Седмият ден от съдебния процес, в който Илон Мъск търси обезщетение от над 100 милиарда долара от OpenAI, разкрива подробности за възникването на конфликта между учредителите на компанията.

Документи и свидетелски показания, цитирани от Financial Times, сочат, че още през 2018 г. Мъск се е опитал да придобие пълен контрол над OpenAI, като предложи тя да стане дъщерно дружество на Tesla. Планът е включвал прехвърляне на основния екип, включително Сам Алтман, Грег Брокман и Иля Суцкевер, към новата структура Tesla AI.

Писмени доказателства показват, че по това време Мъск е изгубил доверие в способността на OpenAI да развие мощен изкуствен интелект (AGI) като нестопанска организация и е търсил начини да я интегрира със своите бизнес интереси.

Защитата на OpenAI, водена от адвокат Уилям Савит, използва показанията на Шивон Зилис – технологичен експерт, бивш член на борда на OpenAI и настоящ мениджър в Neuralink, за да докаже, че Мъск не е бил против комерсиализацията на технологията.

Зилис е подготвяла планове през 2018 г. за създаване на водеща AI лаборатория в рамките на Tesla, която да конкурира Google, DeepMind и Facebook, като е обсъждано и привличането на Демис Хасабис – съосновател на DeepMind и настоящ главен изпълнителен директор на Google DeepMind.

Юридическият екип на компанията, цитиран от медии, присъствали в съдебната зала, посочва, че основният конфликт е възникнал, защото бордът е отказал да предостави на Мъск едноличен контрол.

По време на изслушванията става ясно, че ръководството на OpenAI е имало сериозни опасения относно работата с Мъск поради липсата му на опит в AGI, което е довело до оттеглянето му от борда в началото на 2018 г. и последващото преструктуриране на компанията.

Този месец в Оукланд деветима съдебни заседатели ще решат съдбата на OpenAI в процес, който може да преначертае правилата за развитие на изкуствения интелект и да блокира пътя на компанията към фондовия пазар

Правният спор за „душата на OpenAI“ застрашава амбициите на компанията за излизане на борсата

Заедно с корпоративните промени, процесът хвърля светлина и върху вътрешните проблеми в управлението на самия Алтман. Показанията на бившия технически директор Мира Мурати (която в момента ръководи собствения си AI стартъп Thinking Machines Lab) и бившия член на борда Хелън Тонър, цитирани от Business Insider, описват работна среда, белязана от „хаос и липса на прозрачност“.

Самият Алтман наскоро призна в свой блог пост, че е човек, който „избягва конфликтите“, което е причинило „огромна бъркотия за компанията“.

В съда Мурати посочва, че Алтман често е давал противоречиви обещания на различни служители, което е затруднявало вземането на важни решения. Въпреки това тя отбелязва, че впоследствие е подкрепила завръщането му на поста, за да предпази компанията от „катастрофален риск от разпадане“.

Тонър допълва, че бордът на директорите често е бил държан изолиран от важни събития, включително пускането на ChatGPT, като членовете му са научавали от социалните мрежи, вместо от вътрешни доклади. Тези разкрития потвърждават мотивите зад краткото отстраняване на Алтман през 2023 г., свързани с неговата „недостатъчна откровеност“ пред борда на директорите.

След години на смели експерименти и „странични занимания“, компанията на Сам Алтман налага строга финансова дисциплина в опит да удържи лидерството си пред Anthropic и Google

„Да превърнем туитовете на Сам в реалност“: Това ли е краят на романтичната ера за OpenAI?

Зилис, която заема централно място в процеса като свидетел, бивш съветник и майка на четири от децата на Мъск, разкрива детайли и за притесненията на борда относно потенциални конфликти на интереси. По нейна информация, ръководството е изпитвало дискомфорт от намеренията на Алтман за сделки със стартъпа за ядрена енергия Helion Energy, в който той и Грег Брокман са лични инвеститори. Зилис описва предложението като „залог в спекулативна технология“, дошъл „като гръм от ясно небе“. Тя също така споделя, че през 2020 г., когато Алтман ѝ е поискал съвет как да подходи към Мъск, тя го е предупредила, че милиардерът вероятно ще изиграе картата „трябваше да изберете Tesla“.

Всички тези елементи рисуват една сложна картина на управлението в Силициевата долина, където личните амбиции на технологичните лидери като Мъск и Алтман често се сблъскват с първоначалните етични цели на управляваните от тях проекти.

Резултатът от делото е от изключително значение за OpenAI, чиято пазарна оценка вече достига 852 милиарда долара на фона на подготовката за потенциално първично публично предлагане (IPO) в близко бъдеще.