Западните санкции оказват „значително въздействие“ върху руската икономика, заявява специалният пратеник на ЕС по санкциите в навечерието на четвъртата годишнина от пълномащабната инвазия на Москва в Украйна.

Дейвид О’Съливан, дългогодишен ирландски служител, казва, че санкциите не са „вълшебно решение“ и винаги ще бъдат заобикаляни, но подчертава, че след четири години е уверен, че те дават резултат.

„Оптимист съм. Мисля, че санкциите наистина оказаха значително въздействие върху руската икономика“, отбелязва той в интервю пред  The Guardian.

Американска организация е идентифицирала няколко рядко обсъждани, но потенциално ключови санкции, които според нея могат сериозно да нарушат способността на руските сили да водят войната в Украйна

„Ахилесовата пета“ на Русия – химикали, смазки и военни гуми

Дейвид О’Съливан прогнозира, че през 2026 г. руската икономика може да достигне критична точка на неустойчивост. Причината е мащабното изкривяване на държавните ресурси – почти всичко се влива във военното производство за сметка на гражданския сектор.

Тези изводи идват в изключително тежък момент за Украйна. Страната е подложена на масирани руски атаки срещу енергийната си мрежа в условията на сурова зима, като температурите в Киев паднаха до –20°C.

Същевременно в Абу Даби се провежда нов кръг преговори между Русия и Украйна с посредничеството на САЩ. Първият ден от него е бил „продуктивен“, съобщи в сряда главният преговарящ на Киев.

„Работата беше съдържателна и продуктивна, фокусирана върху конкретни стъпки и практически решения“, написа в платформата X Рустем Умеров, ръководител на Съвета за национална сигурност и отбрана на Украйна.

Представител на САЩ също определи преговорите като ползотворни и потвърди, че те ще продължат в четвъртък сутринта, цитира Reuters.

Но въпреки дипломатическите усилия руските удари срещу Украйна не спират. Украинският президент Володимир Зеленски обвини Москва, че е използвала подкрепеното от САЩ енергийно примирие миналата седмица, за да натрупа боеприпаси. В резултат на това във вторник страната бе подложена на атака с рекорден брой балистични ракети.

Но тази военна машина оказва ефект върху по-широката икономика на Русия, която в момента е подложена на най-сериозното си напрежение от ранните дни на конфликта насам.  Приходите от петрол спадат рязко, инфлацията е около 6%, а лихвените проценти – 16%.

С новите рестрикции около 80% от руското производство на петрол – близо 8% от световното – вече е официално под санкции. Но пазарите почти не реагираха, отбелязва Сергей Вакуленко, старши сътрудник в Carnegie Russia Eurasia Center

Тръмп санкционира руските петролни гиганти, но ефектът е по-слаб от очакваното

О’Съливан, който има над четири десетилетия опит в институциите на ЕС, беше назначен за специален пратеник на ЕС по санкциите през декември 2022 г. с мандат да противодейства на тяхното заобикаляне и избягване.

От началото на пълномащабната инвазия в Украйна през 2022 г. ЕС наложи безпрецедентните 19 пакета от санкции срещу Русия. Ограниченията са насочени към над 2700 физически и юридически лица. Търговията в ключови икономически сектори е напълно спряна. Това включва енергетиката, авиацията и ИТ сектора, както и търговията с луксозни стоки, диаманти и злато.

Специалният пратеник по санкциите споделя, че избягва да отправя прибързани обвинения към държави, които не се съобразяват с рестрикциите на ЕС. Той припомня, че нито една страна извън блока няма юридическо задължение да спазва неговите санкционни режими. В момента Брюксел полага сериозни усилия да убеди трети страни да ограничат препродажбата на европейски стоки към Русия, като фокусът е върху компоненти, които биха могли да се използват за военни цели.

О’Съливан отбелязва, че ЕС е постигнал известен напредък в предотвратяването на директния реекспорт на критични продукти за оръжейната индустрия през Централна Азия, Кавказ, Турция, Сърбия и ОАЕ, макар при Малайзия ефектът да е по-слаб. Според него основната част от заобикалянето на мерките не е резултат от държавна политика, а се дължи на икономически субекти, които виждат възможност за печалба и се възползват от нея.

