Индия срещу Пакистан: Кой какви карти държи в сблъсъка

Размяната на удари между Индия и Пакистан представляват най-мащабния военен конфликт между ядрените съседи от десетилетия насам, при който загиват цивилни и от двете страни.

Нападенията последваха масовото убийство на 25 туристи и един местен жител на Кашмир в контролирания от Индия част на региона миналия месец. Ню Делхи смята, че то е следствие от „трансгранично“ участие на Пакистан - твърдение, което Исламабад отрича.

И двете държави претендират за Кашмир и всяка от тях контролира част от региона. През последния четвърт век - период, през който Индия и Пакистан се превърнаха в ядрени сили - двете страни се сблъскваха няколко пъти, но досега успяват да избегнат катастрофална война.

Този факт отразява готовността на САЩ да окажат дипломатически натиск върху двете страни и нежеланието на Китай, който е основният международен благодетел на Пакистан, да допусне изостряне на ситуацията.

Не е ясно дали някое от тези условия все още е в сила, казват анализатори пред Financial Times.

За Правин Савни, анализатор в областта на отбраната и бивш офицер от индийската армия, президентът на САЩ Доналд Тръмп „даде много ясно да се разбере“, че Индия и Пакистан „могат сами да решат нещата си и той обича и двете страни“.

В сряда индийските въоръжени сили съобщиха, че са нанесли въздушни удари по девет „терористични лагера“ в администрирания от Пакистан Кашмир и някои дълбоко в международната граница между Индия и Пакистан.

„Целите бяха неутрализирани с клинична ефикасност. Не бяха атакувани военни обекти“, обяви в сряда командирът на индийските военновъздушни сили Виомика Сингх.

По думите ѝ индийските сили са използвали оръжия с „нишова“ технология и внимателно са избирали цели, за да избегнат съпътстващи щети за цивилното население. Тя обаче не уточни конкретните оръжия или методи, използвани при ударите.

Ще устои ли ключовият пазар в Индия на ударите с Пакистан

„Индия демонстрира значителна сдържаност в отговора си“, добавя тя. „Въпреки това трябва да се каже, че индийските въоръжени сили са напълно готови да отговорят на пакистански провокации, ако има такива, които ще доведат до ескалация на ситуацията“.

Пакистански военни и дипломатически представители казват пред Financial Times, че са свалили пет индийски изтребителя по време на сблъсъците в сряда, включително три френски Rafale и два руско производство.

Според базирания в Лондон Международен институт за стратегически изследвания 660-хилядната армия на Пакистан е по-малко от половината от тази на Индия, а разходите за отбрана на страната са били една десета от тези на източния ѝ съсед през миналата година.

Отчасти в отражение на размера си военната доктрина на Исламабад се върти около „отбраната и преминаването в настъпление само ако възпирането се провали“, казва Раза Мухаммад, пенсиониран генерал и дипломат.

Индия, напротив, е похарчила 74,4 млрд. долара за отбрана миналата година, което я прави втория по големина военен бюджет в Азия след Китай и общо шестия по големина в света.

„Превъзходството излиза наяве, когато има тотална война. Ако се стигне до такава, тогава индийското превъзходство ще се прояви и то ще бъде много силно“, казва генерал-лейтенант в оставка Ракеш Шарма, който сега е изтъкнат сътрудник в Международната фондация „Вивекананда“, базиран в Ню Делхи мозъчен тръст по въпросите на сигурността. „Но в случай на ограничени офанзиви те могат да бъдат близки до паритета“.

Там, където двете страни са по-равностойни, са ядрените оръжия. Според оценки на Асоциацията за контрол на въоръженията и Пакистан, и Индия притежават между 160 и 170 ядрени бойни глави в арсеналите си. Пакистанската армия работи с някои китайски компании за разширяване на обхвата на своите балистични ракети. Индия е разработила свои собствени междуконтинентални балистични ракети - Agni, чиято последна серия има обсег до 5000 км.

Доставката на оръжия в миналото е била използвана за оказване на натиск върху двете страни, чиито военни директори имат гореща телефонна линия помежду си. По време на войната в Каргил през 1999 г., последния голям конфликт, в който загинаха стотици войници и от двете страни, САЩ спряха доставките на резервни части за американски оръжия и за двете страни, но най-вече за пакистанските изтребители F-16. Тогавашният президент на САЩ Бил Клинтън оказва силен натиск върху министър-председателя на Пакистан Наваз Шариф да изтегли войските си от индийска територия.

Според Стокхолмския международен институт за изследване на мира Китай е осигурил 81% от вноса на оръжия в Пакистан в периода 2020-2024 г., тъй като Исламабад се е отклонил от по-скъпите западни доставчици и се е приближил до орбитата на Пекин. По-голямата част от пакистанския флот от изтребители и бойни самолети е разработен от или в сътрудничество с Китай.

„Операция Синдур“: Индия удари с ракети Пакистан

Индия, която има собствена отбранителна индустрия, разполага със значителни количества руско оборудване и двете страни си сътрудничат в разработването на ракети. По данни на IISS напоследък тя внася оборудване от САЩ и Франция, а Тръмп настоява Моди да закупи повече оръжия, произведени в САЩ.

Държавният секретар на САЩ Марко Рубио заяви в сряда, че ще „продължи да ангажира индийското и пакистанското ръководство за постигане на мирно решение“.

Китайското правителство, което нарича себе си „железен“ приятел на Исламабад, призова за сдържаност и двете страни. Въпреки близките връзки на Пекин с Исламабад, според анализатори той може да не иска да застраши сближаването с Индия след неотдавнашното разрешаване на четиригодишното противопоставяне по спорната граница. В сряда Китай, който граничи и с двете държави, заяви, че военната операция на Индия е „достойна за съжаление“ и призова двете страни да проявят сдържаност.

„През последните шест месеца китайците развиват отношения с Индия. В условията на търговските и митническите войни сега Китай се стреми да използва Индия като голям икономически път, за да се измъкне от проблемите, причинени от американците“, казва Шарма.

По думите му подкрепата за Пакистан би могла да бъде оказана по всякакъв начин, „който не включва пряко самите китайци... това би се отнасяло, да речем, до информация или сателити, или някакъв вид оръжия за противовъздушна отбрана“.

Миналия месец китайският външен министър Ван И даде да се разбере на пакистанския си колега Мохамед Ишак Дар, че „Китай напълно разбира легитимните опасения на Пакистан за сигурността и подкрепя Пакистан в опазването на неговия суверенитет и интереси в областта на сигурността“.

Запитан за нападенията, Тръмп заяви: „Надявам се това да приключи много бързо.“

Но бившият началник на индийската армия, генерал Манодж Мукунд Нараване, е категоричен в X след ударите в сряда: „Предстои да се случи още нещо“.