Амбицията на Тръмп за петролен бум във Венецуела се крепи на държавна компания в упадък
Американските енергийни компании са изправени пред правно минно поле в отношенията си с венецуелската държавна петролна компания PdVSA, отдавна изгнила от корупция
,fit(1001:538)&format=webp)
По време на първия мандат на Доналд Тръмп неговата администрация твърдеше, че ръководители на държавната венецуелска петролна компания Petróleos de Venezuela SA (PdVSA) са присвоили милиарди долари и са използвали фирмени самолети за трафик на кокаин.
Днес обаче Вашингтон иска американски компании да правят бизнес именно с този гигант.
Администрацията на Тръмп разчита чуждестранни компании, работещи с венецуелската държавна петролна компания, да подпомогнат инвестиционен бум за 100 млрд. долара в енергийния сектор на южноамериканската държава, пише The Wall Street Journal.
Това обаче поставя инвеститорите в правно минно поле, тъй като достъпът до огромните петролни ресурси на Венецуела минава именно през PdVSA.
„Ако една компания иска да прави бизнес във Венецуела, ще трябва да разговаря с PdVSA“, казва пред WSJ Освалдо Фелисола, ръководител на енергийния център към бизнес училището IESA в Каракас.
Смята се, че страната притежава най-големите доказани запаси от петрол в света. Някога тя е добиваше по 3 млн. барела дневно и беше сред петролните гиганти. Производството е спаднало до 300 хил. барела дневно в най-ниската си точка при управлението на Николас Мадуро, а днес е около 900 хил.
След като САЩ задържаха Мадуро на 3 януари, венецуелският режим промени закона за петролната индустрия, скъсвайки рязко с четвърт век чавизъм - движението, започнато от предшественика на Мадуро, Уго Чавес, който отстояваше „петролен суверенитет“ чрез строг държавен контрол през PdVSA.
Малко след законовите промени миналия месец Министерството на финансите на САЩ облекчи санкциите срещу PdVSA и издаде общ лиценз, позволяващ на американски компании да изнасят и продават венецуелски петрол.
„Надяваме се тази реформа да привлече значителни международни инвестиции“, заяви вицепрезидентът Делси Родригес, която в момента изпълнява и ръководна роля в управлението на страната.
„Трябва да преминем от държава с най-големите петролни резерви към гигант производител.“
Някои международни петролни компании остават скептични към завръщане във Венецуела след отстраняването на Мадуро.
Главният изпълнителен директор на ExxonMobil Дарън Ууд определи страната като „неподходяща за инвестиции“. Майк Уърт, ръководителят на Chevron - единствената голяма американска петролна компания, която продължава да работи там - заяви миналия месец, че присъствието на компанията може да се разшири „при правилни промени“ от страна на правителството.
„Големите дългосрочни инвестиции вероятно ще останат труднопостижими, а ръстът на добива ще бъде постепенен в най-добрия случай“, посочва Oxford Analytica в анализ.
Хосе Игнасио Ернандес, венецуелски консултант по петрола и преподавател по право в American University, смята, че чуждестранните компании може да се колебаят да се асоциират с компания под санкции и с ръководители, обвинявани в престъпления.
„Бихте ли подписали договор с структура, определяна като престъпно крило на венецуелското правителство? Аз не бих“, отбелязва Ернандес пред WSJ.
Надеждите на Венецуела и на администрацията на Тръмп са, че новият модел и допълнителните реформи ще се окажат привлекателни за инвеститорите.
PdVSA постепенно ще се отдалечи от строгия държавен контрол върху петролните активи и ще се превърне повече в мениджър на договорите с инвеститори, обяснява Франсиско Моналди от института Baker към университета Rice.
„Тя ще оперира само малка част от добива, вероятно под една трета“, казва той.
PdVSA остава собственик на находища, рафинерии и бензиностанции. По новото законодателство компаниите могат да работят във Венецуела чрез съвместни предприятия с PdVSA.
Държавната компания запазва мажоритарен контрол, но властите могат поотделно да предоставят управлението на операциите на частни компании - модел, сходен със сегашните договори на Chevron.
Алтернатива е т.нар. договор за услуги, при който компаниите управляват държавни находища срещу поемане на разходите и риска.
Засега Министерството на финансите на САЩ не е разрешило на американски компании да добиват петрол, но се очаква постепенно облекчаване на ограниченията.
За PdVSA това е драматичен завой. Компанията е основана преди 50 години по време на национализацията на петролната индустрия и Венецуела е сред създателите на ОПЕК.
Някога PdVSA беше сред най-ефективните държавни петролни компании, с участия в рафинерии в Европа и САЩ, където притежаваше бензиностанции чрез Citgo. Политиците избягваха да се намесват в управлението ѝ, поверено на висококвалифицирани инженери.
Това се промени при Чавес, който превърна PdVSA в инструмент на левия си проект. Назначи политически лоялни кадри, промени логото от синьо на червено и насочи приходи към социални програми. Компанията доставяше силно субсидиран петрол на Куба и други карибски страни.
Когато служителите на PdVSA стачкуваха през 2002 г., Чавес уволни около 19 хил. души - близо половината персонал. Загубата на експерти допринесе за дългогодишния спад.
„Политизираха цялата структура на PdVSA и отклониха паричните потоци към политически цели“, казва бившият директор Хуан Матиас Сабо.
Днес PdVSA е практически фалирала, с около 60 млрд. долара външен дълг и ограничен капацитет сама да увеличи добива.
Липсват средства за инвестиции и поддръжка. Изоставени кладенци ръждясват, а комбинацията от лошо управление, корупция и санкции е довела до срив на производството.
Опозиционният политик Енрике Каприлес казва, че компанията на практика не може да бъде независимо одитирана.
„PdVSA трябва да спре да бъде партийна касичка.“
Бивши служители описват разпада на инфраструктурата. В рафинерията Амуай експлозия през 2012 г. отнема живота на над 40 души - според експерти вследствие на лоша поддръжка.
Работниците били задължавани да участват в проправителствени митинги.
„Ако не отидеш, те вписват в списък и договорът ти не се подновява“, разказва бивша служителка пред WSJ.
Системата на политическо покровителство води до раздуване на персонала. Днес PdVSA има около 85 хил. служители, като под 20% работят реално в петролния сектор, предава изданието.
Много опитни кадри са напуснали страната. Останалите виждат как хиперинфлацията изяжда заплатите им. Някои продавали униформите си или разграбвали оборудване.
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1920:897)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)