България – домакин на „Евровизия“: Какво може да спечели икономиката ни?

България има реален шанс да превърне домакинството на „Евровизия“ не просто в музикално събитие, а в стратегически инструмент за туризъм, международен имидж и икономически растеж.

Това коментираха в сутрешния блок на bTV проф. Румен Драганов, директор на Института за анализи и прогнози на информационната среда в туризма, и икономистът Михаил Кръстев.

Според проф. Драганов страната ни разполага с градове, които могат да отговорят на логистичните изисквания за подобен форум, но София е с най-сериозно предимство.

„Трябва да имаме летище, през което могат да преминават между 25 и 30 хиляди пътници дневно, бърз транспорт до местата за настаняване, достатъчен хотелски капацитет и добре организиран градски транспорт“, обясни той.

По думите му София, Варна и Бургас покриват голяма част от тези критерии, но столицата днес има най-добра международна свързаност с над 120 директни линии до различни точки по света.

Относно подходящ закрит терен, на който да се проведе събитие от такъв мащаб, София е може би най-подходяща като домакин, въпреки че и трите града разполагат с необходимите съоръжения.

Освен инфраструктурата обаче, ключов остава въпросът за организацията и потребителското изживяване.

„Не става въпрос емоционално да избираме град, а да гарантираме комфорт на публиката и хората да си тръгнат изключително доволни от организацията и обслужването“, подчерта Драганов.

Икономистът Михаил Кръстев смята, че дебатът за разходите около домакинството е погрешно поставен.

„Трябва да спрем да говорим колко ще струва „Евровизия“ и да започнем да мислим какво можем да спечелим от нея“, заяви той.

Според Кръстев средствата за подобно събитие не са „харч“, а инвестиция – особено ако бъдат насочени към транспорт, логистика и подобряване на градската среда.

Той даде пример с Швейцария, където през 2025 г. „Евровизия“ е генерирала над 250 млн. евро приходи, като голяма част от ефекта е дошъл не само от самото събитие, а и от последващия туризъм.

„България също е туристическа държава и може да използва конкурса като дългосрочна реклама – не за една или две години, а за десетилетия напред“, посочи икономистът.

По думите му ефектът може да се усети в редица сектори – хотелиерство, ресторантьорство, транспорт, търговия, услуги и дори строителство.

„Около 40% от приходите при подобни събития идват от туризма и настаняването, около 20% - от заведения и нощен живот, а близо 10% - от транспорта“, обясни Кръстев.

Според него България има потенциал да реализира многократно по-голяма възвръщаемост от първоначалната инвестиция.

„Можем да спечелим десет пъти повече от вложеното, ако имаме правилна концепция и дългосрочна стратегия“, каза той.

Проф. Драганов също подчерта, че страната ни вече усеща ефекта от международното внимание около участието на Дара и домакинството на конкурса.

„Още днес България е в различна ситуация. Имаме близо милион посещения в туристически сайтове. Хората вече търсят автобусни линии, връзки между градовете, рент-а-кар услуги, хотели и ресторанти“, каза той.

Според него именно транспортната свързаност ще бъде едно от най-важните предизвикателства.

„Трябва да имаме директни връзки от летището към цялата страна – Пловдив, Велико Търново, морето, Рилския манастир. Хората трябва да могат веднага да тръгнат и да обикалят България“, обясни експертът.

Той предупреди и за риска от прекомерно вдигане на цените в хотелите – грешка, която според него вече е била допусната в Австрия.

„Във Виена висококатегорийните хотели останаха празни, защото цените станаха прекалено високи. По-богатите туристи просто решиха да не пътуват в този период“, каза Драганов.

По думите му пазарът сам определя цените и хотелите трябва да бъдат гъвкави, вместо да оставят стаите си празни в опит за по-високи печалби.

Въпреки предизвикателствата той е категоричен, че България има достатъчно опит в туризма.

„Миналата година през страната са преминали 13,5 милиона чужденци. Ако имаше сериозни проблеми с обслужването, щяхме да ги чуем“, каза проф. Драганов.

Михаил Кръстев от своя страна смята, че „Евровизия“ може да се превърне и в стимул за по-сериозно развитие на културния и градския туризъм в София.

„Столицата има огромен неизползван потенциал – музеи, културни обекти, туристически продукти. Общината трябва да мисли как да генерира приходи и дългосрочна стойност, а не само какви ще са разходите“, заяви той.

И двамата експерти са категорични, че ако организацията бъде направена професионално, „Евровизия“ може да се превърне в едно от най-значимите международни събития за България през последните десетилетия - не само като шоу, а като икономическа и туристическа възможност.

Феноменът Bangaranga – защо световните медии обявиха Дара за спасителя на Евровизия?

"Трябва да се вълнуваме, че такива събития се случват и ще се случват в София, защото това е реклама не само за града, но и за България – такава, каквато не бихме могли да постигнем по никакъв друг начин", заяви по-рано сутрина кметът на София Васил Терзиев.

"Залата, в която се проведе тазгодишното издание е с капацитет, сходен на Арена София, така че смятаме, че тя може и ще бъде пригодена, като разбира се много допълнителни постройки ще трябва да бъдат издигнати, но имаме концепция с районния кмет, с министъра говорихме, в готовност сме и можем да кажем едно изключително голямо "Благодаря", че имаме такъв тип предизвикателства пред нас", коментира кметът.