Съдбата на Южна Азия е в ръцете на двама дълбоко религиозни силови лидери
Крехкото примирие между Индия и Пакистан се запазва след предполагаеми нарушения, но Моди и Мунир могат да доведат региона към най-сериозния конфликт от десетилетия
&format=webp)
Индия и Пакистан на ръба на война:
Споразумението за прекратяване на огъня между Индия и Пакистан изглежда стабилно в неделя, въпреки че двете ядрено въоръжени страни се обвиняваха взаимно в нарушения и имаха разногласия относно конкретните условия на договореното.
В събота вечер индийският външен секретар Викрам Мисри заяви, че има „повтарящи се нарушения на постигнатото по-рано съгласие“, предава Financial Times.
„Въоръжените сили дават адекватен и подходящ отговор“, каза той, като добави: „Призоваваме Пакистан да предприеме необходимите стъпки за справяне с тези нарушения.“
Според съобщения от Индия, е имало нарушения на примирието по т.нар. „Линия“ на контрол, която разделя управляваните от Индия и Пакистан части на Кашмир.
„Това не е примирие“, написа в социалната мрежа X Омар Абдула, министър-председател на индийския щат Джаму и Кашмир. „Зенитни установки в центъра на Сринагар току-що откриха огън... Какво, по дяволите, стана с примирието? Взривове се чуват из целия град!“
Пакистан отрече да е нарушил примирието и обвини Индия в провокации.
„Пакистан остава ангажиран с добросъвестното изпълнение на обявеното днес примирие между Пакистан и Индия“, заявиха от пакистанското външно министерство в събота. „Въпреки нарушенията от страна на Индия в някои райони, нашите сили реагират отговорно и сдържано.“
Споразумението сложи край на конфликт, който Индия представя като необходима конфронтация с държава, която подкрепя трансграничния тероризъм, докато Пакистан го описва като оправдана самозащита срещу агресивен съсед, отправящ неоснователни обвинения.
По-рано в събота пакистанският външен министър Ишак Дар написа в социалните мрежи, че двете страни са се „съгласили на незабавно примирие“.
„Пакистан винаги се е стремял към мир и сигурност в региона, без да прави компромис със суверенитета и териториалната си цялост!“, написа той.
Почти по същото време Викрам Мисри съобщи на брифинг в Ню Делхи: „Генералният директор по военните операции на Пакистан се обади на индийския си колега в 15:35 ч. днес следобед.“
„Беше договорено, че двете страни ще прекратят всички военни действия – по земя, въздух и море – с влизане в сила от 17:00 ч. днес.“
Президентът на САЩ Доналд Тръмп си приписа заслугата за споразумението чрез публикация в собствената си социална мрежа Truth Social:
„След дълга нощ на преговори, с медиатор САЩ, с удоволствие обявявам, че Индия и Пакистан са се съгласили на ПЪЛНО И НЕЗАБАВНО ПРИМИРИЕ“, написа Тръмп. „Поздравления и за двете държави, че използваха здрав разум и интелигентност. Благодаря ви за вниманието по този въпрос!“
Моди и Мунир водят региона към най-сериозния конфликт от десетилетия
В дните преди индийските ракетни удари срещу Пакистан в сряда, които предизвикаха най-тежкия конфликт в региона от повече от две десетилетия, Нарендра Моди демонстрира увереност, характерна за лидер на най-многолюдната държава в един все по-безпосочен свят.
Докато Индия планирала въздушните удари, Моди има натоварен график: приема президента на Ангола Жоао Лоренсу, разговаря по телефона с руския президент Владимир Путин и - само часове преди атаката - провежда приятелски разговор със сър Киър Стармър, след като Индия подписа историческо споразумение за свободна търговия с Великобритания.
В Пакистан, началникът на армията и де факто ръководител на страната Асим Мунир също се подготвя за война. Назначава своя довереник и шеф на разузнаването Асим Малик за съветник по националната сигурност, наблюдава изпитание на балистична ракета и се съвещава с генералите си. Приема външния министър на Иран Абас Арагчи, който е в региона, за да помогне за намаляване на напрежението след масовото убийство на туристи в края на април в Пахалгам, Кашмир - акт, за който Индия обвинява подкрепяни от Пакистан екстремисти.
В ранните часове на сряда Индия нанесе удари по обекти, които определи като „терористична инфраструктура“ дълбоко в територията на Пакистан. Пакистанската армия отвърна, заявявайки, че е свалила пет индийски изтребителя. Сблъсъците бързо ескалираха в атаки с дронове и ракети с малък обсег, като и двете страни обвиняват другата, че е причинила жертви сред цивилното население.
Съдбата на Южна Азия сега е в ръцете на двама дълбоко религиозни силови лидери, които вярват, че водят справедлива война срещу заклет враг. В една напълно поляризирана среда, натъпкана с оръжия, включително ядрени, и двамата поставят репутацията си на карта, за да излязат с чест, пише в обобщение Financial Times.
От едната страна стои Моди - хинду-националист, който, според анализатори, процъфтява в криза. От другата - Мунир, най-религиозният пакистански военачалник от десетилетия, оглавяващ институция, загубила доверие заради икономическата слабост на страната, нестабилното управление и репресиите срещу популярния политик Имран Хан.
Индийските медии възхваляват Моди. Каналът India Today го изобрази като супергерой с оранжева мантия и щит. „Това е роля, която той изпълнява блестящо - решителна реакция в областта на сигурността, която показва на вътрешната аудитория, че Моди не се плаши от външни предизвикателства“, казва писателят Ниланжан Мукхопадяй. „Той е 'алфа мъж' с '56-инчов гръден кош'“ - израз, който самият Моди използва, за да демонстрира своята сила.
