AI балонът и четирите мехурчета, които го поддържат

В разгара на еуфорията около изкуствения интелект вече се появява нов жанр на пазарен хумор:

„балон в говоренето за балон“.

Търсенията в Google, които свързват AI с думата „балон“, рязко нарастват, а настроението на пазарите е откровено приповдигнато. Но според Рушир Шарма, председател на Rockefeller International, това само по себе си не е доказателство за нищо.

Getty Images | Председателят на Rockefeller International Рушир Шарма

В анализ за Financial Times Шарма подчертава, че „няма стандартна, универсална мярка за балон“. Затова той използва собствен тест, базиран на четири ключови индикатора, които нарича „четирите О“, или мехурчетата, които съставят един цял балон: свръхоценяване, свръхпритежание, свръхинвестиране и свръхзадлъжняване. По всеки от тях AI икономиката вече показва тревожни сигнали.

Свръхоценяване

Историята на големите балони е добре документирана. От златото през 70-те години до интернет бума в края на 90-те, реалните, коригирани за инфлация цени обикновено нарастват десетократно в рамките на 10 до 15 години. По думите на Шарма, американските технологични акции „наскоро достигнаха точно този праг“.

Той напомня и за друго емпирично правило. Изследване на балоните през последните сто години показва, че когато секторът в центъра на манията изпревари пазара с над 100% за две години, вероятността от срив надхвърля 50%.

„AI акциите вече са опасно близо до тази повратна точка“, отбелязва Шарма.

Драматичното поскъпване е изтласкало дългосрочните оценки на американските акции почти до исторически върхове. Аргументът, че „този път е различно“, защото AI ще ускори растежа повече от всяка предишна технологична революция, не е нов. Но според Шарма „ако историята е ориентир, оценките и цените вече мигат с дълбоко червен предупредителен сигнал“.

Как се инвестира в „качество“ при хаотични пазари? Поглеждате към подценяваните гиганти

Свръхпритежание

Вторият индикатор измерва доколко инвеститорите масово се втурват към „горещата тема“. Данните показват, че американските домакинства държат рекордните 52% от богатството си в акции. Това е повече от пика през 2000 г. и значително над нивата в Европа, Япония и Великобритания.

Свръхпритежанието върви ръка за ръка със свръхтърговията. През последните пет години дневният обем на търгуваните акции в САЩ е нараснал с около 60%. Делът на дребните инвеститори в краткосрочните опции вече надхвърля половината от пазара. Шарма обръща внимание и на социалния контекст. Младите инвеститори все по-често изпадат във „финансов нихилизъм“, залагайки на спекулации, след като са се отказали от идеята за собствено жилище.

Поведенческите модели са показателни.

„Ако пазарът падне в един ден, дребните инвеститори импулсивно купуват на следващия“, пише Шарма. В платформата Robinhood петте най-притежавани акции са именно от т.нар. Великолепна седморка. А при положение че около 7,5 трилиона долара все още стоят във фондове на паричния пазар, покупателната сила далеч не е изчерпана.

Ликвидността остава изключително висока и „продължава да тласка акциите нагоре“. Това на практика принуждава дори скептични институционални инвеститори да купуват. Шарма описва този феномен като „напълно инвестирания мечи инвеститор“.

Често срещан аргумент е, че постоянният разговор за балон означава, че такъв няма. Но Шарма напомня, че и преди дотком срива тревогите са се засилвали.

„Година преди спада Федералният резерв на Сан Франциско припомняше за 1929 г.“, а редица икономисти и инвеститори споделяха тези страхове. Ситуацията днес, отбелязва той, „изглежда тревожно позната“.

Американската икономика като един огромен залог за AI

Свръхинвестиране

Инвестициите в технологии вече надхвърлят 6% от БВП на САЩ, което е над рекорда от 2000 г. Компаниите наливат огромни средства в AI центрове за данни и енергийна инфраструктура, водени от хиперскейлърите.

Само Великолепната седморка е удвоила разходите си за AI от 2023 г. насам до около 380 млрд. долара тази година. До 2030 г. те могат да надхвърлят 660 млрд. долара.

„Проблемът е, че възвръщаемостта остава неясна“, пише Шарма. За всяко проучване, което показва експлозивно търсене, има друго, според което по-малко от 15% от американските компании реално използват AI, а темпът на внедряване се забавя.

Технооптимистите твърдят, че AI ще се изплати чрез масово намаляване на разходите за труд и заместване на до 40% от човешките задачи. Но Шарма задава неудобен въпрос.

„Ще стоят ли хората безучастни, докато това се случва?“

Подобен мащаб на сътресения на пазара на труда може да доведе до силна политическа реакция, която да ограничи икономическите ползи от тези инвестиции.

Свръхзадлъжняване

Засега домакинствата и корпорациите в САЩ не изглеждат крайно задлъжнели. Но картината се променя.

„Великолепната седморка вече не са паричните машини, каквито бяха“, отбелязва Шарма.

Amazon, Meta и Microsoft вече са нетни длъжници, докато само Google и Nvidia продължават да генерират значителни свободни парични потоци.

Истинският риск обаче се крие в публичните финанси. Рекордните бюджетни дефицити означават, че дългът се трупа в държавния баланс. Ако инвеститорите в облигации започнат да губят доверие в устойчивостта на американските финанси, дългосрочните лихви могат да тръгнат рязко нагоре, с последици за цялата икономика.

Финансовият ливъридж също се трансформира. Вместо класически маржин заеми, на сцената излизат ливъриджирани ETF-и, достъпни за масовия инвеститор. Активите в тези фондове са нараснали седемкратно за десетилетие до около 140 млрд. долара.

Събрани заедно, и четирите индикатора сочат в една посока.

„В различна степен всички те подсказват, че AI е балон и че той е в напреднал стадий“, заключава Шарма. Историята обаче показва и друго. Няма точен момент, в който балонът се пука сам.

Единственият постоянен спусък за срив, още от железопътните балони на XIX век, са покачващите се лихви и затягането на финансовите условия. Затова, макар балонът да е очевиден, „той може да продължи да расте, докато парите, които го надуват, не започнат да пресъхват“.