Предшествениците на председателя на Федералния резерв Джером Пауъл знаеха как да действат решително в кризисни ситуации, да насочват комитета към вземане на решения за лихвените проценти и да ръководят промените в стратегията на Централната банка – специфични аспекти за този ключов финансов пост, които адвокатът и бивш инвеститор в частен капитал също трябваше да усвои.

През бурния си осемгодишен мандат като лидер на Фед той приземява лихвите практически до нула и придобива облигации в безпрецедентен мащаб, за да се бори с натиска на пандемията върху икономиката и пазарите, а след това ги повишава с най-бързото темпо за последните четири десетилетия, за да се пребори с инфлацията, която последва здравната криза.

Променя значително два пъти стратегията на Фед и информира обществеността за действията и намеренията на Централната банка по-често от всеки друг от предшествениците си, отбелязва в анализ Reuters.

Но тъй като мандатът му приключва сега, това, което истински отличава Джером Пауъл и всъщност може би е най-важното му умение като централен банкер, са усилията зад кулисите да възстанови отношенията на Фед с Капитолия, допълва агенцията.

Роден във Вашингтон, служител в Министерството на финансите във федералното правителство и анализатор в мозъчен тръст преди да се присъедини към Фед, изграждането на отношения може би е по-естествено за Пауъл, отколкото за неговите предшественици, например Джанет Йелън и Бен Бърнейк, допринесли със своите докторски степени и икономически изследвания на ниво Нобелова награда.

Но в това не става въпрос само за любезности.

Пауъл разглежда Конгреса като основния орган за надзор и отчетност на Централната банка, а след като в началото на мандата си влиза в конфликт с президента на САЩ Доналд Тръмп, го възприема и като основна бариера срещу опитите да се подкопае правомощието на Фед да взема решенията за икономиката и лихвените проценти, независимо от външния натиск – дали от Овалния кабинет, или от другаде.

Неотдавнашно проучване на Томас Дрексъл, асистент-професор по икономика в Университета на Мериленд, който категоризира срещите на председателите на Фед въз основа на публично достъпни календари, показва, че в сравнение с Йелън и Бърнейк Пауъл е работил неуморно с Конгреса и че темпото на срещите с членове на Камарата на представителите и Сената от двете политически партии е било най-интензивно, когато Тръмп е на власт.

Това обаче не прави всички приятели на Пауъл.

Републиканецът от Охайо Бърни Морено е остро критичен към него в изявленията си пред Банковата комисия на Сената през 2025 г. и заявява, че двете му срещи с Пауъл миналата година не са променили мнението му, че той „е свръхполитичен... и нанася огромна вреда на Федералния резерв“ – мнение, споделяно от привърженици на Тръмп.

Но според Дрексъл, цифрите говорят сами за себе си и може би са се оказали от особено значение в последните седмици, когато ключови членове на Сената подкрепиха Пауъл в спор с администрацията на Тръмп относно вече прекратено наказателно разследване.

По-конкретно, през годините си като председател той се е срещал 11 пъти с републиканския сенатор от Северна Каролина Том Тилис и именно той, когато натискът върху Пауъл се засили, блокира избора на новия номиниран за председател на Фед, докато Белият дом не отстъпи по отношение на разследването срещу него.

Сега новият председател на Фед Кевин Уорш, също адвокат по образование, е високо ценен за дипломатическите си умения и може би ще следва подобна стратегия, особено като предпазна мярка в случай, че демократите спечелят контрол над Конгреса и променят ръководството на основните надзорни комитети на Фед, допълва Reuters.