Сенатът на САЩ подкрепи законодателна мярка, която задължава президента Доналд Тръмп да прекрати американските военни действия срещу Иран. Това е поредният знак на неодобрение към американския лидер от страна на все по-критично настроените законодатели.

Сенатът одобри резолюцията за военните правомощия с 50 гласа „за“ срещу 48 „против“. По-рано този месец тя вече беше приета и от Камарата на представителите. Вотът отразява нарастващото безпокойство дори сред част от републиканците относно конфликта, започнал на 28 февруари, когато САЩ и Израел предприеха атака срещу Иран.

Това е първият случай, в който и двете камари на Конгреса приемат резолюция, нареждаща на президент да изтегли американските въоръжени сили от военни действия, откакто през 1973 г. е приет Законът за военните правомощия (War Powers Act).

Макар резолюцията вероятно да остане предимно символична, гласуването представлява неуспех за Тръмп, който доскоро се радваше на почти единодушна подкрепа от републиканците в Конгреса, пише Reuters. 

Вотът идва и в момент, когато се очаква администрацията да поиска от Конгреса одобрение за десетки милиарди долари допълнителни средства за финансиране на войната.

Вотът обаче е само процедурен, а резолюцията все още е изправена пред сериозни препятствия, преди да влезе в сила

Сенатът на САЩ придвижи мярка, ограничаваща военните правомощия на Тръмп спрямо конфликта в Близкия изток

Републиканците разполагат с крехко мнозинство както в Сената, така и в Камарата на представителите, но някои от тях вече се разграничиха от президента по няколко въпроса преди междинните избори през ноември, които ще определят дали партията ще запази контрола си над Конгреса.

Наскоро част от републиканците се противопоставиха на предложения от Тръмп фонд от 1,8 млрд. долара срещу „политизираното използване на държавната власт“, предназначен да компенсира негови политически съюзници, които според него са били несправедливо преследвани от федералните власти. Те също така блокираха законопроект за 70 млрд. долара, предназначен за финансиране на по-строгата му имиграционна политика.

Според публикувано във вторник проучване на Reuters/Ipsos едва един на всеки четирима американци смята, че войната срещу Иран си е струвала цената. Повечето анкетирани се съмняват и че примирието с Техеран ще се окаже трайно.

Гласуването в Сената до голяма степен следва партийните линии. Четирима републиканци се присъединиха към всички демократи с изключение на един в подкрепа на резолюцията. Двама републикански сенатори не участваха във вота.

В публикация късно във вторник Тръмп разкритикува решението на Сената, определяйки го като „неуместно и безсмислено“. Той обвини подкрепилите резолюцията, че дават „утеха“ на Иран и правят работата му „по-трудна“.

Конституционна неяснота

Администрацията на Тръмп работи по договарянето на мирно споразумение с Иран. Подкрепата за резолюцията в Конгреса вероятно ще увеличи натиска върху президента да не подновява военните действия – нещо, което той вече е загатвал, че може да направи, ако преговорите се провалят.

Съгласно Закона за военните правомощия от 1973 г. съвместната резолюция, одобрена от двете камари на Конгреса, не се изпраща в Белия дом за подпис от президента. Законодателите тогава са възнамерявали подобни резолюции да служат като механизъм за прекратяване на военни операции.

Правни експерти обаче посочват, че въпросът остава неуреден. Досега никоя подобна резолюция не е била приемана и от двете камари, а решение на Върховния съд от 1983 г. постановява, че подобна мярка трябва да бъде представена на президента за подпис или вето, за да има правна сила.

Пакетът за финансиране почти сигурно ще срещне съпротива от законодатели, които отказват да подкрепят решението на Тръмп да влезе във война и не са склонни да отпуснат повече средства в момент, когато разходите за живот на американците са високи

Пентагонът иска още 80 милиарда долара за войната с Иран

Белият дом настоява, че Законът за военните правомощия е противоконституционен и следователно не е обвързващ.

Във вторник представител на администрацията заяви, че вотът в Сената няма практическо значение, тъй като резолюцията не се изпраща на президента и няма силата на закон. Според него тя е била приета единствено защото двама републиканци са отсъствали от гласуването.

Същият представител подчерта, че документът изисква изтегляне на американските сили от военните действия, които според Белия дом вече са приключили с примирието от 7 април.

Според експерти конституционността на Закона за военните правомощия вероятно ще бъде окончателно решена в съда.

„Изпълнителната власт най-вероятно ще го игнорира по конституционни съображения, а не е ясно кой би имал правен интерес да заведе дело за прилагането му“, коментира Скот Андерсън от института Brookings и старши редактор в правното издание Lawfare.

Конгресменът от Ню Йорк Грегъри Мийкс, който внесе резолюцията в Камарата на представителите, каза, че я счита за правно обвързваща и ще използва всички налични правни средства, за да гарантира изпълнението ѝ.

Демократите също подчертаха, че според Конституцията на САЩ именно Конгресът, а не президентът, има правото да въвежда страната във война.

„Конгресът трябва да поеме тази отговорност“, посочи сенаторът демократ Тим Кейн от Вирджиния, призовавайки колегите си да подкрепят мярката.

Ограничена, но значима подкрепа

Резолюцията премина и през Камарата на представителите с ограничена подкрепа от републиканците. Там тя беше приета с 215 гласа „за“ срещу 208 „против“, като четирима републиканци и всички демократи я подкрепиха.

В Сената четиримата републиканци, гласували в полза на документа, бяха Сюзан Колинс, Ранд Пол, Бил Касиди и Лиса Мърковски. Демократът Джон Фетърман гласува против.

Временната отмяна на ограниченията цели да подкрепи мирния процес, докато преговорите за окончателна сделка продължават

САЩ временно отменят санкциите срещу Иран, Тръмп предупреждава Техеран да спазва споразумението

Републиканските сенатори Мич Макконъл и Дейвид Маккормик пропуснаха вота.

Демократите обещаха допълнителни гласувания по въпроси, свързани с военните правомощия, с аргумента, че искат да принудят републиканците официално да заемат позиция по войната.

Освен това Конгресът има право да разгледа и гласува всяко бъдещо мирно споразумение с Техеран, ако то засяга иранската ядрена програма. Това произтича от закон, приет през 2015 г., когато президентът Барак Обама договаряше ядреното споразумение с Иран и останалите световни сили.

Лидерът на републиканското мнозинство в Сената Джон Тюн обяви във вторник, че очаква Конгресът да разгледа и да гласува евентуално мирно споразумение с Иран.