Всичко започна като шега. Но днес никой вече не се смее.

През последната година т.нар. „TACO trade“, се превърна от закачливо съкращение сред инвеститорите на Уолстрийт в реален фактор, който движи пазарите.

Акронимът „TACO“, въведен от колумниста на Financial Times Робърт Армстронг, означава „Trump Always Chickens Out“ („Тръмп винаги се отказва в последния момент“). Той произлиза от решението на Тръмп на 9 април 2025 г. внезапно да отложи митата за 90 дни, за да даде време за преговори с търговските партньори на САЩ.

В основата на тази стратегия стои убеждението, че Тръмп е по-чувствителен към резките движения на финансовите пазари от своите предшественици – особено когато те могат да повлияят на шансовете на Републиканската партия на междинните избори. Той често възприема представянето на фондовия пазар като мерило за успеха си като президент.

Когато през март цените на петрола скочиха след началото на военните действия на САЩ и Израел срещу Иран, мнозина на Уолстрийт отдаваха стабилността на фондовия пазар на очакванията за бърз „TACO“ от страна на Тръмп.

Дори при рязкото поскъпване на петрола, което увеличи риска от рецесия в САЩ или от нов скок на инфлацията, който да принуди Федералния резерв да повиши лихвите, индексът S&P 500 така и не влезе в корекционна територия (спад от 10% или повече от последния връх). Към сряда той беше надолу с едва около 0,9% от началото на 2026 г., показват данни на FactSet.

Анализ на MarketWatch показва, че в девет от десетте най-силни борсови дни от началото на втория мандат на Тръмп ръстът на Уолстрийт е бил предизвикан именно от сигнали за деескалация – било по отношение на митата, било по конфликта с Иран.

Сред ключовите събития, довели до ръст на пазарите, са:

– отлагането на митата през април 2025 г., което доведе до скок от 9,5% за S&P 500 – най-силният дневен ръст от над 16 години;

– временното намаляване на митата между САЩ и Китай;

– сигнали за край на войната с Иран;

– двуседмичното примирие между САЩ и Иран през април 2026 г.;

– както и други случаи на отстъпление или смекчаване на политиките на Тръмп.

Когато във вторник се появиха новини за възможно примирие в Близкия изток, индексите S&P 500 и Nasdaq бързо скочиха, изтривайки предишни загуби, тъй като инвеститорите заложиха на нов „TACO“ от страна на Тръмп.

Все пак, с нарастването на очакванията за подобни „обрати“ ефектът от последните деескалации върху пазарите обаче отслабва.

Някои анализатори също така поставят под съмнение дали Тръмп може да убеди останалите страни – най-вече Израел и Иран – също да деескалират конфликта.

„Пазарът още помни реакцията след разпродажбите около ‘деня на освобождението’“, коментира пред MW Арт Хоган, главен пазарен стратег в B. Riley Wealth.

Но за да се възползват максимално от „TACO“ стратегията, инвеститорите трябва да са позиционирани още преди отварянето на пазара, тъй като най-големите печалби идват именно в първите часове на търговия.

„Добре известно е, че ако пропуснете десетте най-добри борсови дни в годината, губите по-голямата част от възхода“, допълва казва Хоган.

От встъпването на Тръмп в президентска длъжност през 2025 г. S&P 500 е нараснал с над 13%. Но ако инвеститор беше участвал само в десетте най-силни дни, възвръщаемостта му щеше да достигне около 35%, посочва MW.

Концепцията не е нова – още през първия мандат на Тръмп инвеститорите говореха за т.нар. „Trump put“ – идеята, че президентът ще предприеме действия за успокояване на пазарите при силна волатилност.

„TACO“ стратегията показва, че инвеститорите често надценяват рисковете от спад, смята Ким Коги Форест, основател и главен инвестиционен директор на Bokeh Capital Partners.

Какво се случи на Уолстрийт в сряда:

Основните борсови индекси в САЩ отбелязаха рязък ръст, като индексът Dow Jones Industrial Average затвори с над 1300 пункта нагоре, докато цените на петрола се сринаха, след като Тръмп обяви, че Вашингтон и Техеран са се договорили за двуседмично примирие.

Индексите Dow Jones, технологично ориентираният Nasdaq Composite и широкият S&P 500 затвориха съответно с ръстове от 2,9%, 2,8% и 2,5%, като Nasdaq и S&P 500 отчетоха шеста поредна сесия на повишение. Това се случи въпреки изявление на председателя на иранския парламент Мохамад Багер Галибаф, който заяви, че САЩ са нарушили три клаузи от предложението на Иран. „При такава ситуация двустранно примирие или преговори са неразумни“, написа той в публикация в X.

Фючърсите на американския суров петрол West Texas Intermediate се сринаха с 15% в сряда – най-големият еднодневен спад от 2020 г. – до около 96,25 долара за барел към 16:00 ч. източноамериканско време. Международният бенчмарк Brent поевтиня с 13% до 94,75 долара за барел. Акциите на енергийните компании също понижиха стойността си, като книжата на гигантите Chevron и Exxon Mobil спаднаха съответно с 4,4% и 4,7%. Акциите на APA Corp. се понижиха с около 10%, оглавявайки губещите в S&P 500.

Доходността по 10-годишните американски държавни облигации, която влияе върху лихвите по ипотечни и потребителски кредити, се понижи леко до 4,29% спрямо 4,30% при затварянето във вторник. Доларовият индекс, който измерва стойността на щатския долар спрямо кошница от валути, също отслабна с 0,7% до 99,13.

Фючърсите върху златото нараснаха с 1% до 4730 долара за тройунция. Биткойн се търгуваше около 71 100 долара, спрямо около 69 000 долара през нощта.

Акциите на компаниите от т.нар. „Великолепната седморка“ предимно поскъпнаха, като Meta Platforms беше сред водещите с ръст от 6,5%.

Акциите на авиокомпаниите и круизните оператори също скочиха рязко – горивото е най-големият им разход след труда. Carnival Corp. поскъпна с 11%. Delta Air Lines, която отчете по-добри от очакваното резултати, но намали плановете си за разширяване на капацитета заради високите цени на горивата, приключи с ръст от около 4%.

Пазарите в Азиатско-тихоокеанския регион обаче се понижават в четвъртък, докато инвеститорите оценяват крехкото споразумение за примирие между Иран и САЩ.

Южнокорейският индекс Kospi спадна с 1,53%, а индексът на малките компании Kosdaq се понижи с 1,38%.

Японският Nikkei 225 отчете спад от 0,77%, докато индексът Topix се понижи с 0,78%. Японският министър на финансите Сацуки Катаяма предупреди за влиянието на междупазарната волатилност върху лихвените проценти. „Повишенията на лихвите, пренасяни от други пазари, могат да се материализират много по-бързо, отколкото очакваме“, заяви тя.

Австралийският индекс S&P/ASX 200 остана почти без промяна.

Китайският CSI 300 се понижи с 0,64%, следвайки по-широките спадове в региона. Индексът Hang Seng в Хонконг загуби 0,30%.

Индийският индекс Nifty 50 спадна с 0,3%. В сряда централната банка на страната предупреди, че войната с Иран засилва инфлационния натиск и създава рискове за икономическия растеж.

Фючърсите върху петрола отново започнаха да поскъпват.

Фючърсите върху S&P 500 и Nasdaq 100 се понижават с по 0,1%, а тези върху Dow Jones Industrial Average спаднаха с 32 пункта, или под 0,1%.