Търговската камара на САЩ предупреждава, че държавите разполагат с ограничен прозорец от време, за да реагират на китайските политики, които задълбочават зависимостта от вериги за доставки и вредят на глобалната икономика.

Базираната във Вашингтон лобистка организация твърди, че Пекин „удвоява усилията си“ в държавната намеса в производството, услугите и авангардните технологии.

Според камарата Китай навлиза в „нова фаза на глобално влияние“, белязана от нарастваща търговска зависимост и бърза международна експанзия на китайските компании. Пекин също така използва инструменти като експортен контрол, за да затвърди позицията си във веригите за доставки и да противодейства на опитите на други държави да диверсифицират зависимостта си.

Предупреждението идва в предговора към доклад за новите китайски индустриални политики, изготвен за камарата от консултантската компания Rhodium Group.

Организацията посочва, че светът вече е подценявал предишни китайски стратегии, включително програмата „Made in China 2025“, насочена към превръщането на страната в по-самостоятелна технологична сила.

„Предизвикателството, пред което светът е изправен днес, не е резултат от липса на информация. Доклади бяха публикувани. Предупрежденията достигнаха най-високите нива на управление и индустрия в големите икономики. Но в твърде много случаи реакцията беше недостатъчна“, заключава камарата, цитирана от Financial Times.

Докладът излиза в момент, когато американският президент Доналд Тръмп се готви да посети Пекин тази седмица за двудневна среща със Си Дзинпин.

Веднага след срещата между двамата лидери в Южна Корея през октомври финансовият министър Скот Бесънт заяви пред FT, че е предупредил Европа и други държави, че китайският износ ще бъде пренасочен към други пазари, след като САЩ издигнат „тарифна стена“.

Иранският външен министър Абас Арагчи пристигна в Пекин в сряда за първи път от началото на войната

Водещият ирански дипломат е в Китай само дни преди ключовото посещение на Тръмп

Според Rhodium китайската индустриална политика вече преминава от секторна намеса към „индустриална политика за всичко“. Докладът посочва, че Пекин иска да разшири доминацията си при критични минерали и магнити към много по-широк спектър от индустриални продукти. Все по-голямо внимание се отделя и на сектора на услугите.

Според анализа постоянната държавна подкрепа и слабото вътрешно търсене са довели до рязко разширяване на търговския излишък на Китай при стоките, който от 2019 г. насам се е удвоил до 2 трилиона долара.

Някои анализатори вече определят този процес като „Китайски шок 2.0“, тъй като страната бързо се отдалечава от модел, основан на евтино производство.

Докладът отбелязва, че Китай постига сериозни успехи в индустрии като химическата промишленост, машиностроенето и индустриалното оборудване, след като вече увеличи значително пазарния си дял при електромобилите и чистата енергия.

„Глобалната зависимост от китайските вериги за доставки се задълбочава при все по-голям брой критични продукти“, посочват анализаторите на Rhodium. Според консултантската компания Китай използва регулации и икономически натиск, за да засилва контрола си върху ключови вериги за доставки.

„Прозорецът за ефективен политически отговор се затваря“, предупреждава докладът.

След присъдата за укриване на връзки с Пекин, бившият декан от Харвард Чарлз Либър оглави държавен институт в Шенжен, където разполага с ресурси и лаборатории за примати, недостъпни за него в САЩ, за да развива интерфейси с потенциални военни приложения

Случаят „Либър“: Осъден в САЩ учен вече разработва мозъчни чипове в Китай

Основният автор на анализа Камий Буленоа казва пред FT, че развиващите се индустриални политики на Китай представляват „реална заплаха“ за икономическия модел на държави като Германия и други развити индустриални икономики.

„Възходът на Китай постепенно подкопава едни от последните области, в които тези държави все още имат технологично и индустриално предимство - химическа индустрия, автомобили, машини и роботика“, посочва тя.

„Китай печели пазарен дял с невероятна скорост в тези сектори. Ако държавите не реагират сега, индустриалният пейзаж може да изглежда коренно различно само след няколко години.“

Докладът отбелязва още, че последният петгодишен план на Китай за първи път включва фокус върху технологии като биопроизводство, ядрена енергия от синтез и мозъчно-компютърни интерфейси. Това подсказва, че индустриалната политика на Пекин вече се трансформира от фокус върху отделни стратегически сектори към „по-широк опит за преструктуриране на цялата индустриална екосистема“.

Растежът на търговския излишък показва не само успеха на Китай в придвижването нагоре по веригата на стойността и износа на високотехнологични продукти, но и способността му да заменя вноса с местно производство.

Китайските компании също така стават все по-зависими от приходите си извън страната. Делът на приходите от международни пазари при 500-те най-големи китайски компании достига средно 47% през 2024 г. - ниво, приблизително равно на това при американските корпорации.

Йорг Вутке, бивш ръководител на Европейската търговска камара в Китай, предупреждава, че заплахата е особено сериозна за производствени и експортно ориентирани икономики като Япония и Южна Корея.

Според него Европа е изправена срещу икономически „валяк“, задвижван от свръхкапацитета в Китай и силното евро спрямо юана.

„Китайците винаги достатъчно ясно ни казват как ще ни прегазят, но ние никога не искаме да ги чуем“, казва Вутке, който в момента е партньор в консултантската компания DGA-Albright Stonebridge.