Русия посреща нова вълна санкции от САЩ и ЕС, докато вътрешната й икономика е на прага на рецесия, но според експерти тези фактори няма да са достатъчни, за да ограничат способността да финансира войната в Украйна.

„Рецесията не означава почти нищо за икономическата и политическата стабилност на Русия в наши дни“, коментира Владислав Иноземцев, съосновател и член на Консултативния съвет на Центъра за анализ и стратегии в Европа (CASE), независим мозъчен тръст, цитиран от Euronews.

Вътрешен поглед

Инфлацията в Русия остава висока и е съпътствана от рязко забавяне на икономиката. Тя достигна връх от 10,3% през март и спадна до 8% през септември, което все още е двойно повече от целта на Руската централна банка от 4%.

Въпреки това финансовата институция агресивно намали основния си лихвен процент на 24 октомври, понижавайки го с 50 базисни пункта до 16,5%, четвърто поредно понижение и изненада за пазарите, които очакваха пауза.

Високите лихвени проценти и острата липса на работна ръка (при равнище на безработицата от 2,1%) ограничават растежа. Икономиката отбелязва ръст от 1,4% на годишна база през първото тримесечие на 2025 г. и 1,1% през второто, спад спрямо годишния растеж от 4,1% през 2023 и 2024 г.

Руската централна банка понижи лихвите в подкрепа на затруднената икономика

Настроенията в бизнеса също отслабват.

Композитният PMI индекс на S&P Global Russia спадна до 46,6 през септември от 49,1 през август, отбелязвайки четвърти пореден месец на свиване в частния сектор и най-ниската стойност от октомври 2022 г., засягайки както производството, така и услугите, допълва Euronews.

Според Oxford Economics икономиката не е в рецесия (определена като две поредни тримесечия на свиване). Но експертите от глобалната икономическа консултантска компания заявяват пред Euronews, че очакват растежът през третото тримесечие да бъде едва 0,2% на тримесечна база.

„Очакваме подобни темпове на растеж в краткосрочен план, но е възможно последните санкции върху петрола да вкарат икономиката в рецесия“, допълват анализаторите.

„Настроенията в бизнеса са, общо взето, мрачни... Предприемачите очакват влошаване на общите условия, икономически застой, спад в потребителското търсене и увеличаване на данъците.“, допълва Владислав Иноземцев от CASE.

Икономистът очаква умерена рецесия да засегне руската икономика в следващите месеци, което ще доведе до нулев годишен растеж за 2025 г. и „свиване между 1% и 1,4% през 2026 г.“.

Руската икономика расте с най-бавния си темп от 2 години

Руската икономика се е адаптирала към войната и остава в състояние на равновесие, според нов доклад на Центъра за анализ и стратегии в Европа (CASE). Той прогнозира продължителен период на политическа и икономическа стагнация, без значително развитие или просперитет през следващите 10 години.

Работят ли санкциите

През октомври ЕС и САЩ наложиха санкции към дългия списък с ограничения, които постепенно бяха въведени, след като Русия нахлу в Украйна през 2022 г.

САЩ наложиха директни санкции на двете най-големи петролни компании, „Роснефт“ и „Лукойл“, както и на техните дъщерни дружества.

Страните от ЕС приеха 19-ия пакет, включващ забрана на руския втечнен природен газ от 2027 г. и забрана на вноса на петрол и газ от „Роснефт“ и „Газпром нефт“ в ЕС.

Блокът прие и нови санкции, за да попречи на Русия да заобикаля предишните ограничения, да предотврати инвестициите в страната и да я лиши от достъп до определени финансови услуги и инфраструктура. Това е съчетано със забрана на търговията с критични материали, подпомагащи войната.

Според ЕС тези мерки „значително увеличават натиска върху руската военна икономика“.

Тръмп срещу петрола на Путин: Бележат ли санкциите срещу „Роснефт“ и „Лукойл“ края на търпението на Вашингтон?

За Кремъл новите по-строги мерки няма да имат никакво влияние върху руската икономика и военната стратегия в Украйна.