Китай обаче остава изключение в тази ситуация заради стратегическото си партньорство с Москва. О’Съливан посочва, че Пекин очевидно запълва много от празнините на пазара и оказва сериозна подкрепа на Русия, дори и да не доставя директно военно оборудване. Въпреки че редица европейски лидери са поставили въпроса пред китайските власти, официалният отговор винаги е един и същ – не разбират за какво става въпрос и не виждат никакъв проблем за обсъждане.

О’Съливан казва, че ЕС е постигнал значителен успех в противодействието на руския „сенчест флот“. Става въпрос за остарели танкери с непрозрачна собственост, които се използват за превоз на руски петрол към пазарите в Китай и Индия. По негови данни към декември миналата година под санкциите на Европейския съюз вече попадат близо 600 подобни плавателни съда.

„Бяхме много успешни в това да накараме държавите на флага да свалят знамената си от санкционираните кораби. Смятам, че значително сме затегнали обръча около тази конкретна форма на заобикаляне. Мисля, че руснаците изпитват трудности да поддържат потока на петрола“, допълва той.

Приходите на руския федерален бюджет от петрол и газ, които са гръбнакът на икономиката, са се свили наполовина през януари. По данни на финансовото министерство в Москва това е най-ниското им ниво от юли 2020 г. насам. Въпреки тези резултати, Европейският съюз стана обект на критики от страна на САЩ, че не предприема достатъчно решителни стъпки.

Кремъл излезе с хладнокръвна реакция на изпълнената закана от президента на САЩ Доналд Тръмп да удари водещите играчи от енергийния сектор в икономиката на Русия

Буря от емоции в Москва след американските санкции

През уикенда американският финансов министър Скот Бесънт обвини Брюксел, че на практика финансира войната срещу себе си. Повод за острия тон стана търговското споразумение между ЕС и Индия, в което не бяха включени допълнителни ограничения срещу покупките на руски петрол. От началото на инвазията Индия се утвърди като един от двата най-големи купувача на руски суров петрол в света, възползвайки се от сериозните отстъпки в цената, наложени от западните санкции.

Само няколко дни по-късно САЩ обявиха, че Делхи ще преустанови вноса на руски петрол в замяна на намаляване на американските мита върху индийски стоки. В този контекст О’Съливан защитава търговското споразумение между ЕС и Индия, като припомни вече предприетите мерки. Той посочва санкциите срещу голяма индийска рафинерия, забраната за внос на продукти, произведени от руски петрол, както и решението на влиятелната група „Адани“ да забрани достъпа на санкционирани танкери до своите 14 пристанища.

Индия, настоява О’Съливан, е „изключително важна страна и мисля, че печелим много повече, като се ангажираме с нея, дори и да не сме съгласни с всяка позиция на индийската външна политика“.

Екипът на О’Съливан е насочил вниманието си основно към 300 артикула от така наречения „общ списък с най-висок приоритет“. Това са критични продукти, които не попадат в категорията за двойна употреба и за чийто износ не се изисква специален лиценз. Въпреки това компоненти като карти памет, оптични четци и печатни платки, произведени от европейски компании, редовно биват откривани в останките от руски дронове, ракети и хеликоптери.

О’Съливан коментира, че в държавите членки на ЕС вече има значително по-висока осведоменост за рисковете при продажба на западни технологии на чуждестранни дистрибутори, които впоследствие ги пренасочват към Русия. По думите му усилията за пресичане на тези вериги за доставки дават резултат, макар и предизвикателството да остава. „Не мисля, че сме елиминирали напълно проблема, но смятам, че сме го намалили“, обобщава той.

„Ако отидете в Киев, в Института по съдебна експертиза, можете да видите – след разглобяване – откъде идват компонентите. За съжаление, те са основно от западни държави – било то САЩ, ЕС, Швейцария или Великобритания. Това е неудобно за всички нас.“