Изкуственият интелект играе огромна роля в живота на Айсис Джоузеф. „Използвам го всеки ден“, казва тя. 17-годишната ученичка от Ню Йорк го използва за домашните си. AI ѝ помага да реши къде да се храни и ѝ дава вдъхновение за поезията. Понякога дори се обръща към него с въпроси за личния си живот.

„Родителите може да представят изкуствения интелект като нещо много заплашително, и разбира се, много от тези опасения са основателни, но според мен AI като цяло е нещо добро.“

Примерът на Джоузеф илюстрира по-широка тенденция. Съществува голяма разлика между това как родителите и тийнейджърите възприемат ролята на AI в живота на децата, според две нови изследвания на Pew Research Center и Common Sense Media, организация за защита на децата. Но има и още по-изненадваща статистика в детайлите. Проучванията показват, че огромен брой родители нямат представа какво правят децата им с AI. Докато някои приложения на изкуствения интелект са безобидни, други крият рискове, които биха предизвикали тревога сред семействата. Едно е ясно – родителите трябва да задават много повече въпроси, пише BBC.

Хората все по-често търсят начин да избягат от дигиталния шум, но в Offline Club бягството минава през нещо по-трудно – да останеш насаме с другите и да общуваш реално

Без телефон и социални мрежи, зад които да се скриеш: добре дошли в Offline Club

„Има сериозен недостиг на комуникация по темата за AI в семействата“, твърди Моника Андерсън, управляващ директор в Pew Research Center. „Това не е разговор, който се води от голяма част от родителите.“

Pew е анкетирал 1458 американски тийнейджъри на възраст 13–17 години и техните родители. „Открихме разминаване между това, което родителите смятат, че се случва с AI, и това, което тийнейджърите ни казват, че действително правят“, обяснява Андерсън.

Когато Pew пита родителите дали децата им използват AI, само 51% отговарят „да“. В действителност 64% от тийнейджърите признават, че използват чатботове. Common Sense Media установява подобни разлики. Милиони родители са в неведение какво се случва на екраните на децата им. Това е логично, защото според Pew четирима от всеки десет родители посочват, че никога не са водили разговор с децата си за AI.

Според Рейчъл Бар – професор по ранно детско развитие и ръководител на катедрата по психология в университета Джорджтаун, това е сериозен проблем. Семействата трябва да се ориентират заедно в AI, вместо да оставят тийнейджърите да се справят сами.

Проучванията разкриват сериозно разминаване между реалните занимания на децата онлайн и представите на техните родители. Оказва се, че много тийнейджъри изследват възможностите на изкуствения интелект напълно самостоятелно. „Голяма част от младежите използват AI за социално общуване по начини, които биха обезпокоили родителите им“, пояснява Майкъл Роб, ръководител на изследванията в Common Sense.

От всички притеснения на родителите относно използването на чатботове от децата им, темата за „приятелството с AI“ изпъква най-силно. Според Pew 58% от американските родители казват, че не са съгласни децата им да използват AI за емоционална подкрепа, а още 20% не са сигурни.

Американската психологическа асоциация идентифицира няколко критични признака за проблемна употреба на AI сред тийнейджърите. Тревожни сигнали са описването на чатбота като „най-добър приятел“ или единствен довереник, както и емоционалният срив при липса на достъп до него. Проблемът става сериозен, когато дигиталното общуване започне да измества съня, успеха в училище или реалните приятелства. Често младежите използват изкуствения интелект и като щит за избягване на трудни разговори в реалността. Критично важно е да се потърси професионална помощ незабавно, ако се установи, че AI се използва за обсъждане на депресивни състояния, психични кризи или самонараняване.

Принуждаването на платформите в Австралия да спазват ограниченията се оказа сериозно предизвикателство, но все още е твърде рано да се измерят реалните резултати върху психичното здраве на подрастващите

Успешна ли е първата в света забрана на социалните мрежи за деца под 16 години три месеца след въвеждането ѝ?

