Отдавна е известно, че когато котките падат, в повечето случаи те успяват да се приземят стабилно на лапите си, като бързо коригират позицията на тялото си още докато са във въздуха. Ново изследване на учени от японския университет Ямагучи обаче разкрива допълнителни механични детайли зад това впечатляващо умение.

Според резултатите, публикувани в научното списание The Anatomical Record и цитирани от WIRED, структурата на гръбначния стълб на котките е ключовият фактор тук – и по-специално разликата в гъвкавостта между гръдния кош и поясния отдел.

На пръв поглед умението на котките да се завъртат във въздуха, без да се „отблъскват“ от нищо, изглежда като нарушение на законите на физиката. В действителност става въпрос за сложен механизъм за самостоятелно коригиране на позицията при падане.

За да разберат начина, по който работи той, изследователите анализират гръбначния стълб на пет починали котки. Те разделят гръдната и поясната част и провеждат серия от механични тестове, които измерват гъвкавостта, здравината и устойчивостта на усукване. В допълнение, с помощта на високоскоростни камери учените заснемат как две котки падат върху мека възглавница.

Данните показват, че гръдният отдел на гръбнака е изключително гъвкав и може да се завърта с около 50 градуса с минимално усилие. Поясният отдел, обратно, е значително по-твърд и действа като стабилизатор.

Учени откриват изненадващо сходство между генетичните мутации при котки и хора, което може да ускори разработването на нови терапии и да превърне домашните любимци в неочакван съюзник на съвременната онкология

Домашната ви котка може да се окаже ключ към следващия пробив срещу рака

Прецизна „последователност на завъртане“

Когато котката се изправя във въздуха, тя първо насочва главата и предните си лапи към земята, като използва гъвкавостта на гръдния отдел. След това задната част на тялото следва движението. По-твърдият поясен отдел функционира като своеобразна „котва“, която позволява на предната част да се завърти, без животното да загуби контрол.

Изследването показва, че процесът протича в ясно определена последователност. Както посочват учените, при коригирането на позицията във въздуха предната част на тялото завършва завъртането си по-рано от задната. Именно комбинацията между гъвкав гръден и по-ригиден поясен отдел прави котките толкова ефективни в това поведение.

Изследване от университета в Киото свързва поведението на котките с вариации в един специфичен ген, който определя дали ще мъркат, мяукат… или просто ще ви игнорират

Мяу, мър-мър + малко генетика: Защо някои котки са толкова „разговорливи“?

От ветеринарната медицина до роботиката

Освен че хвърля нова светлина върху едно от най-известните животински умения, изследването има и практическо значение. Авторите отбелязват, че резултатите могат да помогнат на ветеринарите при лечението на травми на гръбначния стълб.

В по-широк план тези открития могат да вдъхновят разработването на по-маневрени роботи – особено в контекста на автономни системи, които трябва да се стабилизират при падане или движение в сложна среда.