Украйна се опасява, че не може да разчита на външните гаранции за сигурност при евентуално мирно споразумение. Вместо това Киев залага на концепцията за „стоманен таралеж“ – стратегия за самостоятелно въоръжаване, която да откаже Русия от всякакви бъдещи нападения.

Още миналата година председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен  призова Киев да превърне страната „в стоманен таралеж – несмилаем за настоящи и бъдещи агресори“.

Това означава постоянна, силна армия, сериозни инвестиции в най-новите дронови и ракетни технологии и собствено производство на оръжия.

Проектът предвижда ускорена ескалация на ответните мерки – от дипломатически предупреждения до координиран военен отговор

Украйна договори многостепенен механизъм за налагане на бъдещо примирие с Русия

„Украйна премина през фундаментално преосмисляне на това какво означават гаранциите за сигурност и на какво трябва да се основават“, коментира пред POLITICO Альона Гетманчук, ръководител на украинската мисия в НАТО. „Преди визията беше съсредоточена основно върху ангажименти за защита от партньорите. Днес обаче има ясно разбиране, че сърцевината на всякакви гаранции за сигурност трябва да бъдат украинската армия и отбранителната ѝ индустрия.“

За целта Украйна трябва да модернизира отбранителния си сектор – от реформа в поръчките и мобилизацията до развитие на собствени ракети и дронове. Пълното превъоръжаване със западни танкове и авиация (Киев вече е очертал сделка за придобиването на до 150 шведски изтребителя Saab JAS-39E Gripen) изисква милиарди долари помощ, за да се превърне армията в реална пречка за нова руска агресия.

Бъдещата сигурност на Украйна „на първо място е въпрос на устойчивост на производството“, казва Игор Федирко, изпълнителен директор на Украинския съвет на отбранителната индустрия. „Не става дума за отделни оръжейни системи или еднократни технологични пробиви, а за способността на отбранителната индустрия да работи във времето, под натиск и с предвидим обем на продукцията.“

Гаранциите за сигурност са необходими, защото президентът на САЩ Доналд Тръмп изключи предпочитания от Украйна вариант – покана за членство в НАТО, което защитава страните си чрез член 5 за колективна отбрана.

„Освен силни въоръжени сили, Украйна има нужда и от солидни гаранции за сигурност“, подчерта генералният секретар на НАТО Марк Рюте във вторник.

Но без НАТО Украйна трябва да разчита на специално договорени споразумения, които може да не носят същата тежест като ангажимента на алианса. Киев подхожда със скептицизъм към подобни споразумения заради горчивия опит от 1994 г. Тогава Украйна се отказа от ядрения си арсенал срещу британски и американски гаранции, които впоследствие се оказаха безполезни.

„Някои европейски съюзници обявиха, че ще разположат войски в Украйна след постигане на споразумение – войски на терен, самолети във въздуха, кораби в Черно море. Съединените щати ще бъдат последната гаранция“, каза Рюте, добавяйки, че ангажиментите за сигурност са „солидни“.

Но Русия вече изпраща сигнали, че ще се противопостави на всякакви гаранции за Украйна.

Три спорни въпроса все още блокират споразумението за край на войната

Мирът между Русия и Украйна изглежда близо – освен по въпросите, които имат значение

„Не знаем какви гаранции са договорени, но очевидно те са гаранции за украинския режим, който води русофобски, неонацистки политически курс“, посочи миналата седмица руският външен министър Сергей Лавров.

Притесненията на Киев се подхранват и от непредсказуемата политика на Тръмп. Неговата склонност към резки политически завои – от идеите за анексиране на Гренландия до поставянето на НАТО под въпрос и затоплянето на отношенията с Владимир Путин – прави обещанията му да изглеждат несигурни.

„Ще тръгне ли Тръмп на война с Русия заради Украйна? Абсолютно не. Ще наложи ли санкции на Русия за нарушаване на примирие? Много малко вероятно“, пише анализаторът Тимъти Аш.

При положение че гаранциите за сигурност изглеждат крехки, план Б на Украйна е да разчита на самата себе си.

„Колкото по-дълго продължава войната, толкова повече украинците се убеждават, че трябва да разчитат преди всичко на себе си“, отбелязва Гетманчук. „Това отразява както разочарованието от предишните ангажименти за сигурност, така и скептицизма към перспективата за членство в НАТО, както и нарастващата увереност в собствената способност на Украйна да се противопоставя на врага.“

Изграждане на отбраната

Ключов елемент на бъдещата възпираща сила е голямата армия.

В хода на мирните преговори Украйна настоява да запази армия от 800 000 военнослужещи.

В условията на продължаващата война 2 милиона украинци в момента се издирват за укриване от мобилизация, а 200 000 войници са напуснали незаконно службата си, заяви миналия месец министърът на отбраната Михайло Федоров. При евентуално постигане на примирие се очаква голяма част от сегашните военнослужещи веднага да поискат демобилизация.

