„Точно по сигнал стаята притихва. Мъжът вляво от мен започва да драска по лист с цветен молив. Вдясно някой отваря книга. Срещу мен участник се заравя в пъзел. Намираме се около дълга дървена маса и сме се събрали за нещо, което през 2026 г. вече звучи почти екзотично: да бъдем напълно офлайн.“

Това разказва от първо лице Джоел Халили – старши журналист в WIRED, който присъства лично на едно от събитията на т.нар. Offline Club в Лондон и описва преживяването като пряк участник.

Срещата стартира в 18:45 ч. в обикновена офис сграда в Далстън – квартал в източен Лондон, символ на джентрификацията и креативната икономика. На входа домакинът, облечен с тениска „The Offline Club“, прибира телефоните на посетителите и ги поставя в специално изработен шкаф. От този момент нататък екраните са извън уравнението.

Един час тишина, без известия

Халили разказва в свой текст за WIRED, че пространството не е широко, а посетителите са заобиколени от четири високи бетонни стени, които побират около 40 души. В центъра е поставена дълга маса, отстрани има диван, малка кухня с билкови чайове, столове с възглавници и мека светлина. По прозорците са наредени фикуси и други зелени растения.

Посетителите влизат един по един и оставят телефоните си на входа. Повечето от тях са на възраст между 25 и 40 години, почти равномерно разделени по пол. Някои хора идват сами и лесно се включват в разговор. Други изглеждат по-резервирани, сякаш възприемат социалната среща без дигитална „защитна мрежа“ като нещо странно.

Но общото между всички тези хора е едно: желанието да се откъснат от устройствата си, дори и за малко.

Халили пояснява, че Offline Club организира подобни събития из Европа срещу вход от около 17 долара. В Лондон, например, те започват да се разпродават редовно още миналата година.

„Ние го описваме като мека форма на бунт“, обяснява Лора Уилсън, съорганизатор на лондонското издание, пред журналиста от WIRED. „Всеки момент, в който не си на телефона, е момент, който си връщаш обратно за себе си.“

Уморени от изкуствения интелект, хората се посвещават на аналоговия начин на живот

Как стартира Offline Club?

Идеята възниква през 2021 г., когато трима холандци – Илия Кнепелхаут, Йорди ван Бенекон и Валентайн Клол – организират спонтанен уикенд без използване на интернет в провинцията. Експериментът се оказва показателен: липсата на устройства улеснява неформалните разговори между непознати – нещо, което в дигиталната градска среда все по-често не се случва.

През февруари 2024 г. те официално основават Offline Club и организират срещи в кафене в Амстердам. Днес форматът вече се реализира в 19 града, основно на територията на Европа, като всяка локация се управлява почти под формата на франчайз.

Халили обяснява структурата по следния начин: първият час преминава в пълна тишина – със свободни занимания като четене, рисуване, писане и редене на пъзели. Вторият час е посветен на разговори между присъстващите, отново без използване на телефони.

„Когато домакинът дава знак, разговорите приключват. По примера на другите взимам молив и започвам да рисувам – тромаво и без особени умения. Тишината има усещането за първите минути на изпит, но без напрежението. Всеки е погълнат от собственото си занимание“, пише Халили в своя текст.

Сред участниците е и Макс – редовен посетител, който използва смартфон само по работа и никога не е имал профил в социална мрежа. В тишината той отваря The Anxious Generation на Джонатан Хайд – книга за ефекта на социалните медии върху психичното здраве.

Друг участник споделя, че е израснал в религиозна общност, в която дългите моменти на колективна тишина и съзерцание са били нещо естествено. Offline Club му напомня за това преживяване.

Халили признава, че няколко пъти е посягал към джоба си, за да провери часа – и за секунда дори изпитва паника, че е изгубил телефона си – реакция, която ясно показва колко автоматичен е станал този навик.

След час, прекаран в тишина, фоновата музика рязко спира и е време участниците да разговарят – без телефон, който да запълни неловките моменти.

„Темите се въртят около книги, творчески занимания, възпитанието на деца в ерата на смартфоните и дори австралийската забрана за социални мрежи за непълнолетни. Разговорите понякога секват – и това е част от идеята“, пише Халили за WIRED.

„Тези събития те учат да се чувстваш по-комфортно с тишината“, споделя пред него един от участниците.

Без алкохол, силна музика и големи тълпи: Как едно поколение казва „не“ на клубните партита

Парадоксът е широко признат: почти всички са критични към безцелното превъртане в телефона, алгоритмите и постоянните известия, но се оказва, че повечето участници са научили за Offline Club… от Instagram. Това обаче не подкопава убеждението им, че дори и кратко преживяване извън интернет си струва.

„Излязох оттук със странен прилив на енергия“, разказва една от участничките. „Не го очаквах.“

Джоел Халили обобщава, че Offline Club не е движение срещу дигиталното. Според него то по-скоро може да се разглежда като симптом на натрупваща се умора от дигиталния шум и от ритъма на града, в който всяка минута е разпокъсана от известия и напомняния.

„В края на вечерта всички си взимат обратно телефоните, слагат си слушалки, отварят карти и отговарят на пропуснати обаждания. Но поне за малко са си припомнили как изглежда време без екрани – и с други хора наоколо“, заключва авторът на WIRED.