Войната между „Хизбула“ и Израел задълбочава разделенията в Ливан

Войната между Израел и „Хизбула“ тласка крехката държава и общество на Ливан към точка на пречупване. Сектантските и политическите разделения се изострят на фона на масовото изселване на шиитски мюсюлмани. В същото време враждебността между подкрепяната от Иран групировка и нейните противници става все по-дълбока.

Според анализатори и политици от целия спектър настоящият конфликт, подхранван от регионалното напрежение с Иран, заплашва да дестабилизира Ливан повече от всяка друга криза след гражданската война, пише Reuters.

Израел заплашва страната с разрушения от мащаба на тези в Газа и потенциална окупация на южните райони. Паралелно с това вътрешното разделение се задълбочава заради отказа на „Хизбула“ да се разоръжи, въпреки дългогодишните дипломатически опити на държавата за мирно решение.

Израел среща силна съпротива от „Хизбула“, докато се опитва да навлезе по-дълбоко в Ливан

Израелските въздушни удари и заповедите за евакуация принудиха шиитската общност – основната база на „Хизбула“ – да търси убежище в християнски и друзки райони. Там обаче много местни жители обвиняват групировката, че е въвлякла страната в поредна война в интерес на Техеран. В резултат на това местните власти извършват строги проверки на наемателите, опасявайки се, че сред разселените може да има лица, които да станат мишена на израелски атаки.

Ливанското правителство и „Хизбула“ вече са в открита конфронтация. Администрацията на премиера Науаф Салам и президента Жозеф Аун предприе безпрецедентни стъпки: забрани военното крило на групировката, призова за преки преговори с Израел и поиска отзоваването на иранския посланик от страната.

Представителят на „Хизбула“ Махмуд Камати сравни правителството с режима във Виши, чиито лидери са осъдени на смърт за сътрудничество с нацистка Германия по време на Втората световна война.

„Способни сме да обърнем страната с главата надолу“, заяви той пред ливанска медия, макар по-късно да уточни, че думите му са били извадени от контекст.

Друзкият депутат Уаел Абу Фаур посочи, че вътрешното напрежение нараства заради политическите разногласия по отношение на войната и разселването, както и заради „предизвикателната реторика от повече от една страна“.

„Това засилва опасенията за вътрешната стабилност.“

„Бомба със закъснител“

Откакто на 2 март размяната на огън между „Хизбула“ и Израел ескалира, жертвите в Ливан надхвърлиха 1000 души. Над един милион души – повече от една пета от населението – бяха принудени да напуснат домовете си. По-голямата част от разселените са шиитски мюсюлмани, бягащи от зоните под контрола на групировката.

Според дипломатически източници това масово преселение поставя под огромно напрежение междуобщностните отношения и може да се превърне в „бомба със закъснител“, ако хората не успеят да се завърнат по домовете си скоро. Израелската армия нареди евакуация на обширни райони в Южен Ливан, предградията на Бейрут и източните бастиони на „Хизбула“.

Израелският министър на отбраната обяви планове за създаване на „зона за сигурност“ до река Литани, разположена на около 30 км северно от границата. Той подчерта, че стотици хиляди шиити няма да бъдат допуснати обратно на юг от реката, докато не се гарантира пълната безопасност на Северен Израел.

Християнският депутат Надим Жмайел, изявен критик на „Хизбула“, изрази опасения, че Израел умишлено изтласква шиитското население към вътрешността на страната. Според него целта е да се провокира пряк сблъсък с останалите религиозни общности. „Напрежението е осезаемо, макар искрата още да не е пламнала. Надявам се това никога да не се случи“, коментира той, призовавайки правителството да разоръжи групировката и да прекрати войната.

Ливан предлага план за мир с Израел и край на конфликта с „Хизбула“

„Хизбула“ отдавна е в конфликт с редица ливански фракции, като бойците разполагат с арсенал, превъзхождащ този на националната армия. През 2008 г. опитът на тогавашното правителство да ограничи влиянието на групировката доведе до кратък граждански конфликт, при който бойците на „Хизбула“ превзеха Бейрут и принудиха кабинета да отстъпи.

