Европейската фармацевтична индустрия, дълго време считана за глобален център на иновации, е изправена пред нарастващ натиск както от агресивната политика на САЩ, така и от бързото издигане на Китай в биотехнологиите.

Фармацевтичният сектор е ключов за европейската икономика, но отслабващата конкурентоспособност кара компаниите да пренасочват инвестициите си. Проблемът не е само икономически. Под въпрос са и пусканията на нови, критично важни лекарства, тъй като ценовият натиск и регулаторната среда обезкуражават компаниите да ги въвеждат първо в Европа.

Несигурността в САЩ и рискът от т.нар. политика „най-облагодетелствана нация“ дават на фармацевтичните компании допълнителен лост в преговорите с европейските правителства и регулатори, казва пред CNBC Дидерик Стадиг, анализатор в ING.

Политиката, прокарвана от Доналд Тръмп, предвижда цената на лекарствата в САЩ да бъде обвързана с най-ниската цена, плащана в сходна държава.

В същото време Китай се утвърждава като лидер в биотехнологиите – двигателят на иновациите във фармацевтичния сектор. Все повече глобални компании се обръщат към страната както за научни разработки, така и като потенциален източник на следващото „блокбъстър“ лекарство.

Компаниите за рисков капитал знаят, че парите им стигат много по-далеч в Европа, отколкото в Силициевата долина, твърди анализаторът Джон Торнхил

Кой печели от европейските технологии? Отговорът все по-често е САЩ

От лидер към изоставащ

В продължение на десетилетия Европа беше безспорният световен център на научноизследователската дейност. През 1990 г. близо половината от глобалните разходи за изследвания и развитие са били в Европа, срещу около една трета в САЩ. Днес ситуацията е обърната – делът на САЩ достига 55%, докато този на Европа спада до 26%.

От години компаниите посочват едни и същи структурни слабости – фрагментирани капиталови пазари, липса на единен подход към ценообразуването и клиничните изпитвания, както и неравномерни политики за възстановяване на разходите.

Новите американски мита и политиката за референтно ценообразуване при лекарствата „внасят спешност в дебата по начин, какъвто не сме виждали досега“, казва Стадиг.

Вашингтон все по-често разглежда биотехнологиите и веригите за доставки като въпрос на национална сигурност, което засилва натиска производството на лекарства да се задържи на американска територия.

Паралелно с това Китай се превръща в ключов иновационен център. Делът на молекулите, разработени в страната, е нараснал от едва 4% преди десет години до близо една трета от глобалния научен поток днес.

Доклад на PitchBook от януари отбелязва, че „продължаващите лицензионни сделки, целевото финансиране и диференцираната научна база показват, че предимството на Китай в биофармацевтиката вероятно ще се запази въпреки геополитическото напрежение“.

Изследване на Университета „Бокони“ също установява, че САЩ „последователно превъзхождат ЕС в привличането и задържането на научноизследователска дейност“, докато Китай се превръща в най-големия нетен получател на чуждестранни инвестиции в тази област.

Този сектор върви по стъпките на автомобилното производство и електрониката – започва с предоставяне на евтина работна ръка за чуждестранни компании, но след това се развива, за да произвежда собствени крайни продукти

Китайската фармацевтична индустрия - бърза, евтина и устремена към световно лидерство

Агресивната политика на САЩ

Миналата седмица САЩ въведоха нови мита върху патентовани лекарства до 100%, макар че те ще засегнат основно компании, които не са постигнали споразумения за по-ниски цени на вътрешния пазар.

Въпреки това тези мерки представляват „още един сигнал към Европа да реши проблемите си с конкурентоспособността“ и подчертават структурните слабости на континента, казва Стадиг.

САЩ остават най-важният пазар за фармацевтичните компании, като високите цени на лекарствата създават силен стимул за производство там. Проучване на RAND от 2024 г. показва, че цените в САЩ са почти три пъти по-високи от тези в други развити икономики.

Но политиката за референтно ценообразуване поставя под натиск маржовете на компаниите. Те са изправени пред избор – да забавят пускането на нови лекарства в Европа или да въведат единна глобална цена, която често е твърде висока за отделни пазари.

Още сега част от лекарствата, пуснати в САЩ, не достигат до Европа именно заради по-ниските цени – тенденция, която може да се задълбочи.

„Ще виждаме отлагане на пусканията в Европа“, казва Стадиг, предупреждавайки, че при липса на промяна ще се стигне до постепенно изтегляне на инвестиции към САЩ.

Европа под натиск да реагира

Според Европейската федерация на фармацевтичните индустрии и асоциации (EFPIA) Европа има потенциал да бъде лидер в науките за живота, но само ако увеличи инвестициите, ускори достъпа на пациентите до нови терапии и подобри бизнес средата.

Континентът отделя около 1% от БВП за лекарства, спрямо 2% в САЩ и 1,8% в Китай, като разходите в ЕС остават почти непроменени от две десетилетия.

„Необходимо е да увеличим разходите и да премахнем механизмите за обратно изземване и допълнителните данъци – това е ключово за задържането на компаниите в ЕС“, казва Натали Мол, генерален директор на EFPIA.

Без фармацевтичния сектор Европа би имала търговски дефицит от 88 млрд. евро, вместо излишък от 130 млрд. евро, допълва тя пред CNBC.

Освен ценовия натиск, Европа страда и от фрагментирана регулаторна среда. За разлика от САЩ, където съществуват концентрирани биотехнологични хъбове като Бостън и района на залива на Сан Франциско, ЕС остава съставен от 27 различни регулаторни режима.

Европейските биотехнологични компании получават между пет и десет пъти по-малко рисков капитал от американските си конкуренти.

В годишното си писмо до акционерите главният изпълнителен директор на JPMorgan Chase предупреждава за по-висока инфлация и лихви заради войната с Иран и засяга редица други теми като необходимостта от реформи в ЕС

Джейми Даймън: САЩ се нуждаят от успешна Европа – а в момента тя върви в грешна посока

Великобритания вече дава ранни сигнали за проблема, отбелязва Стадиг. Въпреки водещи университети като Оксфорд и Кеймбридж, големи компании като AstraZeneca, Eli Lilly и Merck отложиха или отмениха инвестиции в страната.

Правителството в Лондон реагира с план за увеличение на разходите за лекарства с 25% и намаляване на финансовия натиск върху индустрията, но според анализаторите това не е достатъчно.

Въпреки негативната картина се появяват и признаци на промяна. Предложеният от ЕС Biotech Act цели да опрости регулациите и да ускори клиничните изпитвания, а Испания се очертава като нов център за клинични изследвания.

Паралелно с това съкращенията в бюджета на американските Национални институти по здравеопазване могат да дадат шанс на Европа да навакса в области като mRNA технологиите.

„По-скоро съм оптимист за Европа“, казва Стадиг.

„Проблемът е диагностициран, но националните правителства все още не осъзнават спешността. Сами си пречим чрез вътрешните бариери, които създават националните регулации.“