Пакистан също се сплотява около армията. Протестиращи изгориха индийски знамена и чучела на Моди, скандирайки „Долу Индия!“ след ударите в сряда. Бившият съветник по националната сигурност Муид Юсуф заяви, че в пакистанския елит вече има консенсус, че „Индия идеологически цели унищожаването на Пакистан, независимо от нашите действия“.
Моди изгражда образа си на „силен човек“ още от управлението на Гуджарат от 2001 г., когато се прочу с твърда риторика срещу мюсюлманите и с подкрепа към силови действия. Това му спечели прозвището „Император на хиндуистките сърца“ и му помогна да дойде на власт в Делхи през 2014 г.
След десетилетие управление, изборите през миналата година отслабиха позицията му - партията БДП загуби мнозинството си и бе принудена да управлява в коалиция. Изненадващата загуба на символично важния избирателен район Аюдхя повдигна въпроса дали популярността на Моди не е достигнала своя връх.
Но през последните месеци Моди си върна влиянието след победи на местни избори. „Той действа така, сякаш има пълно мнозинство. Никой не смее да поставя под въпрос лидерството му“, казва анализаторът Нитин Гокхале.
След клането в Пахалгам, при което бяха убити 25 туристи и водач на понита - според Индия, от пакистански бойци - Моди заяви, че ще „накаже и унищожи“ извършителите. Речта му, на смесица от хинди и английски, бе адресирана както към индийците, така и към света.
Операцията срещу Пакистан бе наречена „Операция Синдур“ - символично име, вдъхновено от червения прашец, който омъжените хиндуистки жени поставят в косата си. На ежедневните брифинги участват високопоставени дипломати и жени-говорители на армията - една мюсюлманка и една хиндуистка.
В Пакистан, Мунир затвърждаваше властта си през миналата година. Неговите съюзници овладяха правителството, отслабиха съдебната власт и овладяха ключови позиции. Парламентът удължи мандата му от три на пет години с възможност за подновяване - сигнал за амбиции за дългосрочно управление.
57-годишният Мунир е син на имам и първият пакистански генерал, който твърди, че е научил Корана наизуст. Ръководил е разузнаването и войски в северните планини и в Пенджаб до индийската граница. В скорошна реч определи Кашмир като „югуларната вена на Пакистан“, а индусите и мюсюлманите като „две нации“ с несъвместими цели.
След атаката в Пахалгам речта му се използва от индийските медии като доказателство за пакистанско участие в конфликта и опит за превръщането му в религиозна война. В четвъртък индийският външен секретар Викрам Мисри определи изказването му като „върховна форма на религиозна агитация“.
Пакистанските власти твърдят, че в индийските въздушни удари са загинали над 20 души, включително жени и деца. Индия от своя страна обвинява Пакистан в блокиране на разследванията за терористични атаки, включително тази в Мумбай през 2008 г.
В момента Мунир се е оттеглил от публичното пространство, но бе заснет да прегръща семейството на загинало 7-годишно дете. Армията му обаче се подготвя за ответен удар.
„Ако Индия ни атакува при всяка терористична атака, тогава трябва да отвърнем с по-голяма сила“, казва Юсуф. Конфликтът вече надхвърли обичайните гранични сблъсъци. В събота двете страни атакуваха военновъздушни бази навътре в териториите си. От четвъртък се използват дронове над гъстонаселени райони.
Анализатори твърдят, че Моди и Мунир са в капана на „игра на нерви“, в която никой не иска да отстъпи. „Надпреварата с ответни действия води до ескалация, която прави деескалацията почти невъзможна“, казва Рудра Чаудхури от института Carnegie India.
Светът наблюдава с тревога. Американският президент Доналд Тръмп предложи да посредничи в кризата, но изолационистките му инстинкти, както и икономическото и геополитическо влияние на Индия, може да възпрепятстват активна роля на САЩ.
Тръмп заяви късно в събота в Truth Socila, че ще увеличи търговията и с Индия, и с Пакистан в "Трут сошъл".
"Ще работя и с Индия, и с Пакистан, за да видя дали след "хиляда години" може да се стигне до решение относно Кашмир", добави той.
Държавният секретар на САЩ Марко Рубио заяви, че в 48-те часа преди обявяването на примирието той и вицепрезидентът Джей Ди Ванс са провели разговори с висши представители на Индия и Пакистан, включително с премиерите Нарендра Моди и Шахбаз Шариф, с цел прекратяване на военните действия.
Преговорите включвали и съветниците по национална сигурност – Аджит Довал от Индия и Асим Малик от Пакистан.
„С удоволствие обявявам, че правителствата на Индия и Пакистан са се съгласили на незабавно примирие и ще започнат преговори по широк кръг въпроси на неутрална територия“, каза Рубио.
Въпреки това, служител от индийското външно министерство заяви, че примирието е било договорено директно между Индия и Пакистан по инициатива на Исламабад и отрече твърденията на Рубио, че предстоят преки преговори.
Държавният департамент на САЩ публикува резюмета от разговорите на Рубио с индийския външен министър С. Джайшанкар и пакистанския му колега Дар, в които се подчертава необходимостта двете страни „да намерят начини за деескалация и възстановяване на пряката комуникация, за да се избегнат грешни преценки“.
„В момента сме на ескалатор, който никой не може да спре“, казва обаче Чаудхури от Carnegie India. „Някой трябва да обяви победа или равенство - но е почти невъзможно да се определи как би изглеждало това.“