Индия нанесе въздушни удари по девет обекта в Пакистан, с което двете съседни държави, въоръжени с ядрено оръжие, влизат в открит военен конфликт. Причината за него е смъртоносната атака на бойци срещу туристи в администрирания от Индия Кашмир миналия месец.

Индия заяви, че е нанесла „прецизни удари“ по „терористична инфраструктура“ в рамките на най-мащабната военна атака срещу съседката си от десетилетия. Макар че индийското министерство на отбраната не уточни местата на ударите, то заяви, че са нанесени „удари по терористична инфраструктура“ в Пакистан и в частта от спорния регион Кашмир, която Пакистан администрира. И двете държави претендират за Кашмир и всяка от тях контролира част от региона.

Министерството добави, че „не са били насочени към пакистански военни обекти“ при първия удар по съседката от 2019 г. насам. Атаките на Индия са били „целенасочени, премерени и неескалиращи по характер“.

ANI, индийска информационна агенция, близка до правителството на страната, разпространи информация, че министър-председателят Нарендра Моди е наблюдавал постоянно операцията през нощта и че ударите по деветте цели са били „успешни“.

Пакистанският министър-председател Шехбаз Шариф определи ударите на Индия като „акт на война“ и заяви в социалната медия X, че страната му има „пълното право да отговори решително... и наистина се дава силен отговор“.

Пакистанският военен говорител коментира пред Financial Times, че Индия е нанесла 24 удара в шест района в страната. По думите му най-малко осем души, включително петима цивилни, са били убити, а 35 - ранени. Сред загиналите има две деца на възраст 3 и 16 години.

В сряда сутринта говорителят Ахмед Шариф Чаудри също така обяви пред Reuters, че Пакистан е свалил пет индийски изтребителя, включително три произведени във Франция Rafale, един произведен в Русия SU-30 и един произведен в Русия МиГ-29. Държавният телевизионен оператор PTV съобщи, че пакистанската артилерия е стреляла към администрираната от Индия част на Кашмир.

От акцент върху инфраструктурата до борба с безработицата – страната трябва да измине дълъг път, за да изпълни визията на Нарендра Моди

4 критични области, които могат да превърнат Индия в развита икономика до 2047

Миналия месец конфликтът между двете съседни страни достигна до разгара си, след като въоръжени лица убиха 25 индийци и един непалски гражданин в Пахалгам, туристическо място в администрирания от Индия Кашмир. В отговор Моди обеща да „открие, проследи и накаже всеки терорист“, отговорен за нападението, което шокира и разгневи индийците.

Полицията в Кашмир заяви, че издирва трима мъже, включително двама пакистански граждани, във връзка с нападението, и ги свърза с Лашкар-е-Тайба - групировката, отговорна за терористичните атаки в Мумбай през 2008 г. Пакистан отрича да е замесен в нападението в Кашмир и призовава за независимо разследване.

В отговор на нападението в Пахалгам Индия прекрати действието на ключов договор, по силата на който споделя с Пакистан водата в басейна на река Инд. Двете страни рязко влошиха отношенията си, като затвориха въздушното пространство и пристанищата, спряха търговията и затвориха сухопътната си граница.

Индия нарече нападението срещу Пакистан в сряда „Операция Синдур“ - препратка към червения знак, който хиндуистките жени носят в косата си, традиционен хиндуистки символ на брака. Снимка на двойка младоженци, нападнати в Пахалгам, на която жената е коленичила до тялото на съпруга си, беше широко разпространена в Индия след нападението.

Индийците се подготвяха за вероятния отговор на пакистанските военни. Във вторник, преди нощните удари, индийското министерство на вътрешните работи разпореди провеждането на общонационално имитационно учение за готовност за извънредни ситуации и гражданска защита.

Пакистанският лидер Шариф свика заседание на Комитета за национална сигурност за сряда сутринта. Страната затвори въздушното си пространство и училищата в частта от Кашмир, която администрира, в столицата Исламабад и в цялата провинция Пенджаб, в която живеят над 120 млн. души.

„През следващите часове Пакистан ще предприеме някакъв вид ответни мерки“, категоричен е К. Раджа Мохан, индийски анализатор по международни въпроси. „Междувременно зад кулисите се води дипломатическа работа и САЩ ще се включат на някакво ниво“.

Вашингтон, който има тесни връзки както с Индия, така и с Пакистан, призова за сдържаност. Президентът на САЩ Доналд Тръмп нарече ударите „срамни“ и заяви, че се надява конфликтът „да приключи много скоро“.

Нарастването на военната активност около острова цели да изпрати послание към бъдещата администрация на новоизбрания президент на САЩ Доналд Тръмп

Китай е готов да предприеме „необходимите мерки“, за да наложи властта си над Тайван

Четири големи войни и множество малки конфликти

Между Индия и Пакистан са се водили четири големи войни и множество по-малки военни сблъсъци, като почти всички са свързани със спора за Кашмир, но има и изключения. Допълнителни фактори за напрежението между двете страни са религиозните различия, националистически амбиции, исторически вражди и взаимни обвинения в подкрепа на терористични групи.

Ето подробна хронология и описание на всяка от основните войни:

Първа индо-пакистанска война (1947–1948)

Период: 22 октомври 1947 – 31 декември 1948

Причина: След разделянето на Британска Индия през 1947 г., княжеството Джаму и Кашмир, с мюсюлманско мнозинство, но управлявано от хиндуистки махараджа, става обект на спор. Пакистан подкрепя племенни нашествия, за да присъедини Кашмир към териториите си, но махараджата подписва договор с Индия, което води до открит военен конфликт.

Резултат: Кашмир е разделен – Индия контролира около 2/3 (вкл. долината Кашмир, Джаму и Ладах), а Пакистан – около 1/3 (Азад Кашмир и Гилгит-Балтистан). Установена е т.нар. Линия на контрол.

Втора индо-пакистанска война (1965)

Период: август – 23 септември 1965

Причина: Пакистан започва операция „Гибралтар“ с цел да предизвика въстание срещу индийското управление в Джаму и Кашмир. Индия реагира с мащабна военна операция срещу Западен Пакистан.

Резултат: Войната завършва с примирие, договорено с посредничеството на СССР и САЩ (Ташкентска декларация, 1966 г.). Териториалните промени са минимални, резултатът е нерешителен.

Наречен „Договор за всеобхватно стратегическо партньорство“, той ще влезе в сила, след като двете страни разменят документи за ратификация

Северна Корея ратифицира отбранителния си пакт с Русия

Трета индо-пакистанска война (1971)

Период: 3 – 16 декември 1971

Причина: Конфликтът започва заради кризата в Източен Пакистан (днешен Бангладеш), където избухва движение за независимост. Индия се намесва след масово бягство на бежанци и военни репресии от страна на Пакистан.

Резултат: Създава се независимата държава Бангладеш. Над 90 000 пакистански войници и цивилни са пленени – най-големият брой военнопленници след Втората световна война. Пакистан губи значителна част от армията, флота и военновъздушните си сили.

Каргилска война

Период: май – юли 1999

Причина: Пакистански войници и паравоенни формирования преминават Линията на контрол и окупират стратегически позиции в района на Каргил, индийски Кашмир.

Резултат: Пакистан се изтегля под международен натиск. Войната води до тежко военно поражение за Пакистан, големи загуби и спад на морала в армията.