Европа е изправена пред енергиен шок, който заплашва да задуши индустрията, да приземи авиокомпаниите, да ускори ръста на цените на храните, да повиши разходите по финансиране и да върне инфлацията към кризисни нива – ако войната в Иран продължи да прекъсва енергийните потоци в обозримо бъдеще.

С навлизането на последните танкери с изкопаеми горива от Персийския залив в европейските пристанища мащабът на предстоящия удар започва да става ясен за лидерите на континента.

Ако конфликтът се проточи, той ще натовари европейската икономика „толкова тежко, колкото изпитахме по време на пандемията или в началото на войната в Украйна“, заяви германският канцлер Фридрих Мерц в понеделник.

„Живея с реалността на тази война и нейните последствия 24 часа в денонощието“, казва италианският министър на отбраната Гуидо Крозето пред La Repubblica.

„Принуден съм да знам неща, които не ми позволяват да спя.“

Конфликтът може да продължи „с години“, предупреди миналата седмица президентът на Европейската централна банка Кристин Лагард в интервю за The Economist. Дългосрочните ефекти, добави тя, са „вероятно отвъд това, което можем да си представим в момента“.

Около 20% от петрола и природния газ, които захранват световната икономика, преминават през Ормузкия проток. Иран на практика затвори този маршрут, като заплаши да атакува всеки кораб, който преминава без разрешение от Техеран.

Във вторник президентът на САЩ Доналд Тръмп отправи послание към страните, засегнати от недостига на горива след затварянето на протока: „Ще трябва да започнете да се учите да се справяте сами“, написа той в Truth Social. „Трудната част вече е свършена. Намерете си собствен петрол!“

Петролът и газът са критични не само за транспорта и отоплението, но и за цялата индустриална верига – от производството на храни до пластмасите, химикалите и земеделието. Към това се добавят и недостигът на други ресурси вследствие на затварянето на протока – включително торове и хелий, ключов за производството на микрочипове.

Засега ударът върху европейските потребители се усеща основно на бензиностанциите – както и в поскъпването на продукти като новите конзоли PlayStation, което Sony обяснява с „натиск в глобалната икономическа среда“.

На този фон се се открояват рисковете пред европейската икономика, ако тази криза – определена от Фатих Бирол, изпълнителен директор на Международната агенция по енергетика, като „най-голямата заплаха за глобалната енергийна сигурност в историята“ – продължи.

Президентът на САЩ казва, че сключването на сделка с Иран не е задължително условие за прекратяване на войната

Тръмп допуска край на конфликта с Иран в рамките на две-три седмици

Недостиг

За разлика от предишни кризи – най-вече петролния шок след ембаргото на ОПЕК през 1973 г. и газовия шок след руската инвазия в Украйна през 2022 г. – настоящата паника засяга всички енергийни доставки едновременно: от суров петрол и природен газ до рафинирани продукти като керосин и дизел.

„Пазарите се сблъскват със сценарий, който дълго се обсъждаше теоретично, но рядко се приемаше като реална възможност – ефективно затваряне на най-критичния енергиен коридор в света“, казва пред POLITICO Ана Мария Ялер-Макаревич, водещ анализатор за Европа в Института за енергийна икономика и финансов анализ.

Докато кризите от 70-те години са засегнали около 7% от глобалните доставки, затварянето на Ормузкия проток обхваща 20%.

Когато войната започна, европейските власти се надяваха, че ЕС ще избегне сериозен недостиг, тъй като зависимостта му от Персийския залив е ограничена – около 6% от суровия петрол и под 10% от природния газ. Основният риск, обсъждан на множество срещи, беше свързан с по-високи цени.

Сигурността на доставките рядко беше поставяна под въпрос, като се посочваше диверсификацията на източниците – САЩ, Норвегия, Азербайджан и Алжир. Най-голямата опасност, според тогавашните оценки, беше конфликтът да се проточи.

