Сара Хил получава първия си iPad на шестгодишна възраст и го използва основно за игри като Angry Birds и Minecraft. Днес, години по-късно, виртуалната реалност, видеоигрите и AI чатботовете постепенно изместват реалния ѝ живот.

На 21 години Хил избягва социални контакти, пропуска университетски занятия и прекарва часове в изолация, използвайки Character AI. „Ако сравним зависимостта с наркотиците, VR е еквивалент на метамфетамина“, споделя Хил пред Fortune.

След като признава на родителите си, че е излъгала за академичните си успехи и е прекъснала обучението си, тя е изпратена в eSTART край Сиатъл – една от малкото резидентни програми в САЩ, които третират прекомерната употреба на технологии като поведенческа зависимост, сравнима по тежест с алкохолна или наркотична. Там пациентите напълно се изолират от интернет, смартфони и игри, понякога за месеци.

Историята на Хил илюстрира нарастващия дебат за пристрастяващия характер на съвременните технологии. Темата вече излиза извън академичните среди и навлиза в съдебната система. Според Fortune редица дела срещу Meta, YouTube, Snapchat и TikTok могат да създадат прецедент за хиляди други искове. Част от ищците твърдят, че функции като безкрайното превъртане, автоматичното възпроизвеждане и филтрите водят до прекомерна употреба, психични проблеми и дори самонараняване.

В едно от делата млада жена свидетелства, че е прекарвала до 16 часа дневно в социалните мрежи. Компаниите категорично отхвърлят обвиненията и поставят под съмнение самото понятие „технологична зависимост“.

Ръководителят на Instagram Адам Мосери заявява в съда, че социалните мрежи не са „клинично пристрастяващи“, а представители на Google подчертават, че платформите имат политики за защита на младите потребители.

Във вторник съдебно жури в Ню Мексико призна технологичния гигант за виновен за това, че е направил децата уязвими към онлайн хищници и други опасности в платформите си

Meta е осъдена да плати 375 милиона долара за експлоатация на деца

Допамин, алгоритми и бизнес моделът на вниманието

Въпреки това родители, изследователи и бивши лидери в технологичната индустрия предупреждават, че дизайнът на дигиталните услуги може да противоречи на човешкото благополучие.

Някои невроучени посочват, че социалните мрежи стимулират отделянето на допамин по начин, подобен на този при пристрастяващите вещества. Повтарящите се дигитални стимули могат да отслабят самоконтрола и да насърчат компулсивно поведение.

Професорът от New York University Скот Галоуей смята, че целта на компаниите е да задържат вниманието на потребителите възможно най-дълго. „Алгоритмите просто откриха, че гневът, самочувствието и забавните видеа държат хората онлайн“, казва той.

Бившият технологичен инвеститор Роджър Макнами също вижда проблем в бизнес модела на индустрията. Според него компаниите са преминали от създаване на инструменти за овластяване към системи за контрол върху поведението на потребителите с цел печалба.

Научният консенсус по темата все още липсва. Диагностичният наръчник DSM не признава „технологична зависимост“ като официално психично разстройство, въпреки че включва „разстройство, свързано с интернет игри“, като тема за допълнително изследване.

Изследване на University of Oxford сред два милиона души установява, че връзката между използването на интернет и психологическото благополучие е „слаба и непоследователна“. Други учени предупреждават, че определянето на честата употреба като зависимост може да създаде усещане за безпомощност у потребителите.

Технологичният инвеститор Нир Еял е на мнение, че решението не е ограничаване на интересните продукти. „Всяко добро преживяване може да стане пристрастяващо за някого“, казва той.

Изследователите посочват липсата на сън като възможен фактор за влошаването на психичното здраве при младежите, прекарващи повече от три часа дневно онлайн

Употребата на социални мрежи при децата води до тревожност и депресия в тийнейджърска възраст, сочи проучване

Новата вълна от рискове – изкуственият интелект

Експертите предупреждават, че бързото навлизане на AI може да задълбочи проблема. Според терапевти като Козет Рей изкуственият интелект може да се превърне в „заместваща емоционална връзка“ за някои хора.

Това поставя въпроса за регулацията. Някои щати в САЩ вече въвеждат предупреждения за рисковете от социалните мрежи за младежите, а Австралия забрани достъпа до тях за лица под 16 години.

В същото време технологичните компании въвеждат ограничения като лимити на екранното време, родителски контрол и функции за дигитално благополучие.

Хората все по-често търсят начин да избягат от дигиталния шум, но в Offline Club бягството минава през нещо по-трудно – да останеш насаме с другите и да общуваш реално

Без телефон и социални мрежи, зад които да се скриеш: добре дошли в Offline Club

За хора като Сара Хил възстановяването е дълъг процес. След лечението тя използва базов телефон без приложения и игри, но признава, че дори малки дигитални стимули могат да върнат старите навици.

„След толкова много грешки най-накрая реших да прекъсна този цикъл“, казва тя.

Дебатът за технологичната зависимост вероятно ще се задълбочава. Въпросът остава отворен: дали това е индивидуален проблем на самоконтрола, или системен ефект от икономика, изградена около вниманието.