Разкритията от декември 2025 г. хвърлиха нова, още по-ярка светлина върху един от най-мрачните скандали на съвремието. С публикуването на милиони документи от Министерството на правосъдието на САЩ, случаят „Джефри Епстийн“ вече не е просто криминално досие за сексуални престъпления – той се превърна в безпощадна дисекция на глобалния елит. Тези архиви показват как един опозорен финансист е успял да изплете мрежа, в която богатството, славата и политическото влияние са служили за параван на системна експлоатация, пише политическият репортер Стивън Колинсън в анализ за CNN.

Юридическият парадокс и моралният провал

В центъра на настоящия дебат е изказването на заместник-главния прокурор Тод Бланш, който заяви, че „да купонясваш с Епстийн не е престъпление“. От чисто юридическа гледна точка и предвид високата летва за доказване на наказателна отговорност, той вероятно е прав. Но това твърдение е политически и морално глухо. То напълно игнорира съдбата на десетки млади жени, чиито животи са съсипани, след като са били  завлечени в „орбитата“ на Епстийн. Тези жертви остават с травми за цял живот, докато хората, които са се забавлявали до техния мъчител, продължават да заемат високи постове.

Новите документи показват, че Епстийн не е бил просто богат човек с лоши навици – той е бил „куратор“ на елитен кръг. В неговия списък с контакти фигурират имена, които управляват икономиката, присъстват на екраните и дори пишат софтуера, който движи съвременния свят.

„Не съм разрешавал, искал или давал съгласие на никого да споменава името ми пред Джефри Епстийн“, заявява еврокомисарят по търговията

Бурята „Епстийн“ връхлетя и Брюксел: Еврокомисарят Шефчович отрича всякакви връзки

„Някои от най-богатите личности, технологични лидери, финансови магнати и политици са замесени по някакъв начин – писали са му имейли, искали са да посетят острова му, знаейки, че Епстийн е педофил“, посочва пред предаването „Meet the Press“ по NBC конгресменът от Демократическата партия Ро Кана, който бе сред основните фигури, настояващи за публикуването на документите.

И докато въпросните лица са пътували с частни самолети до прословутия остров на Епстийн, милиони души са понасяли тежестта на икономическите кризи, вярвайки в институции, които сега изглеждат компрометирани.

Междувременно въпросът за това кой какво е знаел става все по-неудобен за политическия връх в САЩ. Бившият президент Бил Клинтън и настоящият Доналд Тръмп многократно са заявявали, че са прекъснали връзките си с Епстийн много преди неговите престъпления да излязат наяве. И докато срещу тях няма повдигнати обвинения, твърдението, че никой не е подозирал нищо, звучи крайно неубедително, отбелязва Колинсън.

В края на краищата през 2002 г. Тръмп заявява пред New York Magazine, че познава Епстийн от 15 години и го определя като „страхотен тип“. Тогава той добавя: „Дори се говори, че той обича красивите жени толкова, колкото и аз, като много от тях са от по-младите. Няма съмнение в това – Джефри се наслаждава на социалния си живот“. По-късно президентът твърди, че двамата са развалили отношенията си.

В коледната нощ на 2025 г. Тръмп публикува необичайно съобщение в платформата Truth Social, което мнозина разтълкуваха като индиректно признание за по-дълбоки познания. В него той атакува „мнозината негодници“, които са поддържали близки връзки с Епстийн, финансирали са го и са посещавали частния му остров, само за да го „захвърлят като куче“, веднага щом ситуацията е станала опасна.

Тази реторика обаче рязко се смени във вторник, когато президентът призова нацията да „премине към нещо друго“. Тръмп побърза да заключи, че новите разкрития не съдържат нищо уличаващо за него и дори ги определи като поредния заговор, организиран от Епстийн и неговия кръг.

Отказът да се дадат отговори на трудните въпроси само засилва подозрението, че става дума за „съзнателна слепота“ – позиция, при която най-информираните хора в света избират да не задават въпроси, докато облагите от контактите им са налице.

Предложението на бившия президент и бившия държавен секретар идва на фона на опит да бъде спряна процедурата за неуважение към Конгреса

Бил и Хилари Клинтън ще свидетелстват в разследването на Конгреса на САЩ за Джефри Епстийн

Глобалният трус: От Осло до Лондон

За разлика от САЩ, където политическите последици все още се тушират в рамките на партийни спорове, в Европа скандалът вече предизвиква реални институционални трусове, оставки и мащабни разследвания. В Обединеното кралство случаят придоби криминално измерение, след като Питър Манделсън, бивш влиятелен министър и посланик, стана обект на наказателно преследване по сериозни обвинения.

Твърди се, че той е предавал чувствителна пазарна информация на Епстийн в разгара на финансовата криза – данни, които биха били безценни за контактите на финансиста на Уолстрийт. Този процес не само повдига критични въпроси за националната сигурност, но и сериозно разклаща стабилността на правителството на Киър Стармър.

Същевременно британската корона претърпя един от най-тежките си удари, след като принц Андрю беше окончателно изолиран от кралския живот. Решението на крал Чарлз III да лиши брат си от всички титли и да го изпрати в изгнание в отдалечено кралско имение бе продиктувано от нестихващия поток от доказателства за дългогодишните му връзки с мрежата за трафик на момичета.

„Светът се нуждае от повече романтика“, пише Мъск в имейл през октомври 2012 г., показват документи от досието на скандалния финансист, подсъдим за трафик на хора със сексуални цели, публикувани от властите в САЩ

Мъск е имал връзки с Епстийн, планирал е да посети „най-дивото парти“ на острова му

Скандалът прескочи границите на Острова и разтърси Скандинавия, където норвежката принцеса Мете-Марит направи безпрецедентно публично признание. Тя изрази дълбоко съжаление за своята „лоша преценка“ и пое лична отговорност за това, че е поддържала приятелски отношения с Епстийн, без да проучи внимателно престъпното му минало. Тези събития в Европа показват, че за разлика от Вашингтон, европейските столици започват да търсят много по-директна отговорност от замесените фигури.

Въпросът дали бившите съратници на Епстийн трябва да преминат през период на публично покаяние, става все по-неизбежен, пише Колинсън за CNN.  Макар един пасивен Конгрес едва ли ще притисне правосъдието за пълното разсекретяване на оставащите милиони файлове, политическите последици са налице. Парадоксално, този порой от скандали може временно да помогне на Тръмп. Неговата дългогодишна теза, че Америка се управлява от корумпиран елит, намира ново потвърждение в очите на избирателите – колкото по-корумпирано изглежда статуквото, толкова по-малко неговото собствено поведение изглежда като изключение.

Достатъчни са само няколко уличаващи имейла, за да подхранят теориите на крайнодесните за „дълбока държава“, затънала в морален разпад. И макар логиката да сочи, че мнозинството политици и дипломати вероятно са избягвали Епстийн, самото усещане за съществуването на недосегаем, морално фалирал елит задълбочава цинизма и популизма, които разяждат американската демокрация.

Джефри Епстийн отдавна го няма, но остави след себе си влиятелни фигури, които тепърва ще отговарят за връзките си с него. Те може и да не споделят наказателната му отговорност, но въпросът за тяхното морално съучастие остава отворен.