Точно в уречения час на екрана се появява млада жена. Настъпва онзи кратък, но безспорно неловък момент на взаимна преценка. Но след него идва интересно откровение:

„Не съм спала цяла нощ. За пръв път ми е.“

Под „за пръв път“ Ивелина Маринова визира интервюто. В последвалия едночасов разговор обаче трудно се забелязва някакво притеснение. Дори напротив – тя говори с особено заразителен дух за своята настолна игра. Проектът се казва „Град на лъжите“ и съчетава любопитна доза психология, блъф и разбира се – лъжи.

Цялостната идея и визия загатва огромен професионализъм и някак естествено човек очаква зад играта да стои гейм дизайнер или артист. Но Ивелина не е нито едно от двете и именно в това се крие неустоимият чар на историята ѝ.

„Завърших строителен техникум в Стара Загора, но от дванайсет години работя като data engineer“, разказва тя.

В промеждутъка от двете начинания пътят ѝ е особено пъстър и разнообразен. Първо идва осъзнаването, че транспортното строителство не е най-комфортният избор за една жена. „Не че не беше интересно, просто перспективата зима и лете да съм навън и да карам стотици километри, не ми се видя перфектна“, признава Ивелина.

Вместо това тя залага на интуицията си и на „тихия“ си интерес към технологиите. На 19 се занимава с компютърно чертане, което ѝ дава така жадуваната от всеки младеж финансова самостоятелност. Но светът на възрастните (тоест на финансите) е безвъзвратно обвързан с разни непонятни икономически процеси и в един момент в Стара Загора настъпва безработица. Ивелина се мести в София и заема различни офис позиции. До преломния момент – записва се на програма към Бюрото по труда за придобиване на трета квалификация.

Може би „преломен“ е донякъде неточно определение, а „момент“ – още повече, защото всъщност в продължение на две години никой от програмата не се свързва с Ивелина. „Когато в крайна сметка ми се обадиха, бях забравила напълно за какво става въпрос“, смее се тя.

Както и да е, обучението по системно програмиране започва и след два месеца тя си намира работа като администратор бази данни. Но най-съществената „полза“ от програмата е промяната в начина ѝ на мислене: „Помня точния момент – сякаш мисленето ми се счупи и мирогледът ми се отвори.“

Този нов, аналитичен поглед към света се оказва ключов не само в кариерата ѝ, но и в най-смелото ѝ начинание до момента. Като самопровъзгласил се „nerd по сърце“ и запален почитател на настолните игри, Ивелина с години колекционира различни заглавия. Но в даден момент си задава въпросът, който се върти в главата на почти всеки възрастен, ходещ на работа – кой, за Бога, има време за това?

Източноевропейският вкус към красивото, пренесен в българската реалност

Сладкарството като приказка – Анна и Анастасия, които превръщат тортите в спомени

А и не по-малко важният – как се очаква да събера голяма компания за вечер с настолни игри, когато имам всичко на всичко двама добри приятели? (Това последното може и да важи само за мен!)

„Почти невъзможно ми е да събера 6 човека например и в делничен ден да прекараме два-три часа в игри.“

И така от необходимост, както сама се изразява, Ивелина създава „Град на лъжите“.

Самата игра е сякаш покана за епична психологическа война, разиграваща се обаче в малък формат. Това е важна особеност, тъй като широкоизвестни заглавия като Catan например изискват подготовка, време и може би дори усилия. (Смирено моля всички отдадени фенове на сложни стратегически игри да ми простят).

„Обичам да казвам, че в случая не се играе толкова с картите, колкото с хората“, обяснява Ивелина за механиката на „Град на лъжите“. „Всичко опира до това да прецениш противника: дали му стиска да направи ходовете, които ситуацията изисква, за да спечели, или в последния момент ще се разколебае.“

Всички тези характеристики разграничават „Град на лъжите“ от другите заглавия, като по думите на нейната създателка подобна игра не е издавана. Но освен със своята уникалност, проектът на Ивелина се откроява и с принадлежността си към една все по-популярна ниша. През последните години световният пазар сякаш усети, че част от хората нямат време за тричасови игрови сесии. Така се раждат жанровете micro-games или filler games.