Анализатори твърдят, че Русия е особено трудна цел, като се има предвид износът ѝ на критично важни суровини, включително петрол и газ, торове, пшеница и благородни метали. Освен това Русия е намерила начини да заобиколи санкциите и ограниченията, включително търговия чрез „сенчест флот“ от петролни танкери и увеличен износ за Китай и Индия.

Междувременно експерти поставят под съмнение дали санкциите ще спрат военните действия на Русия, дори и да тласнат икономиката в рецесия.

Те безспорно оказват влияние върху енергийните приходи, но продуктите от индустрията, макар и „важни за вътрешния пазар и по-малко за износа, не са съществен източник на приходи за бюджета, за да не може да се продължи войната“, казва Елина Рибакова, изследовател в брюкселския мозъчен тръст Bruegel. Данните на CASE потвърждават, че зависимостта на федералния бюджет от петрола и газа е намаляла значително. Делът им в общите приходи е спаднал от над 50% през 2011–2014 г. до едва 25% до средата на 2025 г.

Спадът отразява понижението на цените на петрола и производството му, както и бързото укрепване на рублата и въздействието на западните санкции.

Bank of America : Руската рубла е най-добре представящата се валута в света през 2025. Но какво следва?

Украинските атаки с дронове към нефтопреработвателни заводи не оказват значително влияние върху обема на износа, заявява Иноземцев, добавяйки: „Русия продава суров и преработен петрол. Ако нефтопреработвателен завод бъде взривен, делът на суровия петрол просто се увеличава, тъй като се транспортира до пристанищата без да бъде преработен.“

Приходите на Русия от производството на въглеводороди продължават да намаляват поради спада в цените. Анализатори от Oxford Economics коментират, че през септември бюджетът е получил 582,5 млрд. рубли (6,3 млрд. евро) от въглеводороди, с 25% по-малко от същия месец на 2024 г.

„Тези санкции нямат голямо значение“, казва Иноземцев. „Путин не плаща за войната с доларите или юаните, които получава от износ. Той плаща на работниците и войниците рубли, които Централната банка може да отпечата или които данъчната служба събира от руските предприятия, което е с 13,2% повече в сравнение със същия период на миналата година“, допълва икономистът.

Индия и Китай ограничават вноса на руски петрол след удара на Тръмп

В дългосрочен план според него намалените покупки от Индия и Китай заплашват със спад в ключовите приходи, но дори и износът на петрол да намалее с една трета, „военните няма да го почувстват поне една година (а най-вероятно и по-дълго)“.

Експертите от Oxford Economics са съгласни и допълват: „Войната може да продължи години наред. Русия все още разполага с пари в своя суверенен фонд (5,9 % от БВП през септември, включително 1,9% от БВП в ликвидни активи).“

Ключов източник на приходи за финансиране на бюджетния дефицит, който се очаква да бъде 2,6% от БВП, са държавните заеми на вътрешния пазар. Според доклада на CASE националният дълг на Русия спрямо БВП се очаква да бъде 17,7% до края на 2025 г., което допринася за стабилната фискална перспектива на страната.

„Правителството ще може да финансира войната, докато дефицитът е управляем и може да бъде покрит частично от суверенния фонд и частично чрез заем на вътрешния пазар на облигации“, според Oxford Economics.

Как военната икономика и разходите за отбрана отслабват Русия

Според Иноземцев частните депозити в руските банки са достатъчни, „сега са пет пъти повече от военния бюджет за 2025 г.“. „Затова бих предложил да не се заблуждаваме, надявайки се, че намаляването на руския износ скоро ще подкопае способността на Путин да води война. Може да се върнем към този въпрос някъде в края на 2027 г., но не по-рано“, допълва той.

Остава да се види дали износът наистина ще спадне.

„Най-вероятно Русия ще продължи да изнася петрол, но с по-голяма отстъпка и чрез повече посредници, за да скрие източника на петрол. С Китай е почти невъзможно да се наблюдават транзакциите между двете страни.“, допълва Рибакова.