След почти осем десетилетия, през които Япония беше смятана за едно от най-гостоприемните места за чуждестранни шпиони в демократичния свят – а шпионажът в много случаи дори не е изрично криминализиран – страната ускорено изгражда собствени разузнавателни и контраразузнавателни способности.

Съобщенията, че Япония се е превърнала в център за руски агенти, снабдяващи Кремъл с технологии, използвани във войната в Украйна, съвпадат с най-мащабното преосмисляне на японските служби за сигурност след Втората световна война.

Защо японските закони за шпионажа и разузнавателната дейност са във фокуса на вниманието?

Отдавна смятана за лесна цел за международните разузнавателни служби, Япония се сблъска с наплив на руски агенти, след като след началото на войната в Украйна много от тях бяха експулсирани от западни държави.

През август 2022 г. изданието Nikkei Business съобщи, че около 120 руски разузнавачи действат на територията на Япония. Това стана, след като полицията предупреди, че те се опитват да установят контакт със служители на технологични компании, пише The Guardian. 

Според източници, цитирани от Nikkei и Jiji Press, един от високопоставените представители в руското търговско представителство в Токио неизменно е офицер от Службата за външно разузнаване (СВР) – наследник на задграничното управление на КГБ.

Одобрението на промяната от кабинета на премиера Санае Такаичи премахва последните пречки пред редица сделки за продажба на оръжие, включително разработени на местно ниво военни кораби, дронове и други

Нова ера в отбраната: Япония започва да изнася смъртоносно оръжие

През януари Бюрото за обществена сигурност към полицията в Токио разкри, че служител на японска компания за машинни инструменти е предавал търговски тайни на предполагаем агент на СВР, който междувременно вече е напуснал Япония.

На 12 юли The New York Times публикува материал, в който нарече Япония „убежище за шпиони“ и описа руска операция за снабдяване с технологии за войната в Украйна, ръководена от офиса на държавната авиокомпания „Аерофлот“ в Токио.

Главният говорител на японското правителство Минору Кихара отказа да коментира конкретните случаи, но призна, че „в условията на бързо променяща се среда за сигурност необходимостта от противодействие на чуждестранни разузнавателни дейности, които застрашават националната сигурност, като кражбата на важна информация, нараства“.

Защо японската система за борба с шпионажа е толкова слаба?

Причините се коренят в следвоенната история на страната и травмата от жестокото потушаване на инакомислието преди и по време на Втората световна война.

Следвоенната конституция гарантира неприкосновеността на комуникациите и свободата на словото. Заедно с общественото недоверие към държавното наблюдение това силно ограничава официално разрешените форми на следене.

В резултат Япония няма общ закон срещу шпионажа. Подобни разпоредби съществуват единствено за военнослужещи и военни изпълнители.

След няколко скандални случая, при които осъдени шпиони получават леки присъди, през 1985 г. е направен опит да бъде приет закон срещу шпионажа, който дори предвижда смъртно наказание. Проектът обаче пропада заради силната обществена съпротива.

Законът за специално определените държавни тайни също среща сериозна критика, но все пак е приет от японския парламент през 2013 г. Най-тежкото наказание, което предвижда, е до 10 години затвор за разкриване на държавни тайни.

Случаят с предполагаемия агент на СВР, вербувал инженер от японска компания, обаче показва ограниченията на закона. Вместо като шпионаж, случаят е предаден на прокуратурата като нарушение на правилата за нелоялна конкуренция.

Коментар на японския премиер Санае Такаичи относно Тайван предизвика остра реакция от Пекин и обтегна отношенията между двете държави

Китай и Япония в най-сериозната си дипломатическа криза от години – въпросът за Тайван стига до ООН

Разполага ли Япония със собствени шпиони?

Дълго време се смяташе, че след войната Япония практически не разполага със значими разузнавателни способности или специализирана разузнавателна служба.

Документи, разкрити от Едуард Сноудън, който между 2009 и 2012 г. работи като подизпълнител на американската Агенция за национална сигурност (АНС) във военна база в Япония, показват, че японската Дирекция за радиоелектронно разузнаване (ДРР) функционира още от 50-те години в тясно сътрудничество с АНС.

Разследвания на японската обществена телевизия NHK и The Intercept през 2017 и 2018 г. разкриват поне шест центъра с около 1700 служители, които денонощно следят телефонни разговори и цифрови комуникации.

Операциите се докладват единствено на министър-председателя и неговия най-близък кръг. Централата на службата се намира в непретенциозна сграда с обозначение „C1“ в комплекса на Министерството на отбраната в токийския квартал Ичигая.

През годините сътрудничеството между АНС и ДРР се задълбочава. Американската агенция поддържа поне три големи съоръжения за наблюдение на японска територия, включително станция на остров Окинава, за чието изграждане Япония е предоставила около 500 млн. долара.

В замяна АНС обучава японски разузнавачи и предоставя технологии, включително системата за масово интернет наблюдение XKeyscore, показват документите на Сноудън.

Как Япония се опитва да засили разузнавателните си способности?

Правителството на Санае Такаичи използва парламентарното си мнозинство и нарастващото усещане за реални геополитически заплахи, за да прокара най-мащабната реформа на разузнавателната система след Втората световна война.

Приетият през май Закон за създаване на Национален съвет по разузнаването предвижда създаването на съвет, председателстван от министър-председателя, както и на Национално разузнавателно бюро (НРБ) с около 700 служители, което ще обедини досега разделените разузнавателни структури.

Благодарение на него КГБ успява да „прочисти“ собствените си редици, като идентифицира почти всички двойни агенти, както и американските шпиони в СССР

Трябваха ми пари: Американският разузнавач, който издаде на КГБ почти всички двойни агенти

Новото бюро ще координира контраразузнавателните операции, а до края на 2026 г. се очаква да бъде предложено законодателство, насочено конкретно срещу дейността на чуждестранни агенти в Япония.

Дирекцията за радиоелектронно разузнаване ще продължи да съществува самостоятелно, но ще обменя информация с новото бюро.

Най-радикалната промяна обаче е планираното създаване на нова външна разузнавателна служба по модел на американската ЦРУ или британската MI6, която се очаква да започне работа в началото на 2028 г.