Пионерска космическа мисия, която изследва Плутон и далечни обекти от Слънчевата система с безпрецедентна детайлност, се събуди от най-дългия си период на хибернация досега – на разстояние (9,5 млрд. км) от Земята.

Космическият апарат New Horizons на НАСА премина в планиран режим на хибернация на 7 август 2025 г., а се събуди на 23 юни, използвайки команди, предварително записани в основния му компютър.

Ръководителите на мисията от Лабораторията по приложна физика към университета „Джонс Хопкинс“ в Лоръл, щата Мериленд, потвърдиха, че New Horizons е в отлично състояние и е готов да изпрати поток от научни данни, събрани по време на хибернацията му в района на ледените обекти, известен като пояса на Кайпер.

Плутон е най-големият сред хилядите замръзнали скалисти тела, наречени транснептунови обекти (ТНО), които се намират в пояса на Кайпер в покрайнините на Слънчевата система. Те представляват останки от формирането ѝ преди около 4,5 млрд. години.

През 2015 г. New Horizons стана първият космически апарат, извършил подробно прелитане край Плутон и неговите спътници, което коренно промени представите на учените за тази ледена планета джудже. През 2019 г. апаратът изследва отблизо и Арокот – транснептунов обект с форма, наподобяваща снежен човек.

След тези исторически успехи New Horizons продължава да изследва загадъчния пояс на Кайпер – и прави все по-изненадващи открития, пише CNN. 

Откритите аминокиселини и солни минерали дават нови улики за условията, при които може да е възникнал животът

Метеорит, пробил покрива на къща, разкрива следи от древна вода в Слънчевата система

Изследване на непозната територия

В момента апаратът събира данни за скоростта на въртене, ориентацията и формата на замръзналите обекти, които обикалят в пояса на Кайпер.

Тези измервания дават ценна информация за начина, по който от прах и малки скалисти частици се формират планетите, обяснява Понтус Брандт, научен ръководител на проекта New Horizons в Лабораторията по приложна физика към университета „Джонс Хопкинс“.

„Изглежда, че там има много повече двойни тела с форма на снежен човек, подобни на Арокот, отколкото някой е очаквал“, казва Брандт.

„Дали именно тези двойни обекти са най-разпространеният вид планетезимали и така са се формирали по-големите планети както в нашата, така и в други звездни системи? Това са изключително фундаментални въпроси, на които New Horizons може да помогне да бъде намерен отговор.“

Освен това апаратът измерва как е разпределен газа във външната хелиосфера. Тя представлява огромен защитен балон, създаден от слънчевия вятър (постоянния поток от заредени частици).

Междувременно инструментът Pluto Energetic Particle Spectrometer Science Investigation (PEPSSI) измерва галактическите космически лъчи – изключително бързи частици, които възникват при експлозии на звезди. Според Брандт тези частици представляват една от най-сериозните опасности за бъдещите пилотирани космически мисии. Хелиосферата обаче действа като щит, който предпазва Слънчевата система от около 70% от тях. Данните на New Horizons могат да помогнат на учените да разберат по-добре как функционира този естествен защитен механизъм.

Друг научен инструмент – Venetia Burney Student Dust Counter – също е поднесъл неочаквана изненада.

Изследователите са очаквали концентрацията на космически прах да бъде висока в рамките на пояса на Кайпер заради големия брой малки небесни тела. New Horizons обаче вече е преминал отвъд известните граници на пояса – и въпреки това продължава да се движи през среда с висока концентрация на прах .

Откритието подкрепя хипотезата, че ключови органични молекули са съществували още преди формирането на Слънчевата система

Междузвездните облаци крият захар с потенциална роля за възникването на живота

„Възможно е поясът на Кайпер да се простира много по-далеч, отколкото сме предполагали досега“, отбелязва Брандт.

„Имам усещането, че едва сме започнали да разбираме как всъщност изглежда цялата Слънчева система. Не бива да забравяме, че вероятно съществуват стотици неизследвани планети джуджета и хиляди по-малки обекти.“

По думите му бъдещият космически телескоп Nancy Grace Roman, който се очаква да бъде изстрелян в края на август, ще разполага с достатъчно мощни инструменти, за да изследва какво се намира отвъд пояса на Кайпер.

Поредицата от ключови хибернации

Периодите на хибернация са една от основните причини за дългия живот на мисията New Horizons още от изстрелването ѝ през януари 2006 г.

По време на тези периоди космическият апарат остава почти изцяло изключен, но стабилен. Бордовият компютър непрекъснато следи състоянието му и изпраща веднъж седмично кратък сигнал до екипа на мисията.

„Всеки отчет за състоянието по време на тази хибернация беше със зелен статус, което означаваше, че всяка седмица всичко на борда на New Horizons е функционирало безупречно“, заяви в официално съобщение Алис Боуман, ръководител на операциите по мисията.

В същото време научните инструменти продължават да събират и съхраняват данни, които се изпращат към Земята след събуждането на апарата.

Ново изследване разкрива, че микрогравитацията променя структурно ума ни. Макар тази бърза адаптация да е ключова за оцеляването в орбита, тя може да саботира бъдещите дългосрочни мисии до Луната и Марс

Какво наистина се случва с човешкия мозък в открития космос?

Хибернацията удължава живота на космическия кораб и пести ценни ресурси по време на дългите му пътувания. От 2007 г. насам New Horizons е преминавал в този режим повече от 20 пъти, понякога за дни, а понякога и за месеци.

В момента мисията се намира във втория си удължен етап, който трябва да приключи през 2029 г., но според Беки Макколи Ренч, научен ръководител на програмата New Horizons в НАСА, тя може да продължи и след това, ако космическият апарат остане в добро техническо състояние и продължи да събира ценни научни данни.

Ако мисията бъде удължена след 2029 г., New Horizons може да последва историческия пример на сондите Voyager. Настоящата му траектория ще го изведе извън границите на хелиосферата и ще го изпрати в междузвездното пространство.