Сега, в петата седмица от войната, тези опасения започват да се материализират. Едно от непосредствените притеснения е, че азиатските страни, които преди конфликта разчитаха на Персийския залив за около 80% от своите доставки на петрол и газ, започват да наддават агресивно за ограничените количества. Това пренасочва търговците към Азия, където маржовете са по-високи, за сметка на Европа.

По данни на Чарлз Костерус, старши енергиен анализатор в Kpler, през последните дни 11 LNG танкера от САЩ и Нигерия са били пренасочени от Европа към Азия. В рамките на дни в Европа ще пристигне последният танкер с втечнен газ от Катар.

При почти пълно натоварване на глобалните доставки европейските лидери започват да осъзнават, че очакваните LNG обеми няма да пристигнат.

„Нямаме буфер. Нямаме реална защитна възглавница“, казва Ялер-Макаревич. Според нея Европа ще започне да усеща ефекта „още този месец“.

В по-дългосрочен план високите цени може да стимулират увеличаване на производството, но дори тогава те вероятно ще останат структурно по-високи.

Същото важи и за петролните продукти. Макар ЕС да внася малко суров петрол от региона, той разчита на него за над 40% от рафинираните горива, включително дизел и авиационно гориво.

Инфлацията и отражението ѝ върху растежа се превръщат във все по-сериозен проблем за държавите, където споменът за енергийната криза от 2022 г. е пресен

Фискалният капан на новата енергийна криза: Европа и Азия между инфлация и дълг

Унищожаване на търсенето

Най-непосредственият ефект вече е налице – по-високи цени на горивата. Индексът Euro Super 95 се е повишил с около 15% между 23 февруари и 23 март.

Правителствата се опитват да ограничат ръста чрез намаляване на акцизите и предупреждения срещу спекулации. Но при липса на нови доставки може да се стигне до непопулярни мерки – ограничаване на потреблението.

Енергийният комисар на ЕС Дан Йоргенсен вече призова държавите да ограничат транспорта, за да компенсират недостига на дизел и авиационно гориво. Идеи като „недели без автомобили“ и разпределение на горива напомнят за кризите от 70-те години. Появяват се и предупреждения за възможни „енергийни локдауни“.

Въздушният транспорт е особено уязвим. Цената на авиационното гориво в Европа се е удвоила до над 1700 долара за тон. Авиокомпаниите вече повишават цените.

Някои азиатски авиокомпании вече намаляват маршрути. В Европа Lufthansa обсъжда временно приземяване на до 40 самолета. Ако войната продължи, част от пътуванията просто няма да се случат.

Ефектът вече се усеща в производството, особено в химическата индустрия – „индустрията на индустриите“, по думите на Урсула фон дер Лайен.

Според Eurofer – европейската асоциация на производителите на стомана – волатилността на енергийните цени е един от най-големите рискове за индустриалните инвестиции в Европа. Поскъпването ще се прехвърли по цялата верига – включително при торове, пластмаси и хелий.

За първи път от началото на 2025 г. инфлацията се отклонява осезаемо над средносрочната цел на Европейската централна банка от 2%

Инфлацията в еврозоната скача рязко над целта на ЕЦБ, достигайки 2,5% през март

Стагфалция

Комбинацията от по-високи разходи и слаб растеж създава риск от стагфлация – сценарий, познат от 70-те години.

Европейската комисия очаква растеж от едва 1% през тази година, при повишаваща се инфлация. Това може да принуди ЕЦБ да повиши лихвите, което ще натовари допълнително икономиката.

За правителствата това означава по-скъпо обслужване на дълга и ограничени възможности за ново финансиране.

Дори ако войната приключи днес, възстановяването ще отнеме поне година, предупреждава Фатих Бирол. Колкото по-дълго продължи конфликтът, толкова по-тежки ще бъдат последствията.

Сега, когато последните танкери разтоварват товарите си, часовникът започва да тече, пише POLITICO.

Европа разполага със седмици, не с месеци, за да се подготви за удар, който може да промени икономиката ѝ за цяло поколение.