През 1924 г. немският режисьор Ф. В. Мурнау прикрепя филмова камера към велосипед и на практика изобретява субективната кинематографична перспектива.

Този подход революционизира киноиндустрията. Днес, почти век по-късно, създателите на филма Blondi предприемат нова иновативна стъпка, като прикрепят камера към гърба на куче, за да представят последните дни в бункера на Адолф Хитлер.

Лекси, седеммесечна немска овчарка, изпълнява главната роля на любимото куче на Фюрера и действа като своеобразен „ко-оператор“ на филма. Това води до иновативно и понякога дезориентиращо кинематографично преживяване, което предлага нов, макар и неудобен, поглед към едно от най-мрачните събития в съвременната история, според The Guardian.

В по-голямата част от филма кадрите са рамкирани от ушите на Лекси. Ко-режисьорът Джак Салвадори и продуцентът Пабло Алварес-Орния подчертават, че липсата на човешки контрол отличава проекта. „Нестабилността на кадъра е нещо, за което не се бях замислял предварително“, споделя Салвадори пред The Guardian.

„Исках да се доверя напълно на кучето, за да получа един съвсем различен творчески поглед.“ Така филмът придобива сурово, документално усещане. Рязката смяна на темпото и необичайните ъгли създават умишлен дискомфорт, който отразява хаоса в бункера през април 1945 г.

Процесът на заснемане е също толкова неконвенционален, колкото и концепцията. Екипът работи без официални разрешения за снимки. Сцените са заснети тайно в лондонски хотели и в историческата сграда Senate House. Екипът бързо преобразява интериорите в държавни кабинети от 40-те години, като избягва охраната.

Въпреки независимия си характер, проектът привлича утвърдени професионалисти от индустрията. Сценарият е написан от режисьора Пийтър Грийнауей, който адаптира свой кратък разказ за кучето на Хитлер по молба на създателите. Операторът и носител на три награди „Оскар“ Робърт Ричардсън съветва екипа да използва истинско куче, а не професионално дресирано животно, което се оказва ключово за автентичността на филма.

Присъствието на куче-оператор напълно променя динамиката на актьорската игра. Режисьорите информират актьорите, че екранното им време зависи изцяло от посоката на погледа на Лекси.

„Те не трябваше да мислят за камерата изобщо“, обяснява Салвадори, което превръща процеса почти в театрално преживяване. Това създава неочаквано точен психологически паралел с историческата реалност.

„Всички тези хора преследваха кучето за внимание на снимачната площадка, защото знаеха, че който получи вниманието на кучето, влиза в кадър“, допълва Алварес-Орния. „В исторически план е било същото – генералите са се борили за вниманието на шефа си чрез животното. Това перфектно възпроизведе дълбоката им несигурност.“

Един от основните проблеми за продукцията е кастингът за ролята на Хитлер. Въпреки че много британски актьори са склонни да изиграят подобен злодей, екипът настоява за автентичност и търси немскоговорящ артист. След множество откази от германски актьори, ролята е поверена на швейцареца Никола Педроци, който успешно предава студенината на образа и, по-важното, се адаптира към енергията на кучето.

Историческата Блонди е подарък на Хитлер от Мартин Борман през 1941 г. и бързо се превръща в инструмент на пропагандата. Ден преди самоубийството на Фюрера, тя е използвана, за да се тества ефикасността на капсулите с цианид.

Във филма обаче кучето е представено просто като животно – лишено от идеология, морал или съзнание за това, което се случва. Докато генералите треперят и съобщават лоши новини, а Третият райх се разпада около тях, кучето улавя единствено тягостната енергия, клаустрофобията и тревожността в бункера, без да разбира смисъла им.

За Салвадори и Алварес-Орния този проект е само началото. Следващият им филм ще бъде пълнометражен и ще разказва историята на нацист в изгнание, който живее в изолация в Южна Америка, като единственият му спътник отново е куче. Създателите обещават, че новият проект ще бъде заснет по-традиционно и с по-малко стрес, оставяйки експеримента с четириногия оператор като уникален прецедент в кариерата им.