Днес израелските власти отричат обвиненията, че целят подклаждане на сектантска война. Представител на Тел Авив заяви пред Reuters, че единственият конфликт в Ливан е този, започнат от „Хизбула“, и призова ливанците „да се освободят“ от нея. Въпреки твърденията на армията, че не взема на прицел конкретни общности, военни източници потвърдиха, че заповедите за евакуация в Южен Ливан засягат предимно шиитските села, докато християнските населени места остават незасегнати.

„Сектантска логика“

Депутатът от „Хизбула“ Хасан Фадлала разкритикува „сектантската логика“, с която според него някои ливанци подхождат към кризата с бежанците. „Ще преодолеем този етап, защото разселените ще се върнат по домовете си веднага щом агресията приключи“, увери той.

Въпреки тези призиви, напрежението на терен е осезаемо. В предимно християнски район северно от Бейрут се стигна до сблъсъци, след като жители настояха разселените да напуснат района заради паднали отломки от иранска балистична ракета. Подобна съпротива се появи и в бейрутски християнски квартал, намиращ се близо до пристанището. Плановете там да се изгради център за настаняване предизвикаха остри възражения от местни политици, което принуди премиера Салам да промени предназначението на обекта в склад за хуманитарна помощ.

Съжителството обаче има и своята по-спокойна страна. В християнския квартал „Декване“ около 2000 разселени шиити са настанени в професионален колеж, а други 1000 пребивават в хотели и жилища под наем. 50-годишната Зейнаб ал-Мекдад споделя, че семейството ѝ не е срещало проблеми, откакто е напуснало южните предградия на столицата.

Местният служител Антоан Абу Абуд призова за солидарност: „В ситуация на война сме и тя е по-голяма от всички нас. Днес ние, ливанците, трябва да проявим търпение един към друг.“ Той обаче потвърди, че властите са засилили проверките на наемателите. Личните документи на новопристигналите се изпращат до службите за сигурност, тъй като местните жители се опасяват, че присъствието на определени лица може да ги превърне в мишена и да застраши живота им.

„Мирът“ в Ливан и ежедневните израелски удари

Край на съжителството между държавата и въоръжената „Хизбула“?

Дълбоките разделения в ливанското общество се отразяват пряко върху самата държава, която е сериозно разклатена от последиците на войната. След десетилетия на доминиращо влияние, позициите на „Хизбула“ отслабнаха под тежестта на израелските удари през 2024 г. Въпреки последвалите опити на правителството да разоръжи групировката, новата ескалация от 2 март и бързото прегрупиране на нейните бойци на юг подкопаха доверието в държавните институции – както на вътрешната, така и на международната сцена.

От своя страна „Хизбула“ залага на тезата, че кабинетът в крайна сметка ще отстъпи от радикалните решения, включително от забраната на военното ѝ крило. „Всички мерки на правителството ще бъдат отменени, когато Израел се провали в постигането на целите си“, отбеляза Хасан Фадлала, допълвайки, че вътрешните проблеми ще бъдат решени едва след отблъскването на „агресията“.

Израелските власти намекват, че офанзивата може да продължи дори след края на прекия конфликт с Иран, в зависимост от общата регионална стабилност. Според източници от израелския кабинет, американско предложение от 15 точки за мир включва изискването Техеран да прекрати финансирането на съюзници като „Хизбула“. Иран обаче настоява Ливан да бъде неизменна част от всяко бъдещо споразумение за примирие.

Християнският депутат Ален Аун подчерта, че Ливан се намира в критичен преходен период, чиито параметри ще зависят изцяло от изхода на войната. По думите му десетилетното „съжителство“ между официалната държава и паралелния арсенал на „Хизбула“ върви към своя край. „Този модел е изчерпан, което ще доведе до мащабни последици за цялата политическа система и социалния мир в страната“, заключи той.