Примери като световния хит Love Letter (където с едва 16 карти се постига невероятна интрига) или Coup доказват, че за добро забавление не са нужни 500 компонента, объркващо упътване, приличащо повече на закон, и много хора.

Разбира се, изтъкването на точно тези особености като плюсове има известна доза антисоциален привкус, но притежава и определен чар. Игрите от въпросните жанрове някак ценят ограниченията на личното време. Модерният човек не разполага с изобилие от него и заглавия като „Град на лъжите“ предоставят практично решение.

Това далеч не означава по-малко забавление.

За Ивелина е било важно играта да бъде модулна. „Направих я така, че да не е скучна. Има три режима на игра – стандартен, бърз и бавен.“ Това е инженерното решение на проблема със свободното време: ако имаш 20 минути преди вечеря, избираш бързия режим. Ако искаш по-дълбок психологически профил на противника си, вкарваш т.нар. „архетипи“ – карти със суперсили, които променят баланса и изискват още повече хитрост.

За да избегне капана на монотонността, Ивелина подхожда към дизайна почти математически. Прави я гъвкава, което позволява на играчите сами да определят темпото и сложността според наличния им ресурс от време. Можеш да изиграеш бърза сесия до 5 точки или по-задълбочен вариант до 10, да включваш или изключваш различни елементи, докато намериш идеалния баланс.

@gradnalajite ✨ #ГрадНаЛъжите е новата българска настолна игра за съюзи, блъф и предателства между приятели! 🎲 Психологическият хит, който пренася напрежението от големите стратегически формати директно в хола ти - съвсем скоро в продажба за България! #ГрадНаЛъжите #настолниигри #настолнаигра #партиигра @anilevI🇪🇺🇧🇬 ♬ Outside the keyhole - yasuhiro soda

Истинският „коз“ в механиката обаче са архетипите – карти, които дават на играчите специфични „суперсили“. И тук си личи стремежът на Ивелина да създаде по-различно преживяване. Тя въвежда роли като Аналитикът, Сянката, Фалшификаторът или Разпитвачът, които променят правилата на играта и принуждават участниците да мислят стратегически. „Опитах се да ги балансирам така, че да няма по-силен и по-слаб, но някои от тях, като Сянката, имат малка крачка преднина“, признава тя с усмивка.

За да подсили усещането за общност и да помогне на играчите да овладеят тези тънкости, тя планира да споделя „вътрешна информация“ в блога на играта. Този детайл е част от по-широката ѝ стратегия да не създаде поредния продукт, който събира прах в шкафа, а пълнокръвна общност от хора.

Пътят от тази смела идея до физическата кутия обаче не минава само през логиката. Ивелина сама води преговорите с печатници в Китай, избира матовия финиш на картите (защото гланцът просто не е достатъчно добър) и сама изгражда маркетинговата си стратегия, стъпвайки на стария си опит. 

В този процес тя се сблъсква и с едно неочаквано предизвикателство – необходимостта да бъде „лице“ на собствения си бранд. За един инженер на данни, който предпочита да стои зад три екрана и да анализира, заставането пред камера е всичко друго, но не и комфортно. „Толкова ми беше напрегнато, че не можах да спя. Станах в 4:30 сутринта преди снимките, само и само да го свърша“, споделя тя.

В крайна сметка „Град на лъжите“ е резултат от ината на човек, решил сам да произведе играта, която пазарът така и не му предлага. И вероятно точно ще се окаже решаващият фактор в бизнес начинанието на Ивелина. Докато първият тираж пътува към България, Ивелина вече планира следващите ходове. За нея това не е момент за излишна гордост. Това е просто още една задача за решаване.