Според анализатори ориентираната към войната икономика на Русия и плановете за безпрецедентни военни разходи рискуват да задълбочат големите дисбаланси в държавните ѝ финанси.

Миналата седмица руското правителство, ръководено от министър-председателя Михаил Мишустин, одобри проектобюджет за периода 2025-2027 г., в който се предвижда разходите за отбрана да нараснат рязко до 13,5 трилиона рубли (145 млрд. долара) през 2025 г. Това е с 25% повече от нивото през 2024 г. и възлиза на 6,3% от брутния вътрешен продукт (БВП).

Откакто започна пълномащабна инвазия в Украйна през 2022 г., Русия трансформира вътрешната си икономика, тъй като се стреми да увеличи значително военното производство и да заобиколи международните санкции, които до голяма степен ѝ пречат да се снабдява с оборудване, компоненти и оръжия от други страни. В резултат на това руският военнопромишлен комплекс, захранващ ненаситната военна машина на Кремъл, се разшири значително след началото на войната.

В проектобюджета се посочва, че комбинираните разходи за национална отбрана и сигурност ще съставляват около 40% от общите държавни разходи на Русия през 2025 г., което е знак за ангажираност с воденето на войната в Украйна. Забележително е, че разходите за отбрана ще надхвърлят два пъти сумата, отделяна за социални нужди като пенсии, отбелязва Reuters.

Според анализатори последните планове за разходи са сигнал за амбициозна и агресивна Русия, решена да продължи войната в Украйна, но също така носят рискове за руската икономика и хората, които виждат как жизненият им стандарт пада, докато потребителските цени остават упорито високи.

„Намеренията за запазване на военните разходи на подобни нива до 2027 г. изпращат сигнал, че страната разполага с достатъчно финансови ресурси и политическа воля да продължи да разширява и възстановява въоръжените си сили, за разлика от все по-несигурните перспективи от украинска и западна страна“, казва Андрюс Турса, съветник за Централна и Източна Европа в консултантската компания Teneo, пред CNBC. „Но въпреки уверената политическа реторика и оптимистичните прогнози, по-нататъшната милитаризация на икономиката, подкрепена от експанзивни държавни разходи, може да се окаже трудна за поддържане в средносрочен и дългосрочен план“.

Готов ли е наистина Путин за ядрена война?

Според Турса икономиката вече работи с пълния си капацитет и през 2025 г. Русия лесно може да се сблъска с устойчив инфлационен натиск при недостиг на работна ръка - предвид продължаващото набиране на военнослужещи и напускането на много трудови мигранти - нарастващи държавни разходи и различни увеличения на данъците, като например на жилищата и комуналните услуги.

Недоволството от стандарта на живот „може да избухне”

В момента годишният темп на инфлация в Русия е 9,1%, а централната банка на страната заяви миналия месец, че очаква „основният инфлационен натиск да остане висок като цяло“. Тя повиши основния си лихвен процент със 100 базисни пункта до 19%.

Лиам Пийч, старши икономист за развиващите се пазари в Capital Economics, очаква, че бюджетните планове на Русия няма да допринесат за намаляване на дисбалансите между търсенето и предлагането, което ще доведе до по-нататъшен ценови натиск.

„Макар че повишаването на данъка върху доходите на физическите лица и корпоративния данък ще помогне за финансирането на част от проектобюджета за 2025 г., цялостната фискална позиция изглежда ще остане твърде разхлабена. Заедно с обвързващите ограничения от страна на предлагането това ще поддържа силна инфлация, а при най-високата доходност на държавните облигации от десетилетия насам разходите на правителството за обслужване на дълга ще продължат да нарастват“, казва той.

Как драконът и мечката упражняват „безграничното” си приятелство в Европа

Още едно повишение на лихвения процент от страна на централната банка - до 20% - изглежда много вероятно този месец, отбелязва Пийч, добавяйки: „В по-широк план обаче се налага изводът, че продължителният период на високи лихвени проценти ще остане норма в Русия, докато правителството дава приоритет на военните усилия.“

Въпреки че руските власти вероятно разглеждат военната експанзия като двигател на икономическото и технологичното развитие, според Турса от Teneo безпрецедентните разходи в тази посока са за сметка на инвестициите в други сектори като образование, здравеопазване или инфраструктура, „което ще се отрази негативно на качеството на обществените услуги и ще подкопае икономическия растеж и конкурентоспособността в дългосрочен план“.

Упадъкът в тези области на обществения живот ще допринесе за понижаване на жизнения стандарт на мнозинството от руските граждани и въпреки че е малко вероятно това да предизвика масови обществени протести сега, Турса предупреждава, че „общественото недоволство от жизнения стандарт може да избухне в някакъв момент в бъдеще, особено ако хватката на Путин върху властта започне да се изплъзва“.

Въпреки че в резултат на войната бяха наложени международни санкции върху критични руски индустрии и сектори, Русия твърди, че те само са я направили по-самостоятелна и че частното потребление и вътрешните инвестиции остават устойчиви.

В същото време продължаващият износ на петрол и суровини за страни като Индия и Китай, както и предполагаемото избягване на санкции и високите цени на петрола, са ѝ позволили да поддържа стабилни приходи от износа на „черното злато”, които (заедно с приходите от износ на газ) ще съставляват 27% от общите постъпления в държавния бюджет през 2025 г., според финансовия министър Антон Силуанов.

Колкото и да е неприятно за западните държави, които искат да изолират и накажат Русия за нахлуването ѝ в Украйна, Международният валутен фонд заяви в пролетната си икономическа прогноза, че според него руската икономика ще расте по-бързо от всички развити икономики през тази година, като прогнозира ръст от 3,2 %.

Последните прогнози на МВФ по отношение на Русия ще бъдат публикувани следващата седмица и е възможно да се окажат преразгледани. Проектобюджетът на Русия се основава на допускания за растеж на БВП от 2,5% през 2025 г.