Въпреки нарастващите заплахи за американската икономика - от високите мита до заслабващия пазар на труда, ерозията на институциите, растящия дълг и упоритата инфлация - големите компании и инвеститори изглеждат невъзмутими.

Те все по-уверено вярват, че AI е толкова мощна сила, че може да компенсира всички тези предизвикателства.

„През последните месеци този оптимизъм се превръща в самосбъдващо се пророчество“, пише председателят на Rockefeller International Рушир Шарма в анализ за Financial Times.

Getty Images | Председателят на Rockefeller International Рушир Шарма

Стотиците милиарди долари, които компаниите инвестират в AI, вече представляват изумителните 40% от ръста на БВП на САЩ през тази година. А според някои анализатори дори тази оценка подценява реалния мащаб на разходите за AI, така че делът може да е още по-висок.

AI компаниите стоят зад 80% от поскъпването на американските акции досега през 2025 г. Това не само финансира, но и стимулира растежа на САЩ, тъй като борсата, движена от AI, привлича капитали от цял свят и подхранва бум в потреблението сред богатите.

Тъй като най-богатите 10% от населението притежават 85% от американските акции, именно те извличат най-голяма полза, когато пазарът расте.

Неслучайно последните данни показват, че потребителската икономика на САЩ вече се крепи основно на разходите на богатите. Най-горните 10% по доходи формират половината от общото потребление - най-високият дял, отчитан някога.

Без еуфорията около AI обаче американската икономика вероятно би буксувала, предвид множеството рискове, посочва Шарма.

„Няма друга държава, преживяла имиграционен бум и срив с мащабите на този в САЩ“, пише експертът.

„Единственото сигурно днес е несигурността - и дори тя става все по-необичайна с всеки изминал ден“, казва икономистът в нов анализ

Мохамед Ел-Ериан: Нова ера на „геоикономика“ пренаписва правилата на пазарите

Нетната имиграция почти се е учетворила след 2020 г. и достигна връх от над 3 милиона души през 2023 г., но реакцията, водена от президента Доналд Тръмп, доведе до рязък спад. През тази година се очакват едва около 400 хиляди нови нетни пристигащи - тенденция, която може да се запази и в идните години.

Самото това свиване на работната сила ще намали потенциала за растеж на САЩ с над една пета, показва анализ на Goldman Sachs. И все пак реакцията и на този риск е просто повдигане на рамене:

„AI така или иначе ще направи човешкия труд по-малко необходим.“

Същевременно бюджетният дефицит и държавният дълг растат в САЩ по-бързо, отколкото в други развити икономики. При ниво около 100% от БВП, държавният дълг е близо до върха от Втората световна война и, ако тенденцията продължи, може да продължи да се увеличава. Освен ако, разбира се, AI не „спаси деня“, като предизвика икономически бум.

В този сценарий дълговото бреме на Америка би се стабилизирало.

„Световните пазари очевидно залагат именно на този позитивен сценарий. Напоследък инвеститорите в облигации наказаха страни, които имат значително по-ниски дефицити от САЩ - като Япония, Франция и Обединеното кралство. Техните държавни облигации бяха разпродавани, а доходността се повиши. Само в САЩ, от всички тях, доходността по 10-годишните държавни облигации е спаднала през тази година“, отбелязва Шарма.

Правителственото спиране в САЩ вероятно ще се проточи и през следващите дни

Възход на пазарите, страхове от балони и „Тейлър Суифт ефект“ - какво очаква Уолстрийт тази седмица

По негови думи основната причина AI да се възприема като универсално решение на толкова различни заплахи е очакването, че той ще донесе значителен ръст на производителността, особено в САЩ.

По-високата производителност на труда би намалила тежестта на дълга чрез по-висок БВП. Тя би редуцирала нуждата от работна ръка - местна или имигрантска - и би смекчила инфлационните рискове, включително тези, породени от митата, като позволи на компаниите да вдигат заплатите, без да увеличават цените.

През последните години производителността в САЩ расте по-бързо, отколкото в останалата част от развития свят. Перспективата за „чудо на производителността“ още повече е затвърдила вярата на инвеститорите у дома и в чужбина, че тази разлика само ще се увеличава.

„Инвеститорите изглеждат убедени, че САЩ изгражда преднина в иновациите, инфраструктурата и внедряването на AI, която никоя друга държава не може да настигне“, посочва Шарма.

Единственият фалшив тон в тази история тип „купувай Америка, каквото и да става“ е доларът, добавя той.

„Но много анализатори обясняват последния му спад като резултат от това, че чуждестранните инвеститори просто намаляват прекомерната си експозиция към една твърде скъпа валута“.

Чужденците са наляли рекордните 290 милиарда долара в американски акции през второто тримесечие и вече притежават около 30% от пазара - най-високият дял след Втората световна война. Европейци и канадци може и да бойкотират американски стоки, но продължават масово да купуват американски акции - особено на технологичните гиганти.

В известен смисъл САЩ се е превърнала в една голяма заложна карта на AI. Извън сектора дори европейските фондови пазари се представят по-добре от американския през това десетилетие, а разликата сега започва да се разширява, казва Шарма.

Досега през 2025 г. всеки основен сектор - от комуналните услуги и промишлеността до здравеопазването и банковото дело - се представя по-добре в останалата част на света, отколкото в САЩ.

„Това подсказва, че AI наистина трябва да оправдае очакванията в Америка - иначе икономиката и пазарите ѝ ще изгубят единствената опора, на която в момента се държат.“