Представете си, че пристигате в офиса сутрин и първата ви задача е да оставите личния си телефон в специален магнитен калъф, който не можете да отворите сами. Макар да звучи необичайно, това вече е практика за все повече служители по света. Работодателите въвеждат по-строги мерки срещу дигиталното разсейване, за да защитят корпоративната сигурност и да подобрят фокуса на екипите си.

За Камила Муирури, служителка в отдела за обслужване на клиенти на ID.me - компания за проверка на дигитална самоличност, този подход първоначално изглежда немислим.

„Беше ми трудно да го преглътна“, споделя тя пред Financial Times, разказвайки за въвеждането на това ново правило. „Да имам телефона си до мен е нещо, с което съм свикнала през целия си живот.“

Нейният работодател въвежда това изискване за около 290 служители в отдела за обслужване на клиенти преди повече от три години. Основната цел е да се гарантира сигурността на личните данни на потребителите на платформата.

Специалните калъфи, в които служителите поставят телефоните си, са малки запечатани чантички, които се отключват само чрез магнитна станция. За разлика от шкафчетата, тези калъфи позволяват на служителите да държат устройствата си близо до себе си. Така могат да чуят, ако има спешно обаждане или извънредна ситуация.

Компанията също така разрешава отключване на телефоните по време на почивка. Днес Муирури е благодарна за тази политика, тъй като е подобрила отношенията си с устройството си. Вече няма нужда от толкова много почивки, само за да провери екрана си, а мярката има и неочакван социален ефект – накарала е колегите да общуват помежду си, което е сплотило екипа значително.

Изпълнителният директор на JPMorgan Джейми Даймън казва, че разсейването по време на срещи е стигнало твърде далеч. Други измислят нови мерки, като скриване на паролите за Wi-Fi

Смартфон на масата: Новият враг на корпоративните срещи

Специалните калъфи за телефони първоначално стават популярни като решение за училищата, където се търсят начини за ограничаване на дигиталната зависимост сред учениците, съобщава FT. Все повече работодатели следват този пример. Някои компании въвеждат тази мярка, за да предотвратят изтичането на поверителна информация или интелектуална собственост – независимо дали умишлено, или случайно. Други ги разглеждат като лесен начин за ограничаване на разсейването и изграждане на по-добра дисциплина в офиса.

От Yondr – компанията производител на калъфите, които блокират дори мобилния сигнал – споделят, че сред клиентите им вече са съдилища, детски градини, правителствени агенции, минни компании и бизнеси с ценна интелектуална собственост. Греъм Дугони, основател и главен изпълнителен директор на Yondr, отбелязва пред Financial Times, че организациите обикновено вече са опитвали да разчитат на доверието, но бързо осъзнават, че политика за телефоните на хартия не е същото като реална среда без устройства.

Проучвания показват, че навикът да се проверява телефонът по време на разговори може значително да намали ангажираността на служителите. Миналата година главният изпълнителен директор на JPMorgan Chase Джейми Даймън изрази в писмо до акционерите недоволство от служители, които по време на срещи получават известия или четат имейли, определяйки това като неуважително и загуба на време. В отговор някои компании вече изискват телефоните да са обърнати с екрана надолу или напълно прибрани по време на заседания.

Съдебни дела, научни спорове и нови регулации поставят под въпрос дали дигиталните платформи не са създадени, за да задържат потребителското внимание независимо от цената

Технологичната зависимост започва да изглежда като тази от наркотиците и това тревожи Big Tech

Търсенето на среда без разсейване кара дори Royal Court Theatre в Лондон да въведе телефонни калъфи за програмата си за драматурзи. Целта е творците да се фокусират изцяло върху писането, тъй като при творчески блокаж най-лесно се посяга към екрана.

Работи ли реално забраната?

Въпреки че някои компании са ентусиазирани, академичната общност е по-предпазлива. Ейдриън Чади, доцент по икономика в Университета на Саутхемптън, отбелязва пред FT, че доказателствата за повишена продуктивност след подобни забрани са ограничени. Според неговите изследвания мярката може да подобри резултатите при служители с рутинни задачи, но при работа, изискваща креативност и специфични знания, ограниченията често се възприемат негативно.

Професор Оуен Уелън от Университета на Голуей в Ирландия стига до друго заключение: след като изследва компания, която е отменила забраната за телефони, установява, че продуктивността не е намаляла. Напротив, достъпът до устройствата е помогнал на служителите по-лесно да решават лични въпроси по време на работа, което има положителен ефект. В днешно време повечето хора очакват гъвкава граница между работата и личния живот, особено тези, които се грижат за близки.

Връщайки се към опита на ID.me, ръководството признава пред FT, че първоначално е имало сериозна съпротива и усещане за недоверие. През първите шест месеца често е имало нарушения, но днес проблемите са преодолени. Препоръчва се на компаниите, които обмислят подобна мярка, да бъдат много ясни в комуникацията със служителите, да обяснят търпеливо причините и да бъдат последователни при прилагането на правилата.