Неравенството на доходите в Европа расте все повече, ние сме с едни от най-високите дялове
Голямата разлика се обяснява с по-високата концентрация на заплати, бизнес доходи и собственост върху богатство (което генерира капиталови доходи), особено след икономическите преходи от 90-те години
,fit(1001:538)&format=webp)
Делът на доходите, който се пада на най-богатите 0,1% от населението, варира значително в Европа. В някои страни той надхвърля 6%, докато средната стойност е 4,5%.
Според експерти данъчните системи и неравенството в заплатите са основните фактори, стоящи зад тези разлики, отбелязва Euronews.
Данните от Световната база данни за неравенството показват, че делът на доходите на свръхбогатите варира от 1,6% в Нидерландия до 10,2% в Грузия в 35 държави, включително държави-членки на ЕС, кандидатки за членство, държави-членки на ЕАСТ и Обединеното кралство.
Цифрите отразяват 2024 г. или последната налична година след 2020 г., с изключение на Италия, където най-актуалните данни са от 2015 г. Доходът тук се измерва преди данъци и социални помощи.
Сред страните от ЕС Естония има най-висок дял – 8,3%, следвана от България (7,5%) и Полша (7%).
Две страни кандидатки за членство в ЕС също са над 6%: Сърбия (6,9%) и Турция (6,1%). Следват Дания (5,8%) и Румъния (5,1%).
Според д-р Павел Буковски от Университетския колеж в Лондон политиките и институциите играят ключова роля за това неравенство.
„Страните може да се различават по степента на преразпределение, тоест доколко се опитваме да повлияем на доходите чрез данъци и социални политики“, казва той пред Euronews. „В това отношение Централна и Източна Европа има ниско ниво на преразпределение. Например, данъчната система в Полша е регресивна, тоест богатите плащат относително по-малко от бедните“, допълва той.
По думите му много социални политики са разработени по начин, който не води до изравняване на доходите.
С изключение на Италия, четирите най-големи икономики са много близки една до друга, като групите на свръхбогатите притежават много сходни дялове: Испания (5%), Германия (4,9%), Обединеното кралство (4,9%) и Франция (4,9%). Ирландия (4,8%) е точно зад тях, малко над европейската средна стойност от 4,5%.
В долната част на класацията няколко държави са много близо една до друга. Нидерландия има най-ниския дял – 1,6 %, следвана от Кипър (2,2%), Черна гора (2,3%), Словения (2,3%), Белгия (2,3%), Албания (2,4%) и Латвия (2,4%), като всички те са под 2,5%. Последните данни за Италия в WID са 2,0%, но те са от 2015 г. и може да не са пряко съпоставими. Проучване, публикувано от WID, посочва стойност от 3,3% за 2021 г.
Делът на доходите на най-богатите 0,1% варира между 3,5% и 4,5% в Гърция (4,5%), Швейцария (4,3%), Чехия (4,2%), Швеция (3,7%), Финландия (3,5%) и Норвегия (3,5%).
Според д-р Салваторе Морели от Университета „Рома Тре“ по-високите дялове на доходите на най-богатите в някои страни може да отразяват действително по-висока концентрация на заплати, бизнес доходи и собствеността върху богатството (което генерира капиталови доходи), особено след икономическите преходи от 90-те години.
Те обаче може също да отразяват разлики в пенсионните системи, правилата за данъчно отчитане, неформалната икономика и степента, в която капиталовите доходи се отразяват в административните данни.
„Изследванията сочат, че страните с по-силно компресиране на заплатите, по-силни институции за колективно договаряне, по-ниска безработица и по-обширни системи за социално осигуряване са склонни да намаляват разликата в доходите преди данъчно облагане между най-високоплатените и останалата част от населението“, заявява Морели пред Euronews.
„Това може да помогне да се обясни защо скандинавските и няколко западноевропейски страни често отчитат по-ниски дялове на най-високите доходи в сравнение с много икономики в преход“, допълва той.
За сравнение, е Европа през 1940 г. най-богатите 0,1% са получавали 6,43% от доходите. Тази цифра е намалявала постоянно, като в началото на 80-те години е спаднала до около 2,7%. След това отново се е повишила, достигайки близо 5% през 2007 г. преди финансовата криза да я свали. От около 2010 г. се задържа относително стабилна, като през 2024 г. е 4,54%.
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1920:897)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(1920:897)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)