Служители в офиси работят с ограничен достъп до интернет. Тийнейджъри са принудени постоянно да сменят VPN-и. Таксиметрови шофьори се затрудняват да се ориентират в Москва без онлайн навигация.

Кремъл демонстрира контрол върху интернет.

Правителството периодично заглушава мрежата в различни региони на Русия, като същевременно ограничава достъпа до приложения за съобщения като Telegram и WhatsApp и премахва десетки виртуални частни мрежи (VPN), използвани за заобикаляне на забраните за сайтове и приложения.

Над 50% от анкетираните в проучване са на мнение, че зависимостта от американските технологии представлява „реален и конкретен риск“

Тръмп може да „спре интернет“, смятат европейците

През последната седмица мобилният интернет е бил напълно прекъсван всеки ден в части от централна Москва, Санкт Петербург и други големи градове, според репортери на Reuters на място и високопоставени чуждестранни дипломати в Русия.

„Тези мерки се предприемат“, заяви говорителят на Кремъл Дмитрий Песков пред новинарската агенция в отговор на въпрос за ограниченията върху приложенията за съобщения и интернет услугите.

„Те са отчасти свързани с факта, че редица чуждестранни компании отказват да спазват нормите на руското законодателство, а отчасти – с мерки за сигурност срещу заплахата от украински дронове.“

Атакуващите дронове могат да използват клетъчните мрежи за навигация.

Засилването на контрола върху интернет в Русия тази година върви ръка за ръка с въвеждането на нови закони, които задължават мобилните оператори да прекъсват достъпа на всеки клиент по искане на Федералната служба за сигурност (ФСБ) и дават на агенцията правомощия да създава мрежа от следствени арести под собствена юрисдикция.

По-широката цел на тези мерки е да помогнат на Кремъл да затвърди вътрешния контрол в контекста на войната срещу Украйна, според дипломатите.

Експертите предупреждават, че евентуално проточване на конфликта рискува постепенно да ерозира обществената подкрепа. Същевременно, при сценарий на примирие, руските власти вероятно се стремят да неутрализират потенциалното недоволство, което би могло да последва. Според един от източниците, Москва вече е консолидирала правомощия, които ѝ позволяват да наложи „масови репресии“ в дигиталното пространство.

Краят на съветската война в Афганистан през 1989 г. доведе до сериозни социални сътресения в Русия, като завръщащите се ветерани подпомогнаха вълна от беззаконие през 90-те години. Хаосът бе допълнително задълбочен от разпадането на Съветския съюз през 1991 г.

„Руските лидери и службите за сигурност помнят 1991 г. и какво се случи с Русия, когато Москва прекрати голямата война в Афганистан: страната се разпадна, службите бяха разцепени. Това беше истинска катастрофа“, казва Андрей Солдатов, руски разследващ журналист и експерт по службите за сигурност.

Москва обвинява милиардера в съдействие за терористична дейност и се стреми да насочи потребителите към държавно контролирано приложение като част от по-широка стратегия за дигитален контрол

Русия разследва основателя на Telegram Павел Дуров в опит да постави платформата под контрол

„Това, което се случва сега, е опит на службите да създадат ситуация, в която – независимо дали Путин подпише мирно споразумение или продължи войната – системата да не се срине.“

Според информация Москва е анализирала опита на държави като Китай и Иран, като е възложила разработването на механизми за мащабно ограничаване на достъпа до интернет. Тези мерки предвиждат блокиране на значителни сегменти както от мобилните, така и от фиксираните мрежи, паралелно с установяването на строг контрол върху онлайн комуникациите.

Кремъл насочва вниманието си към приложенията за съобщения

След инвазията в Украйна през 2022 г. Русия въведе най-репресивните закони от съветско време насам, засилвайки цензурата и влиянието на ФСБ – основният наследник на КГБ.

Тази година Москва допълнително затегна мерките за сигурност. Президентът Владимир Путин, бивш офицер от КГБ (1985–1990), отбеляза четвъртата годишнина от войната, като присъства на годишното събрание на ФСБ в Москва. Той призова агенцията да засили борбата с тероризма – включително атаките от Украйна – и да укрепи „информационното и дигиталното пространство“.

Песков настоя, че всички мерки са предприети законно с цел гарантиране на сигурността в условията на конфликта, който Путин определя като конфронтация със Запада. Двама руски представители, близки до Кремъл, отхвърлят твърденията, че мерките са репресивни, като ги определят като необходими за сигурността и националното единство срещу опитите на Запада да създава раздор.

Дипломатически източници подчертават, че тазгодишните рестрикции върху интернет надхвърлят всички досегашни прецеденти в Русия. В редица региони от месеци се прилага периодично прекъсване на мобилните мрежи, често в контекста на зачестилите атаки с дронове. По данни на в. „Комерсант“, до средата на януари руските власти са блокирали над 400 VPN услуги, което представлява ръст от 70% спрямо края на предходната година. През последните седмици цензурата в Москва се засили, като правителството предприе координирани действия дори срещу платформи като Telegram и WhatsApp.

През изминалия месец руските власти забавиха работата на Telegram – платформа с над един милиард активни потребители, която е ключов източник на информация както в Русия, така и в Украйна. Паралелно с това бе инициирано разследване срещу нейния основател Павел Дуров, включващо обвинения в съучастие към терористична дейност. Руските власти твърдят, че Telegram е бил компрометиран от украински и натовски разузнавателни служби, което е довело до жертви сред руските войници. От Telegram отричат тези твърдения и посочват, че Москва се опитва да принуди руснаците да използват държавното приложение MAX, което вече се въвежда в училища и университети.

Доклад посочва, че свободният достъп до мрежата ще стане „правителствена привилегия“ за одобрени от режима лица

Иран планира трайно откъсване от глобалния интернет, твърдят активисти

„Всеки ден властите измислят нови поводи да ограничат достъпа на руснаците до Telegram, докато се стремят да потиснат правото на личен живот и свободата на словото“, коментира Дуров пред Reuters. „Тъжна гледка – държава, която се страхува от собствения си народ.“

Кремъл също така напълно блокира WhatsApp миналия месец заради неспазване на местното законодателство. Компанията собственик – технологичният гигант Meta – определи този ход като крачка назад за сигурността на хората в Русия.

Част от младото поколение в Русия изразява готовност да заобикаля наложените ограничения чрез използването на различни VPN услуги. Мотивацията им обаче е продиктувана по-скоро от лични, отколкото от политически подбуди – основната цел е запазването на достъпа до глобални платформи като Instagram и Snapchat, които в момента са обект на рестрикции в страната.

„Ако тези доста възрастни политици искат да блокират всичко, защо не са създали руски приложения, които да са интересни?“ пита Андрей.