След няколко години на изненадващо силно представяне на т.нар. value акции във Великобритания и Европа, балансът на силите на пазарите може да се промени.

Това предупреждава Йоахим Клемент, управляващ директор в британската инвестиционна банка Panmure Liberum, в анализ за Financial Times. Той посочва още, че доминацията на по-евтините и стабилни компании може да приключи още през 2026 г.

През последните години т.нар. value, или стойностни акции – компании с по-ниски оценки спрямо активи или печалби и по-умерен растеж – значително изпреварват растежните си конкуренти.

Данните го потвърждават категорично. Индексът MSCI Europe Value е надминал MSCI Europe Growth със 17% само през 2025 г. и със средно 5,2% за последните три години.

В Обединеното кралство превъзходството е 11% за 2025 г. и 3,2% за същия тригодишен период.

„Опасението ми е, че това превъзходство ще приключи през 2026 г.“, отбелязва Клемент.

Според председателя на Rockefeller International Рушир Шарма на пазара има „възможност, която се появява веднъж на поколение“ – и тя няма нищо общо с това дали AI манията ще се окаже устойчив тренд

Как се инвестира в „качество“ при хаотични пазари? Поглеждате към подценяваните гиганти

В основата на тази прогноза стои фактор, който често остава подценяван от инвеститорите – влиянието на облигационните доходности върху краткосрочната възвръщаемост на акциите.

Клемент определя това като „една от най-добре пазените тайни на фондовите пазари“, подчертавайки, че в рамките на една година движението на държавните облигации има много по-силен ефект върху пазарите от корпоративните печалби.

По думите му, докато в началото на всяка година инвестиционните банки и фондове публикуват прогнози, базирани основно на очаквания за ръст на печалбите и оценките, реалността е различна.

„Движение от 1% в доходността на държавните облигации във Великобритания или Европа обикновено премества фондовите пазари с близо 10%“, посочва Клемент.

За сравнение, дори „увеличение от 10% в ръста на печалбите за следващата година повишава пазарите едва с около 1 до 3%“.

Тази асиметрия не е случайна, а произтича от самата математика на оценките.

„Има аргументи за и против корекция/растеж и за съжаление те са валидни и в двете посоки“, казва мениджърът за България на Amundi по отношение на опасенията за балон на Уолстрийт

Спасимир Маджаров, Amundi: Не трябва да се залага на черно или червено, а да се търси по-широка диверсификация

Теоретичната стойност на една компания се определя от това колко печалби се очаква да донесе в бъдеще, преизчислено към днешна дата. Ключова роля в тази сметка играе доходността по дългосрочните държавни облигации, към която инвеститорите добавят премия за поетия риск.

Подобрението в печалбите влияе върху резултатите през настоящата и следващите една-две години, но ефектът му бързо отслабва.

„За разлика от това, промяната в доходността на държавните облигации засяга дисконтовия процент за всички бъдещи печалби“, подчертава Клемент.

Именно затова дори малки движения в облигационните доходности могат да имат непропорционално голям ефект върху пазарите.

Той припомня 2023 г. като показателен пример.

След инфлационния шок и агресивните лихвени повишения през 2022 г. много стратези очакваха рецесия в Европа и Великобритания и съответно слабо или отрицателно представяне на акциите. По-прозорливите инвеститори обаче разпознаха, че инфлацията и доходностите по облигациите ще започнат да спадат, което ще повиши оценките и ще компенсира по-слабия ръст на печалбите.

Резултатът е добре известен: през 2023 г. индексът Stoxx Europe отчете обща възвръщаемост от 16,6%, включително дивиденти, а FTSE 350 се повиши със 7,7%.

„Спадащите облигационни доходности спечелиха надпреварата срещу спадащите печалби“, обобщава Клемент.

Гледайки напред към 2026 г., той вижда условия за повторение на този сценарий, особено във Великобритания.

Очакванията са инфлацията да се понижи осезаемо, а Bank of England да продължи с лихвени понижения, което би трябвало да натисне надолу дългосрочните доходности по държавните облигации.

Допълнителен стабилизиращ фактор според него е бюджетната политика на финансовия министър Рейчъл Рийвс, която „изглежда е направила достатъчно, за да успокои облигационните пазари“.

Ако доходността по 10-годишните британски облигации спадне от около 4,5% в момента до 4% в края на 2026 г., това само по себе си може да добави около 5% към възвръщаемостта на британския фондов пазар, изчислява Клемент.

Но ефектът няма да бъде еднакъв за всички акции. Ключовата разлика между value и growth компаниите отново излиза на преден план.

Растежните акции реализират по-голямата част от печалбите си в по-далечното бъдеще, докато при value компаниите паричните потоци са по-близо до настоящия момент заради по-бавния им растеж.

„Колкото по-далеч във времето са печалбите, толкова по-силен е ефектът от по-ниските дисконтови проценти“, обяснява Клемент.

Затова при спад на доходностите нетната настояща стойност на растежните акции се увеличава значително повече. При сценарий с 10-годишни облигации на 4% в края на 2026 г. той допуска, че растежните акции във Великобритания могат да изпреварят value сегмента с до 5% през следващите 12 месеца.

Подобна динамика може да се наблюдава и в континентална Европа, макар и в по-умерена форма. Инфлацията там също отслабва, а икономическият растеж се забавя – фактори, които обичайно понижават доходностите по държавните облигации.

Усложняващият елемент е Германия, където мащабните фискални разходи увеличават дефицитите. Това означава, че доходността по германските бундове вероятно ще спадне по-слабо, а с това и преходът от value към growth доминация ще бъде по-ограничен в сравнение с Великобритания.

В крайна сметка, посланието на анализа на Клемент е ясно: ако облигационните пазари тръгнат надолу, както очаква той, дългогодишното превъзходство на value акциите може да отстъпи място на нов цикъл, в който растежните компании отново ще бъдат в по-добра позиция.