Европа навлиза в решаващо десетилетие, но не е в състояние да действа. Европейският съюз е изключително постижение – държави, обединени, за да решават различията си по политически и мирен път след хилядолетия на опустошителни войни. Това работеше, но само до известна степен. Европа така и не завърши икономическия си съюз, което доведе до трайно по-слабо икономическо представяне. Делът на европейския БВП спрямо този на САЩ е спаднал от 90% през 2000 г. до около 70% днес.

Това пише главният изпълнителен директор на JPMorgan Chase Джейми Даймън в годишното си писмо до акционерите.

По думите му тази фрагментация остава структурна спирачка пред конкурентоспособността. Даймън прави препратка към коментарите на бившия президент на Европейската централна банка Марио Драги, който казва, че вътрешните бариери в ЕС действат като „твърди мита“ – около 45% за производството и 110% за услугите. Това е не толкова провал на амбицията, колкото провал на интеграцията. Резултатът е липса на мащаб за големите компании и ограничена мобилност на капитала и хората, отбелязва 70-годишният банкер.

ЕС създаде и нови слоеве бюрокрация, които ограничават иновациите, растежа и инвестициите, посочва Даймън. Ако европейските лидери не променят курса си драстично, това ще продължи. В противен случай държавите ще срещнат трудности да поддържат социалните си системи, да укрепват армията си и да развиват икономиките си. ЕС разполага с водещи компании, значителни спестявания и талантлива работна сила, но без нова посока тези предимства ще отслабнат под натиска на САЩ и Китай, пише още ръководителят на JPMorgan Chase.

В крайна сметка губещ ще бъде Европа – и нейните граждани – но това ще засегне и Съединените щати, продължава той.

Европа и САЩ са най-големите си търговски партньори с обмен от около 2 трилиона долара годишно. Заедно те остават двата основни двигателя на световната икономика, като трансатлантическите отношения достигат 9,8 трилиона долара през 2025 г. Въпреки различията, по-силна Европа – икономически и военно – е в интерес на Америка, пише финансистът.

Писмaта на Даймън са традиция от началото на новото хилядолетие, като с времето той разширява темите отвъд представянето на банката и коментира глобални икономически и геополитически рискове.

В тазгодишното издание той засяга и редица теми извън банковия сектор – включително необходимостта от реформи в ЕС.

Бившият италиански премиер и ръководител на ЕЦБ призовава ЕС спешно да се обедини в отбраната и външната политика

Настоящият световен ред е „мъртъв“. Драги отново предупреди Европа, очертавайки заплахите от САЩ и Китай

Европа трябва да възстанови военния си капацитет

Почти всички европейски държави увеличиха значително бюджетите си за отбрана и изпълняват ангажиментите си към НАТО. Целта трябва да бъде по-силен и ефективен алианс, посочва Даймън.

Въпреки това отбранителната индустрия на Европа все още не е достатъчно развита. Необходим е устойчив производствен капацитет, координирани обществени поръчки и индустрия, която да обслужва както военни, така и граждански нужди, добавя той.

По думите му тясната свързаност със САЩ остава ключова за сигурността. Усилията за развитие на европейската отбранителна индустрия не бива да изключват американските компании чрез протекционистки политики, защото това би навредило и на европейските производители.

Европа трудно ще се конкурира със САЩ в производството на сложни военни системи като ядрени подводници, самолети и сателити, пише още Даймън. Затова трябва да разчита на САЩ в тези области, докато се фокусира върху това, което може да прави ефективно – например дронове, танкове и въоръжение. В момента обаче липсва ефективност, отбелязва Даймън, като дава пример с производството на множество различни модели танкове, което увеличава разходите. Оборудването в рамките на НАТО трябва да бъде съвместимо, изтъква финансистът.

ЕС трябва да приведе регулациите в съответствие с приоритетите за растеж на бъдещето, а не на миналото, казва Кириакос Пиеракaкис

Единният пазар трябва да стимулира растеж: Финансовият министър на Гърция съветва ЕС как да угоди на Драги

Нужна е мащабна търговска сделка

САЩ трябва да помогнат на Европа да обърне негативната тенденция, включително чрез подкрепа за реформи като тези в доклада на Драги. Завършването на капиталовия и банковия съюз би имало трансформиращ ефект – повече инвестиции, по-голяма стабилност и по-добра конкурентоспособност, смята Даймън.

Една възможност според него е мащабно споразумение за свободна търговия между САЩ и Европа. Подобна инициатива – заедно с партньори като Япония, Австралия и Южна Корея – би дала възможност за определяне на глобалните търговски правила и би укрепила съюзите срещу авторитарни режими.

