Чарлз Либър, бивш декан в Харвард, превърна съдебния си конфликт с американското правителство в тласък за технологична експанзия в Китай. След осъждането му за укриване на връзки с Пекин, 67-годишният нанотехнолог ръководи института i-BRAIN в Шенжен, който се фокусира върху внедряването на електроника директно в човешкия мозък, съобщава Reuters.

Технологията, наречена интерфейс мозък-компютър, има значителен потенциал за лечение на парализа и неврологични заболявания, но Пентагонът предупреждава за възможната ѝ употреба във военните технологии.

Американското разузнаване твърди, че китайската армия изследва тези интерфейси като средство за създаване на „супервойници“ с по-висока умствена пъргавина и ситуационна осведоменост. В Шенжен Либър разполага с ресурси, които са недостъпни в съвременния западен академичен свят. Той притежава собствена система за дълбока ултравиолетова литография от ASML за производство на микрочипове, докато в Харвард е трябвало да споделя оборудване с над 1600 потребители.

Още по-значимо е предимството му при изследванията върху животни: неговият институт разполага със специализирана база с 2000 клетки за примати. В САЩ тестовете върху маймуни са силно ограничени поради етични регулации и недостиг на финансиране, докато в Китай те се считат за необходим етап преди клиничните изпитания с хора.

Китай блокира сделката на Meta за $2 млрд. за Manus, поставяйки алгоритмите в страната под строг контрол. Пекин предупреди, че преместването в Сингапур не спасява AI стартъпите от закона в битката за технологично лидерство със САЩ

Защо Manus е „голямата награда“ в технологичната надпревара между САЩ и Китай?

Тази дейност се подкрепя от широка екосистема от държавни институции, финансирани с милиарди долари от правителството. Случаят „Либър“ е най-яркият пример за провала на американските усилия да спрат изтичането на критични технологии.

Анализатори посочват, че въпреки наказателното преследване и присъдата, САЩ не са успели да предотвратят преминаването на този ценен интелектуален капитал към основния си геополитически конкурент. Ситуацията се усложнява от стратегията на Пекин за „военно-цивилна фузия“, при която всяко медицинско откритие автоматично се споделя с отбранителния сектор. Така Либър, който някога е получавал милиони от Министерството на отбраната на САЩ, сега работи в институция, чийто слоган е „Създавай иновации с Партията“.

Китай вече контролира до 90% от пазара на възобновяема енергия, а анализатори алармират за реални опасности от шпионаж, кибератаки и дистанционно спиране на мрежите

Китайските зелени технологии представляват проблем за националната сигурност на Европа, предупреждава доклад

Личната мотивация на учения е свързана с желанието му за световно признание и Нобелова награда. Пред ФБР той признава, че участието му в програмата „Хиляда таланти“ е било резултат от младежка неразумност и стремеж към слава. Днес, въпреки политическото напрежение, Либър се стреми да превърне Шенжен в световен център за невротехнологии. Присъствието му там е пример за това как Китай използва западните иновационни системи, за да привлича водещи таланти, които САЩ са идентифицирали и санкционирали, но не са успели да задържат.