„Понякога споделям на AI как се чувствам или описвам ситуация, която ми се е случила. То ми отговаря, като поставя нещата в перспектива или обяснява най-добрия начин да подходя“, описва Джоузеф. „Може да бъде емоционална подкрепа, но все пак е робот.“

Тийнейджърите, с които журналистът на BBC разговаря по тази тема, са по-информирани, отколкото може да се очаква. Джоузеф например осъзнава, че изкуственият интелект може просто да ѝ отговаря по начин, който ще хареса, и подхожда внимателно към съветите. Повечето от подрастващите, включително и тя, смятат, че използването на AI за съвети или компания може да отиде твърде далеч. Няколко споменават историята за 14-годишно момче, което е отнело живота си след обсебващи разговори с чатбот.

„Един мой приятел в един момент говореше с AI непрекъснато“, отбелязва 16-годишният Кингстън Рибан от Сан Диего. „Понякога просто седяхме и го чувахме да се смее до нас, докато пише нещо на телефона си.“

Когато Pew пита американските тийнейджъри за AI, 12% заявяват, че го използват за съвети или емоционална подкрепа, а 16% – за неформални разговори. Тези дялове може да изглеждат малки, но ако проучването е представително, това означава милиони деца в САЩ. Наблюдават се и сериозни различия между групите.

Според изследването 21% от чернокожите тийнейджъри използват AI за емоционална подкрепа, в сравнение с 13% от латиноамериканските и 8% от белите тийнейджъри.

Проучването на Pew не разглежда причините за тези разлики. Бар предполага, че тийнейджърите с по-малко подкрепяща среда може да се обръщат към AI, защото той е лесно достъпен, но без допълнителни изследвания не може да се каже със сигурност.

Докато чатботовете са част от ежедневието ни, е почти неизбежно хората да започнат да ги възприемат като приятели или терапевти. В отговор на това Американската психологическа асоциация съветва родителите да подхождат с любопитство, вместо с поучения, и да следят дали изкуственият интелект не започва да измества реалните социални контакти на децата им.

Въпреки рисковете, най-честата употреба на AI сред тийнейджърите остава практична. „Използвам го основно за училище“, споделя 13-годишната Елоиз Чу от Ню Джърси. „Ако се подготвям за тест по математика, му давам задача, която ме затруднява, а той генерира подобни примери, за да се упражнявам.“

Според Pew най-честата употреба на AI е за търсене на информация. След това идва помощта за училище. Около половината от тийнейджърите в САЩ казват, че го използват за проучвания, а много – за математика и писане. Един от десет твърди, че върши всички или почти всички училищни задачи с помощта на AI.

Проектът „MYST“, използван като доказателство в съдебно дело в САЩ, показва, че родителският надзор има ограничен ефект, а тийнейджърите, преживели стрес или травма, са в по-висок риск от компулсивно поведение онлайн

Вътрешно изследване на Meta поставя под съмнение дали родителският контрол работи в социалните мрежи

Почти никой от тийнейджърите не признава, че преписва с помощта на AI. Картината обаче се променя драстично при въпроси за поведението на техните връстници – според 59% от анкетираните в училищата им се преписва с помощта на изкуствен интелект, а за 34% това е масова и редовна практика.

Не всичко обаче е свързано с училище – 47% от тийнейджърите използват AI за забавление. Чу например обича да генерира изображения на пингвини и палачинки.

Една от най-дълбоките пропасти между поколенията се крие в проблемните нагласи към технологията. Данните на Common Sense Media разкриват пълен контраст: докато 52% от родителите определят използването на AI за училище като неетично, точно толкова тийнейджъри го виждат като иновативен подход. Младежите демонстрират далеч по-висока увереност в дигиталната среда – 92% от тях твърдят, че разпознават кога общуват с изкуствен интелект, докато при възрастните този процент е 73%.

Според Pew близо две трети от подрастващите се чувстват сигурни в боравенето с чатботове. „Децата неизменно са в авангарда на технологиите и смело тестват техните граници“, отбелязва Роб. За разлика от възрастните, те рядко споделят апокалиптични визии за бъдещето. Напротив – 36% предвиждат положителен дългосрочен ефект върху живота си, а едва 15% се опасяват от негативни последици. Според Роб родителите не са длъжни да имат готови отговори, но е жизненоважно да инициират диалог: „Помолете децата си да ви покажат своя свят с AI. Това е първата крачка към разбирателството.“