 години. Файловете показват, че поне 700 души, издирвани от Москва, са потърсили защита, като над 400 от тях са успели да отменят своите червени бюлетини или дифузии – брой, който надвишава случаите на всяка друга държава.
„Исторически Русия е един от основните извършители на злоупотреби с червени бюлетини“, обяснява британският адвокат Бен Кийт. Той счита, че Интерпол има сериозен проблем с Русия и че мерките за ограничаване на злоупотребите не работят.
Юристът Юрий Немец, специалист по дела, свързани с Интерпол и екстрадиции, е на същото мнение: според него допълнителните проверки след инвазията в Украйна не са били ефективни. Той посочва случаи на руснаци, които са се противопоставяли на войната и са били обвинявани в обикновени престъпления, за да бъдат вкарани в базата данни на Интерпол.
Освен данни за бюлетини и жалби, разобличителят е разкрил и хиляди съобщения от вътрешната мрежа на Интерпол. Тази система се използва като по-неформален канал за проследяване на лица в чужбина. Пример за това е запитване от Москва до полицията в Абу Даби: въпреки отказа на Интерпол да издаде червена бюлетина, Русия настоява за помощ при локализирането на издирвания. Въпросната практика директно нарушава правилата на организацията.
Сред документите има и съобщение за журналиста Армен Арамян, избягал от Русия след присъда заради отразяване на протести в подкрепа на Алексей Навални. Москва е поискала информация за местонахождението му от властите в Армения и Германия, заобикаляйки формалните процедури.
Изтеклите материали включват и вътрешни доклади на Интерпол от 2024 и 2025 г., които показват сериозни притеснения на висши ръководители относно „умишлената злоупотреба“ от страна на Русия.
Въпреки това филтрите на Интерпол остават пропускливи: през 2024 г. цели 90% от руските искания са преминали първоначална проверка, макар по-късно половината от оспорените случаи да са били отхвърлени като неоснователни.
Разобличителят твърди, че през 2025 г. Интерпол тихомълком е премахнал част от допълнителните ограничения за Русия.
„С едно натискане на бутон Москва може да измисли всичко и да ти припише всякакво престъпление – и така да те преследва по целия свят“, предупреждава Игор Пестриков.
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1920:897)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(1920:897)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)