Западните съюзници подписаха декларация за военни гаранции за Украйна
Украйна, Франция и Великобритания подписаха декларация за разполагане на международни сили на украинска територия при мирно споразумение с Русия
,fit(1001:538)&format=webp)
Европейски лидери, заедно с представители на Белия дом, отчетоха напредък в усилията за постигане на устойчиво мирно споразумение за Украйна.
Разговорите завършиха с подписването на декларация за намерение между Украйна, Франция и Великобритания, отнасяща се до евентуално разполагане на международни сили на украинска територия при постигане на мирно споразумение с Русия. Документът беше подписан от президента на Украйна Володимир Зеленски, френския му колега Еманюел Макрон и британския премиер Киър Стармър.
След срещата Зеленски заяви на съвместната пресконференция, че постигнатото представлява „огромна крачка напред“.
„Преди една година дори не можехме да си го представим, а днес имаме тази стъпка“, каза той.
По думите му всеки изминал ден приближава Украйна към целта, но напредъкът все още не е достатъчен.
„Достатъчно ще бъде, когато войната в Украйна приключи.“
Малко по-рано Зеленски написа в социалните мрежи, че иска „да благодари на всеки лидер и на всяка държава, които искрено желаят да бъдат част от мирното решение“.
Британският премиер Киър Стармър заяви, че подписаната декларация е „жизненоважна част от нашия железен ангажимент да стоим до Украйна в дългосрочен план“.
По думите му документът проправя пътя към създаването на правна рамка, в която британски, френски и партньорски военни сили биха могли да оперират на украинска територия, да осигуряват защитата на въздушното и морското пространство и да подпомагат възстановяването и модернизацията на украинската армия.
В отделно изявление от Даунинг стрийт беше уточнено, че Великобритания ще разположи сили в Украйна в случай на мирно споразумение.
Според британското правителство „Многонационалната сила за Украйна“ ще действа като гарантираща сигурността формация, която да укрепи отбранителните способности на страната и да подпомогне връщането ѝ към мир и стабилност, предава BBC.
След прекратяване на огъня Великобритания и Франция планират да създадат военни хъбове в различни части на Украйна, както и защитени съоръжения за разполагане на оръжия и военна техника в подкрепа на отбранителните нужди на страната.
Германският канцлер Фридрих Мерц заяви, че разговорите в Париж са били фокусирани върху това как Европа и партньорите ѝ могат да допринесат за Украйна след евентуално примирие. По думите му Германия ще продължи да подкрепя страната политически, финансово и военно, включително чрез присъствие в съседна натовска зона след прекратяване на огъня, без да навлиза в подробности за формата на подобно присъствие.
Мерц подчерта, че Европа работи неуморно за мир, но предупреди, че ще са необходими компромиси.
„Вероятно няма да успеем да постигнем идеално проектиран мир“, каза той.
От страна на САЩ специалният пратеник Стив Уиткоф заяви, че президентът Тръмп е решен да постигне мир в Украйна.
„Решени сме от негово име да направим всичко възможно, за да постигнем този мир“, каза Уиткоф, отбелязвайки напредъка от предишни срещи, включително разговори в Берлин и в резиденцията на Тръмп Мар-а-Лаго във Флорида.
По думите му преговорите по икономическата част също са в напреднала фаза.
„Много, много сме близо до финализирането на изключително силно споразумение за просперитет – такова, каквото рядко се вижда след подобни конфликти.“
Въпреки отчетения напредък Стармър предупреди, че „най-трудната част все още предстои“.
„Важно е, че започваме годината по този начин – европейските и американските съюзници рамо до рамо с президента Зеленски, в името на мира“, каза той, подчертавайки, че целта на коалицията е постигането на мир, който да бъде траен, и гарантиране на дългосрочната сигурност на Украйна в сътрудничество със САЩ.
Зад публичните послания обаче срещата е протекла в напрегната атмосфера. Според анализа на редактора на BBC Катя Адлер, по време на разговорите е имало „слон в стаята“, който никой не е искал да назове открито.
Последните действия на администрацията на Тръмп, включително спорната интервенция във Венецуела и изказването на президента, че САЩ „се нуждаят от Гренландия от гледна точка на националната сигурност“, са създали допълнително напрежение сред европейските лидери.
На срещата е присъствала и датският премиер Мете Фредериксен, седнала срещу представители на Тръмп – Стив Уиткоф и Джаред Къшнър. По думите на Адлер Фредериксен е била под натиск от европейските си партньори да не влиза в открит конфликт със САЩ по темата за Гренландия, за да не бъде застрашена американската подкрепа за Украйна.
В крайна сметка лидерите на големите европейски държави разпространиха общо изявление, в което подчертаха, че „единствено Дания и Гренландия имат право да вземат решения по въпроси, засягащи Дания и Гренландия“.
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
)
,fit(1920:897)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(1920:897)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)