Европейският комисар по икономиката Валдис Домбровскис даде одобрение на страните от ЕС, които искат да въведат данък върху извънредните печалби на енергийните компании, които се възползват от скока в цените на горивата.

„Нищо не пречи на държавите-членки да приложат това“, заявява комисарят по икономиката Валдис Домбровскис пред евродепутатите по време в ЕП. „Проучваме дали можем да изработим някакъв по-координиран подход на европейско равнище. В момента това се оценява“, допълва той.

Забележките на Домбровскис идват, след като Австрия, Германия, Италия, Португалия и Испания изпратиха писмо до ЕК, призоваващо Брюксел да гарантира, че неочакваните печалби от кризата в Близкия изток, се разпределят справедливо, отбелязва Politico.

Гражданите и компаниите в ЕС вече страдат от скока в цените на горивата, след като Иран ефективно затвори Ормузкия проток, през който товарните кораби превозват 20% от световните доставки на нефт и газ.

Властите заявиха, че целта е да се прекъсне т.нар. „ефект ракета и перо“, при който „цените на горивата в миналото често са се повишавали много бързо при ръст на цените на суровия петрол, но са намалявали бавно, когато те спаднат“

Германия забрани на бензиностанциите да повишават цените на горивата повече от веднъж дневно

Това няма да е първият случай, в който столиците на ЕС се обръщат към печалбите на енергийните компании, за да облекчат икономическите трудности, допълва Politico.

ЕС въведе временен данък върху извънредните печалби след мащабната руска инвазия в Украйна през 2022 г., която също доведе до скок на цените.

Европейската комисия подготвя и пакет от мерки, за да помогне на страните да се справят с кризата. Те ще гарантират, че електроенергията се облага с по-ниски данъци от изкопаемите горива, както и изменения в емблематичната система за ограничаване и търговия с емисии, за да се предотврати скок в цената на въглерода.

Под повърхността на конфликта се е отворила изключителна пропаст – между компаниите, които процъфтяват заради скъпата енергия, и онези, които са смазани от изключително поскъпналите разходи за производство

Корпоративните победители и губещи в Европа от петролната криза заради Иран

Домбровскис отхвърля по-радикални варианти за справяне с кризата, например суспендиране на правилата на ЕС за публичните разходи чрез задействане на т.нар. обща клауза за изключение. Брюксел приложи тази стратегия в пандемията, за да могат правителствата да излязат от кризата чрез увеличаване на разходите, която хвърли Европа в най-тежката рецесия от Втората световна война.

„Условие за активиране на общата клауза за изключение е да има сериозен икономически спад в еврозоната или в Европейския съюз. В момента не сме в такава ситуация“, допълва европейският комисар.

Това съобщение ще разочарова Италия, чийто премиер Джорджа Мелони заяви пред парламента в четвъртък сутрин, че ако кризата се влоши, суспендирането на фискалните правила на ЕС не бива да се счита за табу. Според Домбровскис, ЕК ще следи икономическото развитие, което все още може да се влоши на фона на крехкото примирие, постигнато между САЩ и Иран.

Кризата на петролния пазар поднови опасенията от недостиг на доставки, а продължителни прекъсвания могат да отложат намаляването на лихвите от ЕЦБ и BoE

Войната в Иран върна страховете за инфлационен шок в Европа – но оправдани ли са този път

Въздействието на войната ще бъде в центъра на вниманието на следващата икономическа прогноза на ЕК през май. Домбровскис многократно предупреждава, че растежът в ЕС може да бъде ревизиран надолу с до 0,6% за тази и следващата година.

Публичните финанси на страните от ЕС в момента са подложени на по-голямо напрежение, отколкото в предишни кризи, като пандемията и енергийната криза през 2022 г. Всяко намаляване на данъците върху енергията трябва да бъде временно, за да се гарантира, че не се губят приходи за бъдещите бюджети.

„Много е важно да имаме предвид, че възможностите ни за маневриране в този случай са по-ограничени, отколкото преди предишни сътресения, като се има предвид по-високите нива на дефицит и дълг, по-високите лихвени проценти, и спешната нужда от нови разходи за отбрана“, допълва Домбровскис.