Ролята на Пакистан като медиатор в конфликта с Иран изненада мнозина, макар че основания за това не липсват. Главнокомандващият на пакистанската армия, фелдмаршал Асим Мунир, се ползва със сериозното доверие на американския президент Доналд Тръмп. Лидерът на САЩ често го нарича своя „любим фелдмаршал“ и подчертава, че Мунир разбира Иран „по-добре от всеки друг“. Пакистан не само дели 900-километрова граница с Иран, но и поддържа „братски“ отношения, вкоренени в обща култура и религия.

Освен това в страната няма американски военни бази. И за разлика от много от традиционните посредници в Персийския залив, Пакистан все още не е пряко въвлечен в конфликта.

Най-важният фактор е готовността на Пакистан да се намеси – според мнозина евентуален мир между САЩ и Иран е изцяло в негов интерес. Въпреки това остават въпроси как държава, която сама е в конфликт с Афганистан и Индия, може да се позиционира като миротворец. В момента Исламабад нанася удари в Афганистан, а напрежението с Индия само преди година събуди опасения от ядрена ескалация.

 Досега Исламабад умело лавира по „тънката линия“ между Техеран и Вашингтон, предавайки послания, приемайки дипломати от мюсюлманския свят и водейки активна телефонна комуникация. Този баланс обаче далеч не е лишен от рискове.

Ескалацията на насилието между нестабилните съседи поставя под въпрос примирието, договорено с посредничеството на Катар

Пакистан бомбардира Кабул след изостряне на граничните сблъсъци с Афганистан

Високи залози 

Пакистан изпитва остра зависимост от вноса на петрол, като основната част от доставките преминава през критичния Ормузки проток. Майкъл Кугелман, старши анализатор в Атлантическия съвет, коментира пред BBC, че Пакистан е сред държавите извън Близкия изток с най-голям залог в този конфликт. По думите му страната има „жизнен интерес“ да съдейства за деескалация. 

След като вдигна цените на бензина и дизела с близо 20% в началото на март, пакистанското правителство предприе и допълнителни стъпки за икономия на гориво, сред които въвеждането на четиридневна работна седмица за държавната администрация.

Професор Фархан Сидики от Карачи предупреждава, че евентуално разрастване на войната ще доведе до непосилно финансово натоварване за страната.

През септември миналата година Пакистан подписа отбранително споразумение със Саудитска Арабия, според което „всяка агресия срещу едната страна се счита за агресия срещу другата“. Това повдига въпроса какво би направил Исламабад, ако Саудитска Арабия се включи във войната и активира споразумението.

„Проблемът за нас е, че ако бъдем помолени да се включим във войната на страната на Саудитска Арабия, цялата ни западна граница ще стане силно уязвима“, казва Сидики.

Пакистан вече води „пълномащабна война“ с Афганистан – той обвинява талибаните, че укриват терористични групи на своя територия. От своя страна Кабул категорично отрича. 

В отговор на обвиненията в двоен стандарт – ролята на миротворец в международен план на фона на вътрешните конфликти – Исламабад заявява, че дългогодишните преговори не са успели да гарантират националната сигурност.

Ислямската република е получила плана на Тръмп за край на конфликта, но възнамерява да изпълни всичките си военни цели. Засега Пакистан и Турция се очертават като посредници в бъдещи преговори

Иран няма да приеме предложението за примирие от САЩ

Но Сидики отбелязва, че откриването на нов фронт не е единствената опасност, ако страната бъде въвлечена във войната, а има и „вътрешна репутационна цена“.

В дните след убийството на върховния лидер на Иран при съвместен американско-израелски въздушен удар, в Пакистан избухнаха проирански протести. Няколко души загинаха, включително такива, опитали се да щурмуват консулството на САЩ в Карачи.

„Общественото мнение в Пакистан е силно проиранско“, посочва Малиха Лодхи, бивш посланик на страната в САЩ, Великобритания и ООН.

„Сигурна съм, че управляващите в Пакистан са изключително чувствителни към това.“

 Какво може да спечели Пакистан?

На дневен ред стои и въпросът за международната позиция на Исламабад.

„Пакистан е много чувствителен към критиките, че няма влияние на световната сцена“, обяснява Кугелман. „Не мисля, че това е основният му мотив, но със сигурност има значение.“

„Без съмнение това е дипломация с висок залог“, добавя Лодхи. „Висок риск, но и висока награда. Ако успее, това ще изведе Пакистан в челните редици на глобалната дипломация.“

А ако не успее?

Пакистан отхвърля твърденията, като подчертава, че извършва само прецизни удари

Афганистан съобщава за 400 загинали при нападение над болница

Лодхи не смята, че щетите ще са сериозни.

„Пакистан все пак ще бъде възприет като страна, направила усилие добросъвестно. А ако не се получи, няма да е заради липса на умения, а защото става дума за човек, който е крайно непредсказуем и напълно ненадежден.“

Кугелман обаче вижда риск от обратен ефект, ако след всички тези очаквания за преговори двете страни просто възобновят конфликта с още по-голяма сила.

„Пакистан може да бъде обвинен в наивност“, отбелязва той. „Че е бил въвлечен в опит за посредничество, докато и двете страни просто са печелили време, за да обмислят следващите си стъпки към ескалация.“

Нетрадиционна дипломация

Не е ясно как ще се развият събитията, но е очевидно, че Пакистан бързо се възползва от отношенията си с Тръмп.

Лодхи посочва, че Исламабад е номинирал Тръмп за Нобелова награда за мир като признание за неговата „решителна дипломатическа роля“ в овладяването на пакистанско-индийската криза през 2025 г. Освен това тя припомня, че Кабул е предал на американските власти основния заподозрян за атентата на летището по време на изтеглянето от Афганистан.

„Пакистан даде на Тръмп две ранни победи, които са много важни за него. Това постави началото на нова топлина в отношенията“, пояснява тя.

„Страната е готова да играе нетрадиционни дипломатически игри, за разлика от Индия“, добавя Кугелман.

„Фактът, че висши пакистански лидери открито ласкаят президента, помогна на каузата им във Вашингтон и направи държавата по-привлекателен посредник в очите на администрацията.“

Бомбардировката идва само ден след самоубийствен атентат срещу щаба на пакистанските паравоенни части

Пакистан бомбардира цели в Афганистан след атентата в Пешавар – най-малко 10 загинали

Но отношенията със САЩ не са единственият коз на Пакистан.

„Исламабад осъзна, че балансирането е най-добрият подход в регионалната дипломация“, казва Сидики. „Светът днес е такъв, че държавите, особено средните сили, все по-често залагат на политика на многовекторно обвързване.“

„Мисля, че причината Пакистан да е в добра позиция да разговаря с Иран е, че не се възприема като про-израелски или силно проамерикански настроен.“

Междувременно дипломатическите контакти продължават. Пакистанският външен министър Исхак Дар заминава във вторник за Китай по покана на своя колега Ван И.

Но пред страната остават сериозни въпроси, а постигането на мирно споразумение изглежда малко вероятно.

„Нека бъдем честни – шансовете за сделка не са особено високи предвид дълбокото недоверие между САЩ и Иран и максималистичните искания и от двете страни“, коментира Кугелман.

„Това е най-трудното уравнение, което Пакистан ще трябва да реши, ако настоящите му усилия не дадат резултат.“