Това означава огромно и скъпо усилие за изграждане и поддържане на многобройна армия в мирно време, която ще трябва да бъде добре организирана и адекватно заплащана. За да стане това, Украйна трябва да подобри военното обучение на всички нива, както и да трансформира организационната и щабната си структура, казва Тарас Чмут, военен анализатор и ръководител на доброволческия фонд Come Back Alive.

Федоров обещава, че предстоят мащабна дигитализация и други реформи. „Нашата цел е да трансформираме системата: да проведем военна реформа, да подобрим фронтовата инфраструктура, да изкореним лъжите и корупцията и да изградим нова култура на лидерство и доверие, така че тези, които постигат реални резултати, да бъдат възнаграждавани и да получават възможности за развитие.“

Масираният обстрел на столицата Киев и втория по големина град Харков със стотици руски дронове и ракети накара външния министър Андрий Сибиха - който не участваше в разговорите - да обвини руския президент Владимир Путин в „цинично“ поведение

Мирните преговори с посредничеството на САЩ в Абу Даби приключиха без споразумение след нощен руски обстрел на Украйна

Константин Немичев, заместник-командир на полка за безпилотни системи Kraken към Трети армейски корпус, призова за промени в обучението на новобранците и за по-силно образование на офицерите и сержантите, които са „скелетът на армията“.

„Човек трябва да разбира, че се обучава да воюва и да е готов за това. А командирите трябва да имат лидерски умения… и тогава хората няма да напускат армията в такива мащаби“, коментира той.

Смъртоносни дронове

Киев твърди, че Русия понася месечни загуби от около 35 000 души, като повечето от тях са вследствие на украински дронове. Този капацитет трябва да бъде увеличен, за да се предотврати ново руско нападение.

Украйна е изградилa пазар за дронове, флот от безпилотни апарати, ракети, системи за електронна война, боеприпаси и прехващачи, посочва Федоров. „Но е невъзможно да се воюва с нови технологии, докато се разчита на стара организационна структура.“

През 2025 г. Министерството на отбраната е сключило договори за 4,5 милиона FPV дрона и е похарчило над 2,1 млрд. евро за доставки, свързани с дронове – три пъти повече от предходната година.

„При дроновете, електронната война, боеприпасите и ударните системи производството вече се измерва в стотици и хиляди единици. На този етап ключовата задача е стабилност между сериите и контрол на качеството, така че производствените линии да работят без прекъсвания и без спад в ефективността“, обяснява пред POLITICO  Федирко.

Украйна разработва и собствени ракети; ако разполага с достатъчен арсенал от тях, тя би могла да подложи на опустошителни удари руските рафинерии, инфраструктура и военни обекти при нова атака от страна на Москва.

По-ранните обещания на украинската компания Fire Point  – да произвежда по около 200 ракети Flamingo FP-5 месечно, всяка с бойна глава от 1 150 кг и обсег от 3 000 км – не се реализираха напълно, макар че някои от тях бяха използвани срещу руски цели.

ЕС и НАТО залагат на мрежа от радари, сензори и лазерни системи, но реалната битка за „стената от дронове“ минава през политическа воля, координация и изпитанията на модерната война

„Стената от дронове“ се сблъсква с реалността: Как европейският отбранителен сектор ще се справи с това предизвикателство?

Украйна обаче разполага и с други крилати ракети и далекобойни дронове, които могат да поразяват цели дълбоко в Русия. Освен това тя разработва заедно с Обединеното кралство тактическа балистична ракета с обсег 500 км и бойна глава от 200 кг.

Всичко това изисква силна отбранителна индустрия и стабилни публични финанси.

Миналата година украинските отбранителни компании са имали капацитет да произведат техника за около 35 млрд. долара, но затрудненото финансово правителство в Киев е успяло да сключи договори за едва 12 млрд. долара, казва Федирко.

„До 60% от капацитета остава неизползван. Без дългосрочни договори, предвидимо финансиране, защитени производствени обекти, автоматизация там, където е възможно, и собствена изпитателна база, серийното производство не може да се поддържа“, допълва той.

Освен да снабдява собствените си сили, Украйна се надява да изнася оръжия – нещо, което сегашните военновременни правила правят трудно.

Новите инициативи на ЕС за разходи за отбрана, като програмата SAFE за заеми за оръжия на стойност 150 млрд. евро, са отворени и за украинската индустрия. Блокът също така планира да отпусне на Украйна заем от 90 млрд. евро, като две трети от него ще бъдат за отбрана.

Правно обвързващи споразумения за сигурност със САЩ и европейските държави, както и потенциалното присъствие на многонационална „коалиция на желаещите“, са сред големите въпроси в текущите мирни преговори.

„Те обаче се разглеждат най-вече като допълнение към собствената армия на Украйна, а не като нейна алтернатива“, пояснява Гетманчук.

За украинския президент Володимир Зеленски това означава изграждане на собствен отбранителен капацитет, който да служи за възпиране на Русия.