Окуражена от свалянето на венецуелския президент Николас Мадуро, администрацията на американския президент Доналд Тръмп издирва представители на кубинската власт, които биха могли да помогнат за постигане на споразумение за отстраняване на комунистическия режим до края на годината, твърдят запознати с въпроса източници на The Wall Street Journal.

Според оценките на администрацията икономиката на Куба е на ръба на колапс и правителството никога не е било толкова уязвимо, след като е загубило ключов покровител в лицето на режима на Мадуро.

Американските власти признават, че нямат конкретен план за край на управлението, което държи властта на острова от почти седем десетилетия, но виждат в залавянето на Мадуро и последвалите отстъпки от неговите съюзници едновременно модел и предупреждение за Хавана.

„Силно им препоръчвам да сключат сделка. ПРЕДИ ДА Е СТАНАЛО ТВЪРДЕ КЪСНО“, написа Тръмп в публикация в социалните мрежи на 11 януари, в която добави, че за Куба няма да има „ПОВЕЧЕ ПЕТРОЛ ИЛИ ПАРИ“.

По време на срещи с кубински емигранти и граждански организации в Маями и Вашингтон фокусът е бил върху идентифицирането на човек в рамките на настоящото правителство, който да осъзнае неизбежността на промяната и да е склонен на сделка, пише WSJ, цитирайки американски официален представител.

Операцията по залавянето на Мадуро на 3 януари е била подпомогната от източник в най-близкото му обкръжение, посочват представители на администрацията. По време на американската военна операция в Каракас са загинали 32 кубински военни и разузнавателни служители от охраната на Мадуро.

Макар САЩ публично да не заплашват с използване на военна сила срещу Куба, представители на администрацията в частни разговори посочват, че дръзката операция във Венецуела трябва да се възприема като недвусмислено предупреждение към Хавана.

Оценките на американското разузнаване рисуват мрачна картина за кубинската икономика – хроничен недостиг на основни стоки и лекарства, както и чести прекъсвания на електрозахранването.

Съдбата на Куба отдавна е тясно свързана с Венецуела. Субсидираните доставки на венецуелски петрол са в основата на кубинската икономика още от идването на власт на Уго Чавес през 1999 г. Вашингтон възнамерява да отслаби режима, като пресече тези доставки, които поддържат икономиката и електроснабдяването на острова. Според икономисти Куба може да остане без петрол в рамките на седмици, което би довело икономиката до пълен застой.

Администрацията на Тръмп атакува и кубинските задгранични медицински мисии – най-важния източник на твърда валута за Хавана – включително чрез визови ограничения срещу кубински и чуждестранни официални лица, обвинени, че улесняват програмата.

Тръмп и неговото най-близко обкръжение възприемат свалянето на кубинския комунистически режим като ключов тест за стратегията му за национална сигурност и прекрояване на политическия ред в Западното полукълбо. Президентът сочи договореностите с Венецуела като успех, посочвайки сътрудничеството на действащия президент Делси Родригес като доказателство, че САЩ могат да диктуват условията.

„Кубинските управници са некомпетентни марксисти, които разрушиха страната си, и понесоха сериозен удар с падането на режима на Мадуро, който самите те подкрепяха“, казва пред WSJ представител на Белия дом, повтаряйки призива Куба да „сключи сделка, преди да е станало твърде късно“.

В изявление Държавният департамент на САЩ заяви, че е в интерес на националната сигурност на Америка Куба „да бъде управлявана компетентно от демократично правителство и да отказва да приема военни и разузнавателни структури на наши противници“.

Някои представители на администрацията твърдят, че Тръмп отхвърля старите стратегии за насилствена смяна на режими. Вместо това той предпочита сделки, когато това е възможно, и използване на възникващи възможности – подход, който във Венецуела се изрази в ескалация на натиска, съчетана с готовност за преговори.

