Преди две години 29-годишната Фернанда изтрива всички приложения за запознанства, обещавайки си, че приключва с тях. Когато обаче приятелите ѝ започват да намират партньори онлайн, тя решава да опита отново.

„Мислех, че този път нещата ще се случат по различен начин“, споделя тя пред BBC.

Скоро обаче Фернанда отново се оказва въвлечена в множество паралелни разговори, непрекъснато проверява телефона си и усеща напрежение да бъде остроумна и интересна.

Алгоритъмът ѝ показва множество профили на непознати, но без резултат. В крайна сметка тя се чувства по-самотна отпреди.

Това явление е известно като „бърнаут от приложенията за запознанства“ (dating app burnout), обяснява BBC. Проучванията показват, че тези платформи водят до поведенчески модели, наподобяващи симптомите на силен работен стрес – изтощение, цинизъм и чувство за безизходица.

Изследванията ясно свързват приложенията за запознанства с по-високи нива на депресия, тревожност и самота.

Лизел Шараби, директор на Лабораторията за взаимоотношения и технологии към Държавния университет в Аризона, посочва, че целите на приложенията често не съвпадат с тези на потребителите. Ако срещите бяха успешни, нуждата от платформите би отпаднала.

Вместо това потребителите често попадат в един и същи порочен кръг.

Проучване от 2024 г., проследило стотици потребители за три месеца, установява, че с времето участниците изпитват бърнаут във всички аспекти на живота си.

В психологията този феномен се измерва чрез три категории – емоционално изтощение, цинизъм (или деперсонализация) и неефективност. Първоначално тези състояния са описани в работна среда, но днес се наблюдават и при онлайн запознанствата.

Емоционалното изтощение възниква, когато самото плъзгане води до демотивация и умора. Цинизмът се проявява, когато профилите се сливат и взаимодействията губят човешкия си характер, обяснява Шараби. Неефективността е усещането, че каквито и усилия да се полагат в приложението, те няма да имат резултат.

Наскоро Шараби ръководи мащабен метаанализ на данни от 17 години и около 26 000 души. Резултатите показват, че потребителите на тези платформи съобщават за значително по-лошо психологическо здраве в сравнение с хората, които не ги използват.

Приложенията са най-вредни за хора с вече съществуващи проблеми, като социална тревожност или депресия, които ги използват като „спасителен пояс“. Най-уязвимите потребители са по-склонни към бърнаут и прегарят по-бързо от останалите.

Индустрията не желае потребителите ѝ да прегарят. Говорител на популярното в САЩ приложение Hinge заявява пред BBC, че компанията е ангажирана с подпомагането на хората да създават смислени връзки.

Шараби отбелязва, че е лесно да се обвини технологията за трудностите при срещите, но подчертава, че приложенията увеличават страданието по специфични начини.

Първият фактор е геймификацията. Платформите разчитат на бързи жестове и непоследователни награди, което ги прави по-скоро като игра, отколкото като процес на ухажване. Потребителите могат да станат пристрастени към „дърпането на лоста“ дори след като забавлението е изчезнало. Самото плъзгане носи краткотрайно удоволствие, но при реална среща интересът често вече е изчезнал.

Вторият фактор е скритият труд. Приложенията значително разширяват кръга от потенциални партньори, но това изобилие превръща запознанствата в работа. Много потребители споделят, че използването на платформите се усеща като втори трудов договор, изпълняван през обедната почивка или след работа.

Структурното напрежение също е факт. Платформите целят потребителите да намират съвпадения, но като бизнеси печелят основно от абонаменти и платени функции. Ако хората се откажат, компаниите губят приходи.

През 2024 г. е заведен колективен иск срещу Match Group (конгломератът, притежаващ Tinder, Hinge и други популярни платформи за запознанства). Обвинението твърди, че приложенията са проектирани да бъдат пристрастяващи и да печелят от компулсивната употреба, а не от реалното помагане на хората да открият партньори. Match Group отхвърля твърденията като „нелепи“.

Алгоритмите са създадени, за да задържат вниманието на потребителите. Експертите обаче препоръчват няколко конкретни стъпки за избягване на симптомите на бърнаут.

На първо място специалистите съветват да не се разчита единствено на приложенията. Те не трябва да са единственият начин за срещи. Участието в спортни клубове, запознанствата чрез общи познати и общуването офлайн са алтернативи, които пречат на една неуспешна дигитална комуникация да определи цялата седмица на потребителя.

Целенасочеността също е ключова. Тъй като безцелното плъзгане може да отнеме часове, психолозите препоръчват платформите да се третират като социални мрежи – с ясно определен времеви лимит и прекъсване на сесията, преди да настъпи изтощение.

Подкрепата от близки е не по-малко важна. Бърнаутът процъфтява в изолация, предупреждават експертите. Споделянето на онлайн преживявания с приятели може да предпази търсещите партньор от превръщането на една лоша седмица в депресивна спирала.

Не на последно място потребителите трябва да знаят кога да спрат. Ако приложенията подкопават оптимизма и създават усещането, че намирането на партньор е невъзможно, това е сигурен знак, че профилите трябва да бъдат изтрити.

Има признаци, че индустрията вече е наясно с тези опасения. Платените абонати намаляват, а младите хора все по-често търсят любовта офлайн. Притиснати от „умората от плъзгането“, компаниите се опитват да се преоткрият. Bumble се отказва от плъзгането, а Hinge и Tinder също се насочват към създаване на по-общностни онлайн и офлайн пространства, подпомогнати от изкуствен интелект.

Дали това ще проработи, или е просто нов начин да се задържат потребителите пред екраните, предстои да се види.