Винтън Сърф ще се оттегли от поста главен интернет „евангелист“ (chief internet evangelist) в Google следващата седмица, с което приключва една от най-влиятелните кариери в технологичната индустрия.

Новината беше обявена по време на конференцията Open Frontier, организирана от Laude Institute, съобщава TechCrunch.

Дейв Патерсън, професор в Калифорнийския университет в Бъркли и създател на RISC архитектурата, лично отдаде признание на Сърф и призова публиката за аплодисменти след „една сравнително добра кариера“.

Google все още не е направила официален коментар относно оттеглянето му, но това бележи края на една ера.

Днес Сърф е на 83 години. Заедно със своя сътрудник Робърт Кан той е признат за един от абсолютните архитекти на съвременния интернет. През 70-те години на миналия век двамата разработват и популяризират TCP/IP – основния набор от правила, който позволява на различните компютърни мрежи в света изобщо да комуникират помежду си.

За своя принос Сърф е удостоен с множество почетни степени, Президентския медал на свободата и наградата „Тюринг“. От 2005 г. заема ръководна позиция в компанията. Както отбелязва TechCrunch, днес може да се каже, че интернетът вече е напълно „евангелизиран“ (за добро или зло).

Маркетинговият магьосник говори за ChatGPT, Тим Кук и последните технологични тенденции в подкаста Rapid Response

Защо евангелистът на Canva Гай Кавазаки вярва, че „AI е Бог“

По време на събитието и панела с участието на основатели в сферата на open source системите, като Франсоа Шоле (Keras), Джон Остерхаут (Stanford) и Матей Захария (Databricks), дискусията се фокусира върху децентрализацията и развитието на AI агенти – софтуер, който може да действа автономно и да се координира с други програми.

Сърф смята, че възходът на автономните AI агенти ще върне технологичните компании към необходимостта от строги стандартизирани протоколи, както в началото на интернет мрежите.

„Агентният модел на AI, при който множество агенти от различни източници си взаимодействат, ще наложи нуждата от съвместимост и абсолютна стандартизация“, категоричен е той.

Ако Сърф е прав, компаниите, които първи определят новите стандарти за съвместимост, ще придобият значително влияние върху функционирането на „агентната икономика“. Тази динамика напомня ранните спорове около интернет протоколите.

От „Ягодата“ и пикантното „Халапеньо“ на OpenAI до „Нано банана“ на Google и „Авокадото“ на Meta – технологичните гиганти се връщат към забавната традиция на кодовите имена, за да запазят в тайна плановете си за бъдещето

Силициевата долина все по-често кръщава иновациите си на плодове и зеленчуци

Докато някои експерти в панела предполагат, че естественият език (като английския) ще бъде достатъчен за комуникация между големите езикови модели (LLM), Сърф остава скептичен.

Той счита, че са необходими строги формални стандарти, тъй като двусмислието крие рискове. „Не мисля, че английският е най-добрият избор. Съществува гъвкавост, но има и двусмислие, а точността при взаимодействието между агентите ще бъде от изключително значение. Един агент трябва да бъде напълно сигурен, че другият е разбрал какво точно са се разбрали да направят заедно“, обяснява той. Сърф сравнява комуникацията на AI на човешки език с детската игра на „развален телефон“, където първоначалното съобщение стига напълно изкривено до десетия човек.

„Представете си множество агенти, които комуникират на естествен език... това е наистина обезпокоително“, обобщава той.

В неформалната част на събитието участниците отбелязват и отличителния стил на Сърф.

Патерсън си спомня, че през 70-те години Сърф винаги е бил най-добре облеченият студент, носейки риза, вратовръзка и костюм от три части.

„Абсолютно вярно е“, отбелязва Сърф. „Дори носех елек. По някаква причина винаги исках да изпъквам. И вместо да си пусна дълга коса или да си сложа нещо на носа, както беше модерно, си помислих, че просто да се обличам по различен начин е един от начините да го направя.“