Когато Владимир Путин нахлу в Украйна, той обеща на руснаците, че ще „го направят отново“ – ще изпратят въоръжените си сили на запад и ще стигнат до победа така, както Съветският съюз побеждава Германия.

Днес руският президент е изпълнил само половината от тази закана. Към тази седмица войната, която Путин се надяваше да приключи за едва три дни, вече продължава по-дълго, отколкото Москва е воювала срещу нацистите.

И за да стане положението още по-лошо, докато Русия затъва в Украйна, глобалната мрежа от съюзници, която Путин изграждаше в продължение на две десетилетия, изглежда започва да се разпада – поставена на изпитание от неочаквано войнствения президент на САЩ Доналд Тръмп.

Украйна, Франция и Великобритания подписаха декларация за разполагане на международни сили на украинска територия при мирно споразумение с Русия

Западните съюзници подписаха декларация за военни гаранции за Украйна

Това, което трябваше да бъде бърза операция в Украйна, се превърна във война на изтощение. Продължителността на конфликта вече надхвърля 1418-те дни, през които Съветският съюз се противопоставя на нацисткото настъпление, преди в крайна сметка да изтласка германците от Москва чак до Берлин.

За почти четири години бойни действия в Украйна Москва е завладяла едва ограничена част от страната и то с цената на около 1,1 млн. руски жертви и нарастващи сътресения у дома. Само този месец около 600 000 руснаци останаха без електричество в граничната Белгородска област след украински ракетен удар. 

Междувременно на международната сцена Путин изглежда донякъде безсилен да спре разпадането на съюзите си, пише POLITICO.

Кремъл е в отстъпление в Близкия изток от края на 2024 г., когато свалянето на режима на  Башар Асад в Сирия го лиши от надежден партньор в региона.

По-рано този месец Москва очевидно не успя да защити и най-близкия си съюзник в Южна Америка, когато Съединените щати заловиха венецуелския лидер Николас Мадуро – политик, който присъства на Парада на победата в Москва през май миналата година.

Още по-унизително е, че Русия не успя да предотврати безпрецедентното задържане от САЩ на петролен танкер под руски флаг.

Той е санкциониран още през 2024 г. за това, че оперира в рамките на „сенчеста флота“, превозваща незаконно петрол

САЩ провеждат операция за задържане на танкер под руски флаг, свързан с Венецуела

Само преди година Путин подписа 20-годишно споразумение за стратегическо партньорство с Техеран. Днес режимът, който снабдяваше Русия със смъртоносните дронове „Шахед“ за войната в Украйна, е застрашен от масови протести. Тръмп намекна, че би могъл да се намеси военно в тяхна защита.

Руснаците забелязват това.

„Една цяла епоха си отива“, написа в неделя проправителствен военен блогър под псевдонима Максим Калашников – отражение на нарастващата критика към руското ръководство.

Според него властите са прекарали твърде много време в изграждане на образа на Русия като велика сила, вместо да предприемат реални стъпки, за да я направят такава. Обещанието, че „можем да го направим отново“, се е провалило, заключава Калашников.

Журналисти, близки до иранския режим, съобщават, че през последните седмици Москва е доставила на Иран руски бронирани машини „Спартак“ и бойни хеликоптери – вероятно с цел да помогне за потушаването на протестите, казва Никита Смагин, експерт по руско-иранските отношения и сътрудник на Фондацията „Карнеги“ за международен мир.

„Но, разбира се, иранците са наясно, че ако ситуацията стане наистина критична, Русия  ще остане неутрална, както направи в случая с Башар Асад“, допълва той, визирайки падането на сирийския режим през 2024 г. и последвалото изгнание на Асад в Русия.

Реалността е, че вдъхновеният от Москва съюз винаги е бил до голяма степен фикция, смята бившият руски дипломат Борис Бондарев.

„Нито Венецуела, нито Иран са част от някаква руска империя“, посочва той. След нахлуването в Украйна „за Русия беше важно да покаже, че не е сама, но това е пропаганда“.

Смагин отбелязва, че партньорското споразумение между Иран и Русия изрично изключва клауза за взаимна отбрана, като описва отношенията им като „стабилни“, но с подчертан оттенък на „сериозно недоверие“.

„Двете държави всъщност не са съюзници – те са стратегически партньори по необходимост, защото и двете страни имат малко други възможности.“

Американските мита влизат в сила незабавно и могат да засегнат икономиките на Китай и Индия

Тръмп обяви 25% мито за държави, които „правят бизнес“ с Иран

Говорителите на Кремъл се опитват да представят ситуацията в по-позитивна светлина, твърдейки, че очевидното пренебрежение на Вашингтон към международното право доказва, че Русия е била права да нахлуе в Украйна.

Други коментатори се опитват да омаловажат отношенията между Русия и съюзниците ѝ или подчертават разликите между Втората световна война и войната в Украйна, за да оправдаят липсата на напредък. Според тях не става дума за слаба армия – просто руснаците днес са по-малко ангажирани.

„В първия случай цялата страна воюваше [срещу нацистите], а сега се интересуват едва около 5 процента“, твърди Telegram канал с красноречивото име „Не спирайте войната“.

Самият Путин все още не е коментирал събитията нито във Венецуела, нито в Иран – в съответствие с навика си да оставя подчинените си да говорят за лошите новини, отбелязва Бондарев, цитиран от POLITICO.

Според него обаче Кремъл вероятно възприема действията на САЩ във Венецуела и срещу петролния танкер като опит да бъде притисната Русия в ъгъла.

За да покаже, че не се поддава на натиск, Москва ще търси начини да демонстрира собственото си надмощие и то най-вече в Украйна, казва Бондарев. Той дава за пример изстрелването на хиперзвукова ракета „Орешник“ срещу страната миналата седмица.

Унизена или не, предупреждава Бондарев, не бива да се очаква „омекване“ на руската позиция. „Дори и да е слаб, Кремъл ще се стреми да покаже, че е силен.“