Такъв опит вече е правен чрез Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции (TTIP), но среща трудности – включително регулации, данъчни различия и чувствителни теми като земеделието. Въпреки това ползите биха били значителни, отбелязва ръководителят на JPMorgan Chase.

Американската атака срещу Иран нанесе пореден удар върху трансатлантическите отношения. Лидери като Макрон, Стармър и Санчес категорично се противопоставиха на исканията на Тръмп да подкрепят неговата война

САЩ все пак се нуждаят от Европа

Необходима е силна роля на САЩ

Докато някои политически лидери говорят за „разрив“ между Америка и Запада, според Даймън това не е вярно. Системата не е разрушена – тя има нужда от реформи, пише той и добавя, че средните по големина държави нямат реална алтернатива за изграждане на конкурентна икономика и военна мощ.

САЩ и Европа споделят общи ценности и повече от 75 години си сътрудничат в решаването на глобални проблеми – от икономически кризи до борбата с тероризма. Това сътрудничество трябва да продължи, изтъква финансистът.

Без американско лидерство би се създал сериозен вакуум, предупреждава той. Фрагментацията би довела до политика „всеки за себе си“, САЩ биха се изолирали, доларът би загубил статута си на световна резервна валута, а авторитарните държави биха спечелили.

Трудно е да си представим по-неблагоприятен сценарий, пише Даймън.

Проучванията са сред мениджъри на компании в САЩ, Европа и Япония, и са най-изчерпателната картина на икономическото въздействие на конфликта, който прекъсна голяма част от енергийните доставки

Бизнес нагласите сочат, че световната икономика вече понася щети от конфликта в Близкия изток

В обширното си писмо до акционерите главният изпълнителен директор на JPMorgan Chase предупреждава още, че войната с Иран може да ускори инфлацията и допълнително да натежи върху финансовите пазари, особено ако започне покачване на лихвените проценти.

Даймън посочва, че през следващите месеци съществува риск от нови шокове при цените на петрола и суровините, което може да доведе до продължителна инфлация и в крайна сметка – до по-високи лихви.

„Неочакваният фактор – и това може да се случи още през 2026 г. – би бил постепенното покачване на инфлацията“, пише той. „Само това може да доведе до ръст на лихвите и спад в цените на активите.“

Банкерът припомня, че рязкото поскъпване на петрола е било сред основните причини за тежките рецесии през 70-те и 80-те години, макар че днес САЩ са по-малко уязвими към подобни шокове.

Шефът на JPMorgan предупреди за прекомерен ливъридж и самодоволство при рекордни оценки на активите

„Хората стават прекалено спокойни“: Даймън предупреждава, че пазарите напомнят на периода преди 2008 г.

Даймън подчертава също, че изходът от конфликтите между големите световни сили – включително войните в Украйна и Иран – е по-важен от чисто икономическите им последици.

„Не бива да си затваряме очите за ролята на сегашния режим в Иран в подкрепата на тероризма и за хилядите жертви, включително американци и собствени граждани“, казва той. „Тази заплаха трябва да бъде адресирана по подходящ начин.“

Лойд Бланкфайн, ръководил Goldman Sachs по време на финансовата криза през 2008 г., изразява притеснения, че скрити рискове в сектора на частния кредит могат да поставят САЩ на пътя към нова финансова криза

На Уолстрийт „се усеща мирис на 2008 г.“, предупреждава бивш шеф на Goldman Sachs

По отношение на пазарите Даймън предупреждава за рискове в сектора на частния кредит, като очаква по-сериозни загуби при високорисковите заеми в случай на икономически спад. Според него стандартите за отпускане на кредити са се влошили, а разширяването на достъпа на дребни инвеститори до такива продукти изисква по-голяма прозрачност.

„Не всеки, който предоставя кредит, е добър в това“, отбелязва той. „Много участници влизат късно на този пазар и е напълно очаквано някои да се справят значително по-зле от други.“

Даймън отправя и критика към сектора на частния капитал, като изразява изненада, че компаниите, притежавани от такива фондове, не се възползват по-активно от благоприятните пазарни условия за излизане на борсата.

В писмото не се споменава скорошното съдебно дело, заведено от Доналд Тръмп срещу банката и самия Даймън. Въпреки това той заявява подкрепа за политиките на дерегулация на администрацията и подчертава, че банката ще съдейства за постигане на стратегическите икономически и отбранителни цели на САЩ.