Ако Саудитска Арабия изпълни плановете си за увеличаване на производството на суров петрол, за да защити позицията си на световен лидер на този терен, Москва ще остане без средства за военната си икономика.

Рияд е все по-разочарован от неуспеха на другите петролни държави да се координират за намаляване на предлагането, за да се повишат цените на „черното злато“ до около 100 долара за барел - от сегашните 70 долара. Търговците в сектора твърдят, че Саудитска Арабия е готова да реагира, като разгърне мускулите си и се обърне срещу по-малките производители, изнасяйки повече петрол, за да завладее пазарния дял и печалбите си, дори когато цените падат.

Тази стратегия би могла да доведе до спад на цените на петрола и до лоши новини за руския президент Владимир Путин. През последното десетилетие петролът и газът са най-големият източник на приходи за руската държава, като съставляват до половината от бюджета ѝ.

Михаил Крутихин, руски енергиен анализатор, базиран в Норвегия, коментира пред POLITICO, че евентуалният ход на Саудитска Арабия представлява „огромен риск“ за държавния бюджет на Москва, поради огромната му зависимост от приходите от петрол. И това е само един от няколкото непредсказуеми фактора на хоризонта, включително президентските избори в САЩ.

„Така че сега трябва да седнем и да чакаме - да се запасим с пуканки“, казва той.

По думите му Саудитска Арабия „прекрасно разбира, че руските компании не се съобразяват с искането за намаляване на производството, затова правят свои собствени планове“.

Александра Прокопенко, икономист и сътрудник на Carnegie Endowment for International Peace, е съгласен, че залогът за Кремъл е голям.

„При сегашните обменни курсове спад на цените на петрола с 20 долара би довел до намаляване на приходите на Москва с 1,8 трилиона рубли (20 млрд. долара), което се равнява на около 1% от БВП на Русия“, изчислява тя. „Правителството ще бъде изправено пред избора или да намали разходите - малко вероятно по време на война, или да приеме инфлационен натиск и задушаващо високи лихвени проценти.“

Миналата седмица Financial Times съобщи, че Саудитска Арабия може да се откаже от дългогодишните си амбиции да ограничи доставките на суров петрол, целящи да повишат цените до около 100 долара за барел. Експертите на петролния пазар не се съмняват, че Рияд разполага с огромния производствен и експортен капацитет, за да промени тактиката и вместо това да се бори за пазарно господство чрез обема.

„Световната икономика е доста вяла и търсенето на петрол не е толкова високо, колкото саудитците биха искали“, казва Аджай Пармар, директор на отдела за анализи на петролните пазари в компанията за проучване на суровини ICIS. „Някои производители, включително Русия, постоянно превишават квотите си, така че това означава, че цените не са близо до 100 долара за барел и саудитците губят търпение. Това би бил един от начините те да отправят предупредителен изстрел към пазара, че ще действат.“

Според него посланието на Рияд ще бъде: „Трябва да се стегнете или всички ще печелите по-малко като цяло, защото ние ще се стремим към пазарен дял, а не към висока цена“.

„Ако има страна в света, която има капацитета да направи подобно нещо, това е Саудитска Арабия“, добавя Пармар.

Русия, заедно с държави като Казахстан и Ирак, е обвинявана, че доставя повече петрол, отколкото е договорено с картела ОПЕК+, който се стреми да контролират световното предлагане и цените. Москва постоянно превишава доброволната си квота, която в момента е 8,98 млн. барела дневно, въпреки че неведнъж се е заричала да приведе производството си в съответствие с целта.

По данни на Министерството на финансите на Русия печалбите на страната от изкопаеми горива са се увеличили с 41% само през първата половина на тази година, въпреки западните санкции, наложени заради войната в Украйна.

Освен това президентът Владимир Путин се зарече да продължи да изпомпва изкопаеми горива, за да подкрепи затруднената икономика на страната си.

„Всеки има трудности и ние имаме своите“, призна той по време на реч на енергиен форум миналата седмица, „но Русия продължава да бъде един от водещите участници на световния енергиен пазар“.

В допълнение, в четвъртък руската държавна информационна служба ТАСС съобщи, че страната обмисля нова стратегия за поддържане на производството на петрол на ниво 540 млн. тона годишно до 2050 г. - в открито противоречие с усилията за намаляване на добива с цел подпомагане на борбата с изменението на климата.

Русия е създала „сенчест флот“ от застаряващи плавателни съдове, за да доставя суровия си петрол в нарушение на ценовия таван от 60 долара за барел, наложен от страните от Г-7.

Заобикалянето на ограниченията е донесло на Кремъл близо 25 млрд. долара от началото на пълномащабната му инвазия в Украйна. Една вратичка в санкциите позволява на посредници в страни като Турция, Китай и Индия да преработват руския петрол в бензин и дизел, преди да го продават на други места. Според доклад, цитиран от POLITICO, западните държави са похарчили 2 млрд. долара за това ребрандирано гориво през първата половина на 2024 г., което е донесло на руската държава достатъчно данъчни приходи, за да наеме още 6200 войници месечно за сражения в Украйна.

Но дори и Саудитска Арабия да предприеме своя ход, Кремъл, който изпитва недостиг на средства, едва ли ще отстъпи от войната си срещу Киев - въпреки че определя националния си бюджет въз основа на очакването, че суровият петрол ще се продава за около 70 долара за барел, което е по-скъпо, отколкото повечето страни са готови да платят.

„Признаците за дисбаланси в икономиката се увеличават“, казва Хели Симола, изследовател в Bank of Finland, но „Русия все още ще може да продължи да финансира войната за известно време. Войната няма да приключи, защото парите на Русия свършват“.