Златото губи ореола си на сигурно убежище, докато Ормуз, лихвите и силният долар обръщат пазара

Златото започна годината като един от големите победители на финансовите пазари. В края на януари цената му достигна исторически връх от 5594,82 долара за тройунция, подкрепена от геополитическото напрежение, страховете от инфлация, високия държавен дълг и очакванията за силно търсене от централните банки.

Няколко месеца по-късно картината изглежда доста по-различно.

Цената на благородния метал се понижи рязко от рекордните си нива, а според анализаторите на Citi краткосрочният риск вече е насочен надолу. Банката предупреждава в нов доклад, че златото може да поевтинее до 3500 долара за тройунция, ако Ормузкият проток остане затворен до края на лятото.

Това би означавало спад от около 16,8% спрямо текущите нива от малко над 4200 долара за тройунция. Така актив, който традиционно се възприема като едно от последните убежища в периоди на пазарен стрес, в момента изглежда „изключително рисков“ в краткосрочен план, посочва анализаторския екип на Citi.

На пръв поглед това звучи парадоксално. Златото обичайно поскъпва при войни, политически кризи и сътресения на пазарите. Но настоящият шок около Ормузкия проток не работи само като класически геополитически риск. Той едновременно поддържа високи енергийните цени, засилва инфлационния натиск, подкрепя долара и увеличава очакванията, че Федералният резерв на САЩ може да запази по-строг курс или дори да повиши лихвите.

Точно тази комбинация удря златото.

По-високите реални лихви правят активите, които носят доходност, по-привлекателни от благородния метал, който не изплаща лихва или дивидент. Силният долар също тежи върху търсенето, защото оскъпява покупките за международни инвеститори. Към това се добавя и по-слаба активност на развиващите се пазари, както и промяна в наратива около покупките на централните банки.

„Голяма част от насрещния вятър пред златото в момента се дължи пряко или косвено на задънената ситуация около Ормуз и високите цени на енергията, включително по-високите реални лихви и силния долар, слабата активност на развиващите се пазари и по-слабите покупки от инвеститори заради промяната в наратива около централните банки“, посочват анализаторите на Citi.

Според тях, ако критичният морски маршрут остане ефективно затворен през летните месеци, глобалното търсене на злато може да се свие, а цената да се върне към нива, наблюдавани за последно преди девет месеца - около 3500 долара за тройунция.

„Краткосрочният баланс на рисковете следователно изглежда негативен и покупките при спад на тези нива имат смисъл само при силно убеждение, че няма да има нова ескалация“, пишат анализаторите.

Citi вече понижи тримесечната си целева цена за златото до 4000 долара за тройунция от 4300 долара. В същото време банката не се отказва от по-позитивната си по-дългосрочна оценка и запазва прогнозата си за 5000 долара за тройунция в хоризонт от шест до 12 месеца.

Това разделение между краткосрочен риск и дългосрочен оптимизъм е в центъра на сегашния дебат за златото.

ЕЦБ: Златото измести американските държавни облигации като водещ резервен актив

От една страна, техническата картина се е влошила. Според Citi цената на златото се търгува под 200-дневната си пълзяща средна за първи път от близо три години. Това е индикатор, който част от инвеститорите използват, за да оценяват пазарната инерция. Когато цената падне под него, сигналът често се тълкува като отслабване на възходящия тренд.

След 2025 г., в която златото поскъпна с над 65%, част от този импулс вече изглежда изчерпан. При нива около 4300 долара за тройунция металът на практика се намира близо до стойностите, от които започна годината.

От друга страна, голяма част от фундаменталните аргументи в полза на златото не са изчезнали. Опасенията от обезценяване на валутите, високите нива на държавен дълг и очакванията за увеличени покупки от централните банки продължават да подкрепят по-дългосрочната теза за поскъпване.

Затова част от анализаторите не променят изцяло позитивните си прогнози, а просто ги изместват по-напред във времето. Citi например предупреждава, че близките месеци изглеждат опасни за инвеститори без дълъг хоризонт и без готовност да понесат сериозна волатилност, но запазва по-благоприятната си оценка отвъд краткосрочния период.

По-силният от очакваното доклад за заетостта в САЩ миналата седмица допълнително усложни ситуацията. Данните засилиха очакванията за повишение на лихвите до края на годината, което оказа нов натиск върху цената на златото.

„Когато ситуацията около Ормузкия проток в крайна сметка се успокои и цените на енергията тръгнат надолу, натискът върху златото ще отслабне и цената му вероятно ще достигне дъно“, посочват анализаторите.

BofA вижда червени флагове зад рекордите на S&P 500

Goldman Sachs запазва по-позитивна прогноза за благородния метал, като очаква цена от 5400 долара за тройунция. Аргументът на банката е различен: златото остава високоликвиден актив и при пазарен стрес може да бъде използвано като естествен източник на кеш.

„Високата ликвидност на златото го прави естествен източник на кеш, ако частни инвеститори се изправят пред нужда от ликвидност - например ако фондовите пазари се понижат на фона на по-високи лихви и по-слаби очаквания за растеж, свързани с геополитическите рискове“, пишат анализаторите на Goldman Sachs.

DataTrek също остава позитивна за златото в по-дълъг хоризонт, но обяснява слабостта му напоследък с по-проста причина: металът е поскъпнал твърде много и твърде бързо през 2025 г. и началото на 2026 г. Според компанията това не обезсмисля дългосрочната теза, но прави по-вероятно златото да изостава спрямо акциите през следващите шест до 12 месеца.

Така пазарът на злато се оказва в необичайна позиция. Дългосрочните аргументи в негова полза остават видими, но краткосрочната среда работи срещу него: по-високи енергийни цени, по-силен долар, риск от по-високи лихви, отслабнала техническа инерция и сезонно по-слабо търсене на бижута, кюлчета и монети.