Отстраняването на финансово изтощеното правителство обаче може да доведе до тежки сътресения и хуманитарна криза – сценарий, който Тръмп се стремеше да избегне във Венецуела, като остави на постовете им ключови лоялни фигури.

Кубинският режим е преживял десетилетия на силен американски натиск – от подкрепеното от ЦРУ нашествие в Залива на прасетата през 1961 г. до строгото ембарго, наложено през 1962 г. и затягано с годините. Двете държави се превръщат в открити противници скоро след като братята Кастро слизат от планините Сиера Маестра с група брадати партизани през 1959 г.

Може да се окаже по-трудно венецуелският модел да бъде приложен в Куба - еднопартийна сталинистка държава, която забранява политическата опозиция и в която гражданското общество едва съществува, докато във Венецуела има опозиционно движение, чести протести и избори.

„Тези хора са много по-твърд орех за чупене“, казва Рикардо Сунига, бивш служител на администрацията на Обама, участвал в краткотрайното сближаване между САЩ и Куба в периода 2014–2017 г. „Никой не би бил изкушен да застане на страната на САЩ.“

През почти 70-годишната си история кубинският режим никога не е бил готов да преговаря за промени в политическата си система и е прилагал само колебливи и ограничени икономически реформи.

Кубинското правителство отдавна е майстор в потискането на недоволството сред обеднялото население. През годините е имало само два масови протеста – през 1994 г. в Хавана и през 2021 г., когато десетки хиляди излязоха по улиците из целия остров. Правозащитни организации оценяват броя на политическите затворници на над 1000 души.

WSJ цитира американски служител, работил по темата по време на първия мандат на Тръмп, според когото президентът на САЩ вярва, че краят на ерата „Кастро“ би затвърдил наследството му и би постигнал онова, което Джон Ф. Кенеди не успя да направи през 60-те години. Това отдавна е и заявена цел на държавния секретар Марко Рубио, син на кубински имигранти, пристигнали във Флорида през 1956 г.

В Маями, където политици отдавна твърдят, че пътят към смяна на режима в Хавана минава през промяна на властта в Каракас, отстраняването на Николас Мадуро предизвика еуфория и силни очаквания, че Куба е следващата. Влиятелни съюзници на Тръмп и американски законодатели споделят генерирани с изкуствен интелект видеа, показващи посткомунистическа утопия – лодки, пристигащи от Маями, семейни събирания и Тръмп и Рубио, които се возят в кабриолет от 50-те години покрай лъскавите хотели на „освободена“ Куба.

„Режимът трябва да избере – или да се оттегли, или да осигури по-добър живот на народа си“, заяви миналата седмица Джереми Люин, изпълняващ длъжността заместник-държавен секретар по въпросите на външната помощ, като посочи доставка на помощи за урагани за 3 млн. долара, изпратени в Куба чрез Католическата църква в кашони с американското знаме.

Хавана публично отхвърли тази логика. Кубинското правителство остава доминирано от Раул Кастро, на 94 години, по-малкия брат на Фидел, докато настоящият президент Мигел Диас-Канел, 65-годишен и непопулярен апаратчик, ръководи ежедневните дела.

„Няма възможност за капитулация или предаване, нито за каквото и да е разбирателство, основано на принуда или сплашване“, заяви Диас-Канел, облечен във военна униформа, на скорошна церемония в памет на кубински служители от силите за сигурност, загинали в Каракас при защитата на Мадуро.

На фона на нарастващото напрежение със САЩ Куба проведе в неделя национален Ден на отбраната. Гражданите тренираха за „война на целия народ“ срещу евентуални нашественици.

Телевизионни кадри показаха възрастни хора, стрелящи с износени автомати „Калашников“, и жени, поставящи мини. „Това е театър“, коментира Джо Гарсия, кубино-американец и бивш конгресмен от Флорида с контакти в кубинското ръководство. „Това е страна, която не може да си изхвърли боклука, а се преструва, че се готви за конфликт със съседна свръхсила.“