САЩ съобщиха, че блокадата на иранските пристанища в Ормузкия проток вече е напълно в сила. Тя „изцяло“ прекъсва международната морска търговия на Техеран, която осигурява около 90% от икономиката му, съобщи късно във вторник американското Централно командване (CENTCOM).

Съобщението идва в момент, когато Белият дом подава сигнали за дипломатическо решение на конфликта в Близкия изток, на фона на обсъждания за подновяване на преговорите с Иран.

„Блокадата на иранските пристанища е напълно приложена, като американските сили поддържат морско превъзходство в Близкия изток“, заяви командващият CENTCOM Брад Купър, подчертавайки, че това е постигнато в рамките на по-малко от 36 часа след заповедта на президента Доналд Тръмп.

„Американските сили напълно спряха икономическата търговия към и от Иран по море.“

Над 90% от годишната морска търговия на Иран на стойност 109,7 млрд. долара преминава през Ормузкия проток, като страната не разполага със значими алтернативни маршрути, коментират експерти.

Миад Малекӣ, старши сътрудник във вашингтонския мозъчен тръст Foundation for Defense of Democracies, посочва пред CNBC, че според негови оценки блокадата причинява на Иран икономически щети от около 435 млн. долара дневно.

Увеличаването на разходите за отбрана – очаквано на фона на нарастващото геополитическо напрежение – може да стимулира икономиката краткосрочно, но същевременно да засили инфлацията и да ограничи ресурсите за социални политики

Войната с Иран може да забави глобалния растеж до най-ниските нива от пандемията насам, предупреждава МВФ

Американската блокада, влязла в сила в понеделник на фона на крехко двуседмично примирие, включва над 10 000 американски военнослужещи, над 10 военноморски кораби и изтребители в района на Оманския залив и Арабско море, съобщиха от армията на САЩ.

През първите 24 часа нито един кораб не е преминал блокадата, като шест търговски съда са били принудени да се върнат към ирански пристанища в Оманския залив, посочват американските сили.

Компанията за морско разузнаване Windward обаче е идентифицирала поне два кораба, преминали през Ормузкия проток в първия пълен ден на активен контрол от страна на САЩ, включително китайски танкер под санкции – Rich Starry, който е напуснал залива във вторник.

„Трафикът през протока остава ограничен и се концентрира сред санкционирани, фалшиво регистрирани и високорискови кораби, като ранните сигнали от прилагането на мерките вече влияят върху поведението на корабите“, посочват анализаторите на Windward.

В резултат на това ще се наблюдава мащабно пренасочване към алтернативни енергийни източници, включително вятърна, слънчева и ядрена енергия, смята главният изпълнителен директор на Citadel

Кен Грифин, Citadel: Глобална рецесия е неизбежна, ако Ормузкият проток остане затворен

Иран на практика затвори Ормузкия проток – през който преди войната преминаваше около една пета от световните доставки на петрол – в отговор на съвместните удари на САЩ и Израел по иранска територия, започнали на 28 февруари.

Американската морска блокада може допълнително да наруши енергийните потоци през този ключов воден път и крие риск от напрежение в отношенията на Вашингтон с държави като Китай и Индия, които са сред основните купувачи на ирански петрол.

Според анализатори този ход може да е преговорна тактика, но има риск от ескалация и правни спорове, както и от гнева на страните, внасящи петрол от Иран, като Китай и Индия

Блокадата на Ормузкия проток може да задълбочи най-тежката енергийна криза в света – и да доведе до опасна грешка

Китай във вторник определи блокадата като „опасен и безотговорен акт“, който ще засили напрежението в региона.

Международният валутен фонд също понижи прогнозата си за глобалния икономически растеж до 3,1% за 2026 г. (от 3,3% през януари), като предупреди, че светът се насочва към „неблагоприятен сценарий“, при който цените на петрола могат да останат около 100 долара за барел.

Сигналите за възможно дипломатическо решение на конфликта донякъде облекчиха натиска върху петролните пазари, като фючърсите на американския суров петрол за май поевтиняха с 0,88% до 90,4 долара за барел към 20:35 ч. източноамериканско време, а международният бенчмарк Brent за юни спадна с 0,31% до 94,47 долара за барел.