Една година след „Деня на освобождението“ световните инвеститори преосмислят американската изключителност
На 2 април миналата година президентът на САЩ наложи високи мита върху търговските партньори и предизвика масивно разпродаване на международните финансови пазари
,fit(1001:538)&format=webp)
Преди една година, на 2 април 2025 г., президентът на САЩ Доналд Тръмп се появи в Розовата градина на Белия дом, за да обяви мярка, която беляза в огромна степен политиките на втория му мандат.
Той представи обширен списък с мита за конкретни държави в рамките на това, което нарече „Деня на освобождението“, ход, който предизвика паника и нестабилност на пазарите по целия свят.
Това включваше високи мита върху вноса от много търговски партньори, включително 34% върху китайските стоки, 20% върху стоките от ЕС и 46% върху тези от Виетнам.
Последвалата разпродажба обхвана различни класове активи, но американските акции, държавните облигации и доларът понесоха сериозен удар, прераснал в търговията „Продавай Америка“, отбелязва в анализ CNBC.
През 12-те месеца след „Деня на освобождението“ американските активи претърпяха поредица от колебания, свързани с непредсказуемия микс от политики на Тръмп, което породи редица търговски тенденции, вариращи от ABUSA (Anywhere But the USA) до TACO (Trump Always Chickens Out).
Някои международни пазари, включително индексите на Бразилия, Великобритания и Япония, надминаха S&P 500 след обявяването на „Деня на освобождението“, като се възползваха от инвеститорите, особено тези извън САЩ, търсещи диверсификация, за да не разчитат само на печалби от американските доходи.
Оттогава Вашингтон сключи поредица търговски сделки, които намалиха ставките на ключови партньори, като ЕС, Обединеното кралство, Индия и Швейцария.
През февруари обаче митническият режим беше отменен, след като Върховният съд на САЩ постанови, че е незаконен, а по-късно съдия разпореди на правителството да се подготви за евентуално изплащане на милиарди под формата на възстановявания на мита на вносителите, които са ги платили.
Миналия месец Тръмп започна разследвания по раздел 301 срещу повече от дузина търговски партньори, включително Китай, ЕС, Япония, Швейцария и Индия, като по този начин подготви почвата за налагане от Белия дом на вносни мита върху тези икономики. По-рано той наложи 10-процентно „универсално“ мито върху вноса, което според администрацията ще бъде повишено до 15%.
В бележка от понеделник Ръс Молд, инвестиционен директор в AJ Bell, заяви, че инвеститорите продължават да преоценяват експозицията си към САЩ.
„Тарифите и агресивните търговски тактики, предизвикателствата пред независимостта на Федералния резерв, а сега и военните набези в Латинска Америка и Близкия изток, както и заплахите за Гренландия, се съчетават с високите оценки на американския пазар на акции и растящия федерален дефицит и подтикват инвеститорите да преоценят нарратива за американската изключителност“, казва той.
Така наречените реципрочни мита на Тръмп, обявени през април миналата година, „издигнаха търговската политика на съвсем ново ниво“, допълва анализаторът. Макар да отбелязва, че нито пазарите на акции, нито на облигации са приели добре тази политика, посочва, че все пак са се възстановили бързи, когато Тръмп отстъпи в частност от своята митническа политика. „Въпреки това изглежда, че инвеститорите са обмислили внимателно къде да насочат капитала си в един свят след Деня на освобождението, в който публикациите на президента в социалните медии имат значителна политическа, икономическа и военна тежест.
Американският фондов пазар може и да се е възстановил от дъното, достигнато в Деня на освобождението, но не е бил първата дестинация по избор, както беше през по-голямата част от времето след края на Голямата финансова криза през 2009 г. С други думи, вече не става въпрос за „Америка на първо място, а останалите – никъде“.
Според анализ на AJ Bell, индексът Shanghai Composite, южнокорейският Kospi и японският Nikkei 225 са предложили по-висока доходност от трите основни индекса на Уолстрийт от „Деня на освобождението“, като развиващите се пазари „водят настъплението“.
Миналата година данните на AJ Bell сочеха силен интерес към глобални фондове извън САЩ, като инвеститорите „съзнателно изключват“ техния пазар, когато търсят нови възможности.
Даниел Казали, партньор по инвестиционна стратегия в базираната в Лондон Evelyn Partners, заявява пред CNBC, че в британски лири индексът MSCI USA е отбелязал ръст от 14% от „Деня на освобождението“ на 2 април миналата година, което е по-слабо представяне в сравнение с индекса MSCI All Country World, отбелязал ръст от 18%.
„Тази относителна слабост на американските акции вероятно отразява въздействието на политиката „Америка на първо място“ на Доналд Тръмп, която подтикна Европа да увеличи разходите за отбрана и инфраструктура като част от по-широки фискални стимули“, допълва той.
„Очакванията, че премия за растеж на САЩ спрямо Европа ще се стесни, също подкрепиха европейските оценки спрямо по-скъпия американски пазар, особено на фона на все по-непредсказуемото вземане на решения от Белия дом“.
Въпреки това според експерта, макар че оттеглянето от американските акции да е било изгодно миналата година, това не означава непременно, че САЩ ще отбележат по-слаби резултати в дългосрочен план.
„Икономиката на САЩ има силна и последователна история на по-бърз растеж в сравнение с другите големи развити икономики, което дава на местните компании по-големи възможности за увеличаване на приходите“, казва той, добавяйки, че САЩ остават лидер в иновациите.
„В крайна сметка ключът към инвестирането е диверсификацията – поддържането на балансирана експозиция между американски акции и другите глобални пазари“.
Найджъл Грийн, главен изпълнителен директор на deVere Group, заявява пред CNBC, че една година след „Деня на освобождението“ индексът S&P „все още се представя добре“, но съставът на капиталовите потоци е променен.
Макар да отбелязва, че капиталът не е напуснал САЩ, Грийн допълва, че „посоката на допълнителните потоци е от значение“, като посочва забележимото увеличение на инвестициите в Индия, Япония и части от Югоизточна Азия. Той подчертава и потоците от институционални инвеститори, които търсят хеджиране срещу риска от концентрация на политиките в САЩ.
„Инвеститорите вече не разглеждат САЩ като еднородна възможност; избират сектори в синхрон с благоприятни политически тенденции, и избягват изложените на търговски сътресения. „Денят на освобождението“ ускори раздвояването на пазарите. От една страна, компаниите, свързани с местното производство, изкуствения интелект и енергийната сигурност, привличат капитал. От друга, тези с глобално присъствие и сложни вериги на доставки са изправени пред по-строг контрол и, в някои случаи, понижение на оценките“.
Грийн подчертава, че „изключителността на САЩ все още е непокътната, но вече не е автоматична“.
„Инвеститорите извършват анализ по-стриктно; разглеждат управлението, яснотата на политиките и валутния риск в различните региони. САЩ остават в центъра, но трябва да се борят по-усилено за капитал“.
Дориан Карел, ръководител на отдела за доходи от различни активи в Schroders, подчертава, че несигурността около конфликта с Иран, напрежението в частните кредити и повишените капиталови разходи за изкуствен интелект са най-новите събития, които карат международните инвеститори да преосмислят стратегии.
„Една година след „Деня на освобождението“, това, което някога беше синхронизирана, ръководена от политиката среда, отстъпва място на такава, която се формира повече от вътрешни приоритети, геополитически конфликти и по-малко предсказуемо съгласуване на политиките“.
Според него някои данни сочат, че „възможностите изглеждат насочени към сектори и региони извън американския пазар“, като Европа и Япония се открояват от чисто оценъчна гледна точка.
„В бъдеще опасенията относно частния кредитен пазар, концентрацията на пазара на акции, бързо развиващите се бизнес модели и изправянето на кривата на доходността сочат, че диверсификацията извън САЩ е разумна стратегия“, допълва анализаторът.
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1920:897)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(1920:897)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)