По време на годишната си телевизионна изява в края на миналата година руският президент Владимир Путин беше изправен пред въпроси за планираните данъчни увеличения в страната.

В рамките на режисирания формат за въпроси и отговори Денис Максимов, собственик на пекарската верига „Машенка“, предупреди, че мерките ще нанесат фатален удар на бизнеси като неговия. Путин заяви, че ще помогне, и помоли пекаря да му изпрати „нещо вкусно за хапване“.

На следващия ден Кремъл разпространи кадри как Путин пие чай с пайове от „Машенка“. Съобщава се също, че пекарната е подготвила кошница с мъфини за специалния пратеник на президента на САЩ Доналд Тръмп – Стив Уиткоф – при посещението му в Москва през януари.

В началото на март руското правителство предложи да отложи данъчните промени за кафенетата и ресторантите до 2027 г. Но за други малки и средни предприятия заплахата остава екзистенциална.

Financial Times разказва историята на Елена Валеева и съпругът ѝ, които през 2021 г. откриват керамично студио в централния руски град Перм. Бизнесът потръгва и скоро те разширяват дейността си с още два обекта.

Пет години по-късно обаче приходите им намаляват, а държавата започва да повишава данъците, за да финансира военните си усилия в Украйна. След няколко месеца на колебания двойката решава изцяло да продаде бизнеса и да се премести в чужбина.

„Не затваряме от слабост, а защото можем да смятаме“, казва Валеева пред FT. Тя допълва, че много предприемачи от нейното обкръжение обмислят същото.

Основателят на Rusal описа забавянето на икономиката на Русия не като обичаен цикличен спад, свързан с лихвени проценти или парична политика, а като нещо по-дълбоко

Работа по 12 часа, 6 дни в седмицата: Планът на Олег Дерипаска за възстановяването на руската икономика

Неотдавнашното увеличение на ДДС от 20% на 22%, както и понижаването на прага, от който малките и средни предприятия са длъжни да го плащат, тласкат стотици хиляди бизнеси към ръба на оцеляването, пише FT.

Въпреки че Русия се възползва от скорошния ръст на цените на енергията и глобалния недостиг на доставки, предизвикан от конфликта с Иран, войната продължава да поглъща по-голямата част от тези приходи, като притиска разходите извън военния сектор.

Руският бюджетен дефицит през първото тримесечие на 2026 г. се е удвоил на годишна база, достигайки 4,57 трилиона рубли (60 млрд. долара), и е надхвърлил годишната цел с 20%.

Недостигът на прехващачи отслабва украинската ПВО, докато Москва увеличава ракетните и дроновите атаки, а скокът в цените на петрола подпомага руската икономика

Русия печели време срещу Украйна, докато войната с Иран изчерпва оръжията, от които Киев се нуждае

Около 6% от предприемачите вече са затворили бизнеса си, а едва една четвърт са уверени, че ще продължат да работят, според доклад от миналия месец на най-голямата местна организация на малки и средни предприятия - „Опора Русия“.

Стотици предприемачи се обединяват в Instagram около хаштага „Аз съм Машенка“ (#ЯМАШЕНЬКА) като символ на съпротива. „Машенка символизира предприемачите в цялата страна – кварталния фризьор, малкото кафене, работилницата“, казва Дария Демченко, собственик на козметичен салон в Санкт Петербург, във видео в Instagram.

Още в края на 2025 г. ресторанти започват да затварят дори в района Патриаршеските езера в центъра на Москва, известен с показния си лукс. Медиите публикуват заглавия като „Ресторантският апокалипсис стигна до Волгоград“ и „Кафенета и ресторанти в Новосибирск затварят масово“.

Според Иван Федяков, главен изпълнителен директор на аналитичната компания Infoline, затварянията изпреварват реалния ефект от увеличението на данъците – тъй като първите плащания се дължат едва този месец – и отразяват натрупан натиск. „Мнозина вярват, че нещата ще стават само по-лоши“, казва Федяков пред FT.

Потреблението, което доскоро беше един от основните двигатели на растежа, рязко се е свило през втората половина на миналата година. През март 2026 г. потребителските разходи са нараснали с едва 5,4% на годишна база – около два пъти по-малко от средния темп за 2025 г.

Разходите по заемите са се увеличили, тъй като централната банка поддържа основния лихвен процент на двуцифрени нива, за да ограничи инфлацията.

„Путин не плаща за войната с доларите или юаните от износа. Той плаща с рубли, които Централната банка може да отпечата или които данъчната служба събира от предприятията“, обяснява икономист от Центъра за анализ и стратегии в Европа (CASE)

Колко дълго руската икономика може да финансира фронта

Предприемачите са пострадали икономически повече от средностатистическия руснак, казва Алексей Миняйло, съосновател на независимата социологическа група Chronicles. В последното изследване 45% от собствениците на бизнес съобщават за влошаване на финансовото си състояние, а 22% казват, че са загубили спестяванията си.

Очаква се много от тях да преминат към сивия сектор. Галина Полякова, собственик на три салона за красота в Санкт Петербург, изразява надежда, че „управляващите ще се вразумят и ще помогнат“, като предупреждава, че в противен случай „всички ще започнат да обслужват клиенти у дома“.

Оспорва се блокирането на суверенните активи, които Блокът се съгласи да освободи след края на войната в Украйна и при изплащането на репарации

Руската централна банка съди ЕС за блокираните активи на стойност 210 милиарда евро

Путин призова правителството да засили събираемостта на данъците, като предложи глоби, които са от пет до 15 пъти по-високи за тези, които не използват касови апарати. Табели „само в брой“ започват отново да се появяват в цялата страна, обръщайки тенденцията към безкасови плащания.

„Хората се подготвят за бъдещето, когато виждат, че ще бъдат притиснати“, казва заместник-председателя на икономическата комисия в руския парламент Михаил Делягин.

Държавата също така прекрати редица програми за подкрепа на малкия и средния бизнес. Александра Прокопенко, изследовател в Carnegie Russia Eurasia Center, коментира: „Парите за тях свършиха - всичко